Крумовград: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bela.dimova (беседа | приноси)
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 5:
| герб = Coat of arms of Krumovgrad.svg
| екатте = 39970
| население-нси ={{Понижение}} 4 7004700
| надм-височина = 209
| пощ-код = 6900
Ред 19:
}}
 
'''Кру̀мовградКру̀мовград''' (до [[1934]] г. – '''Кошу̀кавакКошу̀кавак''') е [[град]] в [[Южна България]]. Той се намира в [[Област Кърджали]] и е в близост до град [[Момчилград]]. Градът е трети по големина в областта след [[Кърджали]] и [[Момчилград]] и е административен център на [[община Крумовград]].
 
До 1934 година градът се е наричал Кошукавак – в превод от турски означава „надбягване под тополите“. През годините единствено непроменени стоят тополите, а от височината на техните корони най-ясно се вижда, че надбягването продължава, но този път с времето.
Ред 31:
 
== История ==
[[FileФайл:Krumovgrad-14-imagesfrombulgaria.JPG|thumbмини|270px|Изглед от града]]
[[ImageФайл:Krumovgrad-Centre imagesfrombulgaria.jpg|thumbмини|Центъра]]
Градът е кръстен на българския хан [[Крум]]. Благоприятният климат и природните условия са позволили заселването на Крумовград още в най-дълбока древност. Археологическите проучвания показват, че тук животът никога не е прекъсвал. Останките от множество древни селища, погребални съоръжения, култови места, тракийски и средновековни крепости, говорят за един действително интензивен и продължителен живот през всички исторически епохи.
 
В чертите на днешния град е имало средновековна крепост, а усиленото църковно строителство през Средновековието се свързва с присъединяването на този край към българската държава през 837 година и с въвеждането на християнството.
 
По време на Освободителната руско-турска война от 1877 – 1878 година Крумовград е откъснат от Турция, но по силата на решенията на Берлинския конгрес ѝѝ е върнат. През 1912 г. през Балканската война е присъединен към България.
 
От вътрешността на страната и от съседните селища прииждат занаятчии, чиновници, преселници от Беломорска Тракия и майстори от смолянските села Славейново и Петково. От 10 – 12 човека преди 1900 година, през 1914 година жителите стават 100, през 1926 – 553,през 1944 – 1400.
Ред 45:
Първото българско училище в Крумовград е открито през 1914 година. В него са се обучавали 7 ученици. През 1934 година в него се учат 42 ученици от 7 учители.
 
[[FileФайл:Krumovgrad-Statue in the schools yard imagesfrombulgaria.jpg|thumbмини|Шофьорското училище]]
Със заповед на 18 декември 1914 година се утвърждава създаденото ученолюбиво дружество „Христо Ботев“ с първи председател Вангел Георгиев.
 
Ред 58:
 
=== Храм „Св. Йоан Рилски“ ===
[[FileФайл:Krumovgrad-The town church imagesfrombulgaria.jpg|thumbмини|260п|Храм „Св. Йоан Рилски“]]
[[Храм]]овият празник е на [[19 октомври]].
'''Църква „Св. Иван Рилски“, гр. Крумовград'''
Ред 75:
В района има няколко тракийски светилища, свързани с почитаните от траките култове. Светилището на Сабазий – богът на Слънцето, се намира в местността „Църквището“ над село Лимец. По очертанията на терена се вижда, че има кръгла форма, приблизителен диаметър 18 метра и дебелина на зида 1.80 метра. Строено е с ломени камъни, без спойка от хоросан. В миналото районът е разкопаван, като на музея в град Казанлък са предадени бронзови статуйки на Аполон, оброчни плочки на тракийски конник и антични монети.
 
[[FileФайл:Krumovgrad-The_town_market.jpg|thumbмини|На пазара]]
Тракийските скални ниши са строени на скални масиви, по форма са трапецовидни, елипсовидни и правоъгълни. Размери: основа 17-25 см, височина 45 см, и дълбочина на релефа 7-10 см. Те се намират в близост до тракийски крепости или селища. Верояно в тях са били поставяни малки глинени съдове, които представлявали урнички или погребални дарове. По намерените фрагменти от глинени съдове в подножието на скалите и по керамичния материал от близките крепости, можем да ги датираме от първата половина на Халщадската епоха (9-5 пр.н.е.). Скални ниши има до село Вранско, в левия скат на „Топ дере“ и на високата скала срещу моста на река Крумовица, наричана „Ак кая“. Много внушителни са нишите при село Поточница и при село Странджево.