Криводол (община): Разлика между версии

м
] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м °C
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 19:
| сайт =
}}
[[FileФайл:Bulgaria Krivodol Municipality geographic map bg.svg|thumbмини|260px|Географска карта на община Криводол]]
 
'''Община Криводол''' се намира в Северозападна [[България]] и е една от съставните общини на [[Област Враца]].
Ред 35:
=== Релеф, води, климат, почви, полезни изкопаеми, флора и фауна ===
==== Релеф ====
Релефът на община Криводол е разнообразен: котловинен, хълмист, нископланински, но доминиращи са хълмистият и нископланинският. По-голяма част от терените са с малки наклони и предоставят възможности за стопанско усвояване. Територията ѝ условно попада в три физикогеографски области на България – [[Стара планина|Западна Стара планина]], [[Предбалкан|Западния Предбалкан]] и [[Западна Дунавска равнина|Западната Дунавска равнина]].
 
Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят най-северозападните части на [[Врачанска планина]], заемащи най-южната част общината – част от землищата на селата [[Главаци]] и [[Ботуня]]. Тук се намира и най-високата точка на общината – '''1073 m''', разположена югоизточно от [[Мътнишки манастир|Мътнишкия манастир]] „Св. Николай“.
 
Средната част от територията на община Враца попада в пределите на [[Предбалкан|Западния Предбалкан]], като тук преобладаващият релеф е хълмистия. Тук са обособени два ниски рида, които попадат частично в пределите на общината. Между долините на реките [[Ботуня (река)|Ботуня]] и [[Рибине]] (десни притоци на Огоста), в посока от северозапад на югоизток се простира централната и югоизточна част на [[Владимировски рид|Владимировския рид]] с връх Бауренска могила (281 m), разположен северозападно от село Баурене. На югоизток от него, в пределите на общината попадат най-северозападните разклонения на възвишението [[Милин камък]] с максимална височина от 276 m източно от град [[Криводол]]. По североизточните склонове на двата рида преминава условната граница между [[Предбалкан|Западния Предбалкан]] и [[Западна Дунавска равнина|Западната Дунавска равнина]]. Между [[Владимировски рид|Владимировския рид]] и възвишението [[Милин камък]] на североизток и [[Врачанска планина]] на юг в посока от югоизток на северозапад се простира североизточната, най-ниска част на обширното и равно [[Врачанско поле]], като неговата надморска височина тук е около 250 m.
 
Най-северната част на общината, северно от двете възвишения е заета от южните части на [[Западна Дунавска равнина|Западната Дунавска равнина]], като тук релефът е равнинен. Северозападно от село [[Фурен]], в долината на река [[Рибине]] (десен приток на [[Огоста]]) се намира най-ниската точка на общината – 75 m н.в.
Ред 47:
 
==== Климат ====
Климатът на общината е умереноконтинентален. Доста чести са случаите на големи застудявания или на много високи температури. Средните януарски температури са отрицателни (от -2.5  °C до -3  °C), но при случаите на големи застудявания те падат до -15  °C, -20  °C и по-ниско. Летните температури са много високи, като средната юлска е 23.8  °C. Годишният валеж е 600 мм/кв.м - под средния за страната. Доминиращият въздушен пренос е от запад и северозапад.
 
==== Почви ====
Ред 56:
 
==== Флора и фауна ====
Общината попада в зоната на дъбовите гори, но тъй като природо-географските дадености благоприятстват развитието на селското стопанство голяма част от горските насаждения са превърнати в обработваема земя. Флората е представена най-вече от храстовидна растителност: габър, глог, леска и др. В зоните с по-големи наклони има издънкови дъбови гори, от които се получава малко количество дървена маса. На територията на община Криводол има изкуствено създадени иглолистни формации, главно от борови гори, но те са насаждения чужди на тази природна зона.
 
Животинският свят е типичен за средноевропейската фаунистична зона и е представляван от лисица, язовец, дива свиня, сърни, зайци, белки спорадично се срещат и чакали. Има и различни видове влечуги: змии, гущери.
Ред 68:
| || Численост || Дял (в %)
|-
|align="left"| Общо || 9 3909390 || 100,00
|-
|align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 7 1847184 || 76,51
|-
|align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 10 || 0,11
|-
|align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 1 2211221 || 13,00
|-
|align="left"| Други || 12 || 0,13