Златишко-Пирдопска котловина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 30:
Площта и&#768; е 120 км<sup>2</sup>. Дължината и&#768; от запад на изток е 36 км, а ширината и&#768; 3 – 8 км. Средната и&#768; надморска височина е 750 м и е наклонена на юг. В средата и&#768; се издигат две малки възвишения Гусенец (834 м) и Весела могила, от които котловината се поделя на две части – западна хълмиста Мирковска част и източна равнинна – Златишко поле.
 
Северните периферни части на котловината са запълнени с големи наносни конуси. Тя представлява едностранен [[грабен]], потъвал неколкократно през [[терциер]]а. От север се лимитираограничава с Подбалканския разлом. По напречни разломи с посока север-юг са образувани вътрешнокотловинни понижения и прагове, изразени морфоложки на терена. В подножието на [[Стара планина]] е образуван мощен делувиално-пролувиален шлейф. Старопланинските склонове на котловината еса изградени от палеозойски и горнокредни скали и са стръмни и обезлесени, а средногорските склонове са изградени главно от гранити, покрити с букови гори.
 
Котловината се отводнява от река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] и десните и&#768; притоци [[Буновска река|Буновска]], Мирковска, Воздол, Мавджарина и др. Климатът е континентален с около 600 мм годишен валеж с летен максимум. Почвите са делувиално-пролувиални и кафяви горски.