Константин XI Палеолог: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 24:
}}
 
'''Константин XI Палеолог''' ({{lang-el|Κωνσταντίνος ΙΑ' Δραγάσης Παλαιολόγος}}, {{lang-la|Constantinus XI Palaeologus}}), наричан още '''Константин XI Драгаш''', ([[8 февруари]] [[1405]] – [[29 май]] [[1453]]) е последният [[император]], управлявал [[Византия]] от [[1449]] до смъртта си на [[29 май]] [[1453]] г.
 
Син е на [[Мануил II Палеолог]] и [[Елена Драгаш]], дъщеря на [[Велбъждско деспотство|велбъждския]] деспот [[Константин Драгаш|Константин Деян]].Той е правнук на цар [[Иван Александър]] по майчина линия и на потомката на Цар [[Иван Асен II]] [[Ирина Асенина (съпруга на Йоан Кантакузин)|Ирина Асенина]] по бащина.
 
Загива при крепостната порта Св. Роман с меч в ръка, ръководейки последните улични боеве в [[Константинопол|Цариград]] срещу [[Османска империя|турците]]. Над неговият гроб е малката църква „Въведение Богородично" в кв. Вефа. <ref name=":0" /><ref name=":1" /><ref name=":2" /><ref name=":3" /><ref name=":4" />
 
== Биография ==
По византийска традиция му било позволено да приеме [[Фамилия (име)|фамилияфамилията]]та по майчина линия, т.к. в случая тя била достатъчно престижна, Константин предпочитал да се назовава с фамилията на майка си – ''[[Драгаши|Драгаш]]''. Голяма част от детството си прекарал в [[Константинопол]] под наблюдението на родителите си. В периода на отсъствие на своя по-голям брат, който бил в [[Италия]], Константин бил начело на Константинопол от [[1437]] до [[1439]] г.
 
До своето встъпване на [[престол]]а Константин си спечелва уважението на [[ромеи]]те като храбър [[деспот]] на [[Деспотство Морея|Морея]]. Не блестял с образование, предпочитал книги с войнишки упражнения, бил избухлив, но имал здрав разум и дарбата да убеждава слушателите. Когато [[Йоан VIII Палеолог]] починал, Константин се намирал в [[Мистра]]. Неговият по-млад брат [[Деметрий Палеолог|Димитър]] пръв се прибрал в Константинопол с надежда, че тронът му принадлежи, но него никой не го поддържал. Сам Константин бил провъзгласен за император в началото на януари в Мистра.
Ред 40:
През март 1449 г. се прибрал в столицата и поел властта. В следващите години се заел да подготви града за отбрана в случай на [[обсада]], искал помощ и съюз против турците на запад и се опитал да се примири с църковните борби против [[уния]]та с [[Католическа църква|католическата църква]]. Във всичко успял отчасти, но да постигне повече в неговото положение трудно било осъществимо.
 
На [[5 април]] 1453 г. [[Константинопол]] е подложен на обсада от голяма [[Османска империя|османска]] войска на [[султан]] [[Мехмед II]], стремяща се да превземе града и да ликвидира това, което е останало от ''Източната [[Римска империя]]'', която днес историците наричат [[Византия]]. След два неуспешни щурма на [[18 април]] и на [[7 май]], при третия щурм на [[28 май]] 150 000-ната османска армия побеждава 7 0007000-те защитници на столицата. Градът е превзет и разорен от [[турци]]те. След двудневно клане на [[30 май]] турският султан влиза в [[Света София (Константинопол)|„Св. София“]] и заповядва [[базилика]]та да бъде обърната на [[джамия]].
 
Последният византийски император '''Константин XI Палеолог''' загива в сражението при крепостната порта Св. Роман с меч в ръка, ръководейки последните улични боеве. Турците трудно го намират сред труповете на падналите защитници на Константинопол, като тялото му е разпознато по пурпурните ботуши със златни орли на тях. Главата на последния император е изпратена до дворовете на мюсюлманските владетели като доказателство, че османците са превзели „града на царете“.
Ред 46:
Това е краят на [[Византия|Византийската империя]], условно приеман и за край на европейското [[средновековие]]. През същата година пада и управляваният от византийците последен [[Българи|български]] град, непокорен от турците – [[Несебър]].
 
Константин XI Палеолог, в чиито [[вена|вени]] е текла немалко българска [[кръв]] - и по майчина и по бащина линия, е [[Канон (религия)|канонканонизиран]]изиран за [[светец]]. Според легендата Мехмед II предава тялото на оцелелите християни и им заповядва да го погребат подобаващо. Над неговия гроб е построена малката църква „Въведение Богородично" в кв. Вефа <ref name=":0">[http://www.atlantaserbs.com/learnmore/monasteries_and_towns/Greek-Ort-Constantinople.htm Church of the Mother of God and the Aghiasma – Vefa (Vefa Meydan), Istanbul, Türkiye]</ref><ref name=":1">[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=41.018253&lon=28.959015&z=20&m=h&show=/27340145/ru/Церковь-Богородицы-Вефа-церковь-Одного-Дня-церковь-Ключей-церковь-Исполнения-Желаний&search=Vefa бг - Църква Богородицa Вефа / tr - Ayin Biri Kilisesi - Meryem Ana Ayazmas - Vefa Kilisesi / gr - Αγίασμα Παναγίας Βεφά / Istanbul - 34134 Fatih - Hacı kadın mah.- Katip Çelebi Cd. No:13]</ref><ref name=":2">[https://www.ec-patr.org/afieroma/churches/show.php?lang=en&id=04 Holy Shrine of the Virgin Vefa - Ecumenical Patriarchat Constantinople offitial site]</ref><ref name=":3">[http://ircpl.org/projects/cdtr/shared-sacred-spaces/summer-2013/church-of-the-mother-of-god/ The Church of the Mother of God at Vefa, offitial site of Columbia University]</ref> <ref name=":4">[https://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B1%D1%83%D0%BB-%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0/ Ксения Климова -, Истанбул: легенди за Града, Православие.бг]</ref> на 500 м северно от акведукта на Валент в Цариград. Маслото за кандилото, непрестанно горящо над гроба, е плащала султанската хазна от 1453 до 1923 г., когато Турция е провъзгласена за република. Мястото и днес е дълбоко почитано от православните.
 
== Литература ==