Уикипедия

Крайцери скаути тип „Нино Биксио“: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
без 0 след запетая
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 20:
|задвижване = 3 [[парна турбина|парни турбини]] „Къртис“, 14 котела, 3 [[гребен винт|гребни винта]],<br />23 000 [[конска сила|к.с.]]
|скорост = 26,8 – 27,6&nbsp;[[възел (скорост)|възела]]<br />(49,6 – 51,2&nbsp;[[километър в час|km/h]])
|водоизместимост = 3 5753575&nbsp;t (нормална)<br />4 141&nbsp;t (пълна)
|броня = <!-- [[барбет]]: 250&nbsp;mm<br />[[оръдеен купол|на кулата:]] 51&nbsp;mm<br /> -->[[бронирана палуба|на палубата:]] 38&nbsp;mm<!-- <br />щитове оръдия: 37&nbsp;mm --><br />[[бойна рубка|на бойната рубка:]] 100&nbsp;mm
|екипаж = 296 души<br />
|автономност дистанция = 1 4001400 [[морска миля|морски мили]] при 13 възела ход<br>запас гориво 800 t [[въглища]] и [[петрол]]
|разход на гориво =
|оръдия = 6x120&nbsp;mm<br />6x76&nbsp;mm
Ред 64:
 
== История на службата ==
Италия декларира неутралитед в началото на [[Първата световна война]], макар преди това да има тесни връски с Германия и [[Австро-Унгария]]. През май 1915 г., страните на [[Антанта]]та убеждават италианското правителство да се включи във войната, като техен съюзник. Основната част на италианския флот се базира на две места – в южната част на [[Адриатическо море]], в [[Бриндизи]], както и в [[Средиземно море]], в [[Таранто]], където е защитен от австрийските [[подводница|подводници]]. Австро-унгарците, междувременно, залагат на стратегия за исползване на малки съдове за набези по крайбрежието на противника и подводна война<ref>Halpern ''A Naval History of World War I'', pp. 140&ndash;142140–142</ref>. През времето на войната, „Нино Биксио“ и „Марсала“ се намират в Бриндизи, от където при необходимост вързо да противодействат на австрийските набези<ref>O'Hara, Dickson, & Worth, pp. 183&ndash;184183–184</ref>. През декември 1915 г., „Нино Биксио“ и други кораби, включително британски крайцери патрулират в отговор на автрийско нападение над транспортни кораби снабдяващи [[Сухопътни войски на Сърбия|Сръбската армия]] в [[Албания]]. „Нино Биксио“ доближава крайцера „Хелголанд“, но до сражение не се стига, след като австрийския кораб се оттегля под покрова на тъмнината<ref>Halpern ''A Naval History of World War I'', pp. 156&ndash;157156–157</ref>.
 
„Марсала“ взема участие в битката за пролива Отранто през май 1917 г., докато „Нино Биксио“ има проблеми с парата по време на атаката на австрийската флота и няма възможност да участва в сражението<ref>Halpern, ''The Battle of the Otranto Straits'', p. 50</ref>. „Марсала“ за кратко се сражава с противника, преди [[адмирал]] Алфредо Актон, командир на Италианския флот, да оттегли силите си при включването в сражението на мощния австро-унгарски [[броненосен крайцер]] [[Санкт Георг (броненосен крайцер)|„Санкт Георг“]]<ref>Halpern ''A Naval History of World War I'', p. 165</ref>. Края на войната, орязването на бюджета са повод за флота да се раздели с двете единици на типа „Нино Биксио“, които така и не успяват да покрият всички проектни изисквания<ref>Gardiner & Gray, p. 254</ref><ref>Goldstein & Maurer, p. 225</ref>. „Нино Биксио“ и „Марсала“ са извадени от списъците на флота през март 1929 г. и ноември 1927 г., след което са продадени за скрап<ref>Gardiner & Gray, p. 263</ref>.
Ред 85:
{{Превод от|en|Nino Bixio-class cruiser|685275854}}
 
[[Категория:Крайцери скаути тип „Нино Биксио“| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Крайцери_скаути_тип_„Нино_Биксио““.