Константин XI Палеолог: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
||
Ред 24:
}}
'''Константин XI Палеолог''' ({{lang-el|Κωνσταντίνος ΙΑ' Δραγάσης Παλαιολόγος}}, {{lang-la|Constantinus XI Palaeologus}}), наричан още '''Константин XI Драгаш''', ([[8 февруари]] [[1405]] – [[29 май]] [[1453]]) е последният [[император]], управлявал [[Византия]] от [[1449]] до смъртта си на [[29 май]] [[1453]] г.
Син е на [[Мануил II Палеолог]] и [[Елена Драгаш]], дъщеря на [[Велбъждско деспотство|велбъждския]] деспот [[Константин Драгаш|Константин Деян]].Той е правнук на цар [[Иван Александър]] по майчина линия и на потомката на Цар [[Иван Асен II]]
Загива при крепостната порта Св. Роман с меч в ръка, ръководейки последните улични боеве в [[Константинопол|Цариград]] срещу [[Османска империя|турците]]. Над неговият гроб е малката църква „Въведение Богородично" в кв. Вефа. <ref name=":0" /><ref name=":1" /><ref name=":2" /><ref name=":3" /><ref name=":4" />
== Биография ==
По византийска традиция му било позволено да приеме [[Фамилия (име)|
До своето встъпване на [[престол]]а Константин си спечелва уважението на [[ромеи]]те като храбър [[деспот]] на [[Деспотство Морея|Морея]]. Не блестял с образование, предпочитал книги с войнишки упражнения, бил избухлив, но имал здрав разум и дарбата да убеждава слушателите. Когато [[Йоан VIII Палеолог]] починал, Константин се намирал в [[Мистра]]. Неговият по-млад брат [[Деметрий Палеолог|Димитър]] пръв се прибрал в Константинопол с надежда, че тронът му принадлежи, но него никой не го поддържал. Сам Константин бил провъзгласен за император в началото на януари в Мистра.
Ред 40:
През март 1449 г. се прибрал в столицата и поел властта. В следващите години се заел да подготви града за отбрана в случай на [[обсада]], искал помощ и съюз против турците на запад и се опитал да се примири с църковните борби против [[уния]]та с [[Католическа църква|католическата църква]]. Във всичко успял отчасти, но да постигне повече в неговото положение трудно било осъществимо.
На [[5 април]] 1453 г. [[Константинопол]] е подложен на обсада от голяма [[Османска империя|османска]] войска на [[султан]] [[Мехмед II]], стремяща се да превземе града и да ликвидира това, което е останало от ''Източната [[Римска империя]]'', която днес историците наричат [[Византия]]. След два неуспешни щурма на [[18 април]] и на [[7 май]], при третия щурм на [[28 май]] 150 000-ната османска армия побеждава
Последният византийски император '''Константин XI Палеолог''' загива в сражението при крепостната порта Св. Роман с меч в ръка, ръководейки последните улични боеве. Турците трудно го намират сред труповете на падналите защитници на Константинопол, като тялото му е разпознато по пурпурните ботуши със златни орли на тях. Главата на последния император е изпратена до дворовете на мюсюлманските владетели като доказателство, че османците са превзели „града на царете“.
Ред 46:
Това е краят на [[Византия|Византийската империя]], условно приеман и за край на европейското [[средновековие]]. През същата година пада и управляваният от византийците последен [[Българи|български]] град, непокорен от турците – [[Несебър]].
Константин XI Палеолог, в чиито [[вена|вени]] е текла немалко българска [[кръв]] - и по майчина и по бащина линия, е [[Канон (религия)|
== Литература ==
| |||