Златен век на исляма: Разлика между версии

'''Златният век на исляма''', понякога наричан и '''Ислямски ренесанс''', и '''Мюсюлмански ренесанс'''<ref>Joel L. Kraemer (1992), ''Humanism in the Renaissance of Islam'', p. 1 & 148, [//ru.wikipedia.org/wiki/Brill_Publishers Brill Publishers], [//ru.wikipedia.org/wiki/Special:BookSources/9004072594 ISBN 90-04-07259-4].</ref><ref>Минеев В. В. ''Введение в историю и философию науки'', с.325</ref> е исторически период от около средата на [[8 век|VIII]] до средата на [[13 век|XIII век]], в началоточието на коятоначало [[Арабски халифат|Арабският халифат]] е най-голямата държава на своето време. В рамките на халифата се формира общомюсюлманско културно пространство, което продължава да съществува и след разпадането му. Благодарение на това, ислямските [[Учен|учени]], писатели и творци на изкуството от периода са допринесли значително за развитието на световната наука и култура. След разпадането на Арабския халифат развитието на [[Ислям|ислямската]] култура за кратко се води от персийската държава на Саманидите, а по-късно от поредица от [[Тюрки|тюркски]] империи: Караханиди, Тимуриди, Селджуки, Хулагуиди. Хауърд Търнър пише: "мюсюлманските„Мюсюлманските художници и учени, работници и принцове заедно са създали уникална култура, която оказва пряко и косвено влияние върху всеки континент"континент“.

При "Ислямското„Ислямския Възраждане"Ренесанс“ се развиват математиката[[математика]]та, медицината[[медицина]]та, философията[[философия]]та, физиката[[физика]]та, химията[[химия]]та и други науки. Ислямската култура, простираща се от южна Испания до Китай, включва постиженията на учени от най-различни националности и вероизповедания. Тя развива по-нататък познанията на египтяните, гърците и римляните и подготвя почвата за епохата на Ренесанса[[Ренесанс]]а.

В ислямския свят при джамиите се отварят училища, където се преподават не само духовни, но и светски науки. Много медресета с течение на времето се  превръщат в университети. Мюсюлманските владетели организират научни центрове, където учените могат да натрупват, развиват и обменят знания. Най-известният от тези научни центрове – — "Дом„Дом на Мъдростта"Мъдростта“ ("Бейт„Бейт ал-Хикма"Хикма“), е основан от халиф [[Абдаллах ал-Мамун|ал-Мамун]] през 20-те години на IX век. Освен [[Багдад]], центрове на научната дейност на [[Средновековие|средновековния]] [[Изток]] в различни периоди от неговата история са: [[Кайро]], [[Дамаск]], [[Бухара]], Газна, [[Самарканд]], [[Хорезъм|Хорезм]], [[Исфахан]], [[Нишапур]], [[Балх]] и други градове, а в Европа - – [[Кордоба]] и други градове. В 859 г. принцеса Фатима ал-Фихри основава във [[Фес]] (Мароко) първия съвременен университет. В университета, се приемат както мъже, така и жени, има няколко факултета и се преподават много дисциплини.