Чукотско море: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 39:
Разположението на Чукотско море между [[Азия]] и [[Северна Америка]] и двата океана – [[Северен ледовит океан|Северния Ледовит]] и [[Тихи океан|Тихия]] определят особеностите на неговия климат и хидроложки режим. Над 70 денонощия започвайки от средата на ноември продължава полярната нощ, а от средата на май в продължение на 86 денонощия – полярния ден. Зимата преобладават северните ветрове, които са особено устойчиви в южната му част и особено в [[Берингов проток|Беринговия проток]]. Средната скорост на вятъра е 6,2 м/сек. През лятото в южните му части преобладават южните, а в северните части – слаби ветрове с променливи направления. Средна януарска температура от –21°С до –27°С (минимум –47°С). Средна юлска температура от 2,5°С до 5,5°С (максимум 25°С, минимум –6°С).<ref name="bse"/>
=== Хидроложки показатели ===
==== Ледови явления ====
В края на октомври или началото на ноември морето напълно замръзва, а разрушаването на ледената покривка започва в края на май или началото на юни. През лятото идващото от [[Берингов проток|Беринговия проток]] топло течение разделя ледената покривка на два отделни масива – Чукотски и Врангелски. Южната част на Чукотско море става достъпна за корабоплаване обикновено през втората половина на юли, като най-трудните условия за корабите създават ледовете в протока [[Лонг (проток)|Лонг]].<ref name="bse"/>
==== Морски течения ====
Системата от постоянни течения и дрейфа на ледовете са обусловени от притока чрез [[Берингов проток|Беринговия проток]] на около 30 хил.km<sup>3</sup> относително солени води, доставяни от течението идващо от [[Берингово море]]. В Чукотско море тези води се разделят на три клона – Аляскинско, Хералдовско и Лонговско, разпространяващи се съответно покрай бреговете на [[Аляска]] на североизток, източно от остров [[Хералд (остров)|Хералд]] на север и в протока [[Лонг (проток)|Лонг]] на северозапад. През лятото това течение е топло с температура на водата до 12°С, а през зимата до –1,8°С. Като цяло за една година то пренася около 27×10<sup>15</sup> ккал топлина и способства за разтопяването на 1/3 от ледовете в Чукотско море. Покрай бреговете на полуостров [[Чукотка]] през лятото възниква, а през есента и зимата постоянно съществува студеното Чукотско течение, носещо на югоизток към [[Берингово море]] студени през лятото и относително топли през зимата (температура около –1,6°С) слабосолени води от [[Източносибирско море]]. През зимата това течение изнася от Чукотско в [[Берингово море]] повърхностни води и ледове, образувайки т.н. Полярно течение.<ref name="bse"/>
==== Речен приток, соленост, температура на водата, приливи и отливи ====
Пресните води постъпващи в морето са малко и слабо влияят на водния му баланс и циркулацията на водите. Речният приток съставлява около 78 km<sup>3</sup>, валежите 275 mm, а изпарението 119 mm годишно.
Незначителният слой на оттока (13 см) е една от причините за това, че повърхностните води на Чукотско море се отличават от другите арктически морета (освен [[Баренцово море|Баренцево]], [[Гренландско море|Гренландско]] и [[Норвежко море|Норвежко]]) с повишена соленост – от 30 до 32‰ (край бреговете 24 – 27‰).
Температурата на водата през лятото е от 4°С на запад, 6°С в централните части и до 10 – 12°С на юг. Зимата температура на водата от повърхността до дъното слабо се променя от –1,6°С до –1,8°С, а солеността от 32,5‰ до 33,5‰.
Приливите в Чукотско море са правилни полуденонощни с амплитуда до 0,9 m. Колебанието на водното ниво в резултат от ветровете достига до 1,4 m, а при нос Бароу до 3 m. При щормови ветрове в свободните от ледове райони на морето се развиват ветрови вълни с височина до 6,5 m.<ref name="bse"/>
=== Животински свят ===
Животински свят в Чукотско море се характеризира със смесени форми характерни за [[Северния ледовит океан|Северния Ледовит]] и [[Тихия океан]]: китове, тюлени, моржове, бели мечки. има голямо рибно разнообразие. През лятото бреговете му изобилстват от патки, гъски, чайки и други морски птици.<ref name="bse"/>
== Стопанско значение ==
Чукотскоморе служи като свързващо звено между пристанищата на [[Далечния изток]], устията на сибирските реки и европейската част на [[Русия]], а също между тихоокеанските пристанища на [[Канада]] и [[САЩ]] с устието на река [[Маккензи]]. Коренното население обитаващо бреговете на морето е заето с еленовъдство, търгови с ценни животински кожи и марско дейност.<ref name="bse"/>
== История на изследванията ==
Началото на усвояването на морето започва през първата половина на ХVІІ век от руските първопроходци, които първи плават покрай бреговете му между устията на големите реки. През 1648 г. [[Семьон Дежньов]] заедно със своите сподвижници пръв плава от устието на [[Колима]] на изток през [[Берингов проток|Беринговия проток]] до устието на [[Анадир (река)|Анадир]]
== Национален атлас на Русия ==
| |||