Костенец (община): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}}
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 36:
Релефът на общината е равнинен, хълмист, ниско, средно и високо планински, като територията ѝ попада в пределите на [[Ихтиманска Средна гора]] и планината [[Рила]].
 
В централната част на общината се простира [[Костенецко-Долнобанска котловина|Костенецко-Долнобанската котловина]], а периферните и части са заети от планини. Котловината има форма на латинска буква „V“, обърната с основата си на югоизток. Дължината ѝѝ е около 18 km и ширина до 5 km. Простира се в южната част на [[Ихтиманска Средна гора]] между ридовете [[Шумнатица (рид)|Шумнатица]] на запад, [[Септемврийски рид|Септемврийски]] на север-североизток и [[Ветрен (рид)|Ветрен]] (Еледжик) на изток. На юг граничи със северните склонове на [[Рила]]. Средната ѝѝ надморска височина е от 520 до 680 m. Дъното ѝ е неравно, в подножието на [[Рила]] хълмисто, набраздено от долините на десните притоци на [[Марица]], а централните ѝѝ части за заети от ниските тераси на [[Марица]] и притоците ѝѝ. Южната ѝѝ периферия обърната към [[Рила]] е заета от големи наносни конуси. Образувана е през [[неоген]]-[[кватернер]]а в резултата на потъване по периферните разседи. Запълнена е с кватернерни алувиални, ледникови и делувиални наноси.
 
Западно от котловината в пределите на община Костенец се простират северните склонове на рида [[Шумнатица (рид)|Шумнатица]]. Максималната му височина връх Гюбрето 1129,9 m се намира в крайната западна точка на община Костенец, на границата с [[община Самоков]]. Северно от котловината са разположени южните склонове на [[Септемврийски рид]]. Неговата най-висока точка връх Тръна 1276 m се издига в крайния северозападен ъгъл на общината, на границата с общините [[община Самоков|Самоков]] и [[община Ихтиман|Ихтиман]]. Източно от котловината са разположени западните части на друг средногорски рид – [[Ветрен (рид)|Ветрен]] (Еледжик). Неговата най-висока точка връх Бенковски 1185,8 m се издига североизточно от прохода [[Траянови врата]], на границата с [[община Ихтиман]].
Ред 47:
От запад на изток до град [[Костенец]], а след това на югоизток, през [[Костенецко-Долнобанска котловина|Костенецко-Долнобанската котловина]] на протежение от около 8 km протича част от горното течение на река [[Марица]]. Тук тя получава първите си два по-големи притока – реките [[Очушница]] и [[Стара река (горен приток на Марица)|Стара река]] (Костенецка река), които с целите си течения протичат по територията на общината.
 
Река [[Очушница]] (26 km) извира на 1 1851185 m н.в. под името Черна река от югоизточното подножие на връх Калето в [[Септемврийски рид]] на [[Ихтиманска Средна гора]]. Протича в югоизточна посока в почти права линия в широка долина и се влива отляво в река [[Марица]], на 489 m н.в., в североизточната част на град [[Костенец]].
 
[[Стара река (горен приток на Марица)|Стара река]] (Костенецка река, 27 km) извира под името Айряндере от 2 3002300 m н.в., от циркуса, разположен между върховете [[Ибър (връх)|Ибър]] на запад и Сивричал на изток и отводнява северните склонове на Североизточния дял на [[Рила]]. В началото тече на север в тясна и дълбока долина. Южно от връх Сиврикая (1 972 m) завива на изток и носи името Чавча. След вливането на десния ѝѝ приток река Крайна завива на североизток и навлиза в тесен скалист пролом вече под името Стара (Костенецка) река. Малко над летовището Костенец образува красивия [[Костенецки водопад]]. След село [[Костенец (село)|Костенец]] навлиза в [[Костенецко-Долнобанска котловина|Костенецко-Долнобанската котловина]], постепено завива на изток и изток-югоизток, навлиза в [[община Белово]] и след 1 km на 800 m северно от село [[Габровица]], [[община Белово]] се влива отдясно в река [[Марица]] на 452 m н.в.
 
Особена характеристика е богатството на [[минерална вода|минерални извори]] в района.
Ред 175:
 
== Външни препратки ==
* [http://www.kostenetz.com Официален сайт на община Костенец]
 
Топографска карти: