Уикипедия

Кучевище: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 14:
| площ =
| височина = 535
| население = 3 1673167
| население-година = 2002
| кмет =
Ред 21:
| мпс-код = SK
}}
[[КартинкаФайл: Kuchevishte-1900.gif|мини|Селяни от Кучевище в 1900 година]]
[[КартинкаФайл: Deesis from Kučevište.jpg|мини|Стенопис от „Въведение Богородично“]]
'''Кучевище''' или '''Кучевища''' ({{lang-mk|Кучевиште}}, {{lang-sr|Кучевиште|Kučevište}}) е [[село]] в [[Република Македония]], на 15 km северно от [[Скопие]].
 
Ред 30:
== История ==
=== Средновековие ===
В селото има голяма средновековна църква „Въведение на Света Богородица“, наричана „[[Свети Спас (Кучевище)|Свети Спас]]“, със стенописи от три периода - XIV до XVIII век. Тя е построена и зографисана между 1321 и 1331 г. със средствата на братята Радослав, Асен и Владимир, представители на местен феодален род.
 
Предполага се също, че около 1330 г. ктитор на църквата е бил [[Михаил Асен]] (починал след 1345 г.), първороден син на [[Иван II Асен]] и внук на [[Мицо]], който по време на въстанието на [[Ивайло (цар)|Ивайло]] дори станал български цар под името [[Иван III Асен]] (1279-1280).
 
=== В Османската империя ===
В края на XIX век Кучевища е българско село в [[Скопие|Скопска каза]] на [[Османска империя|Османската империя]].
 
В 1881 година селото е нападнато и обрано от албански башибозук.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 300.</ref>
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. Кучевища е село, населявано от 1 2001200 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_26.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 206.]</ref>
 
Цялото християнско население на селото е [[сърбомани|сърбоманско]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 200 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> Според секретен доклад на [[Българско консулство в Скопие|българското консулство]] в Скопие селото е населено със сръбски бежанци в периода 1689-1739 година<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 187811878 - 1912, част втора, стр. 296.</ref>. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Кучевища има 1 4401440 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, рp. 114-115.</ref>
 
=== В Сърбия и Югославия ===
Ред 48:
На етническата си карта от 1927 година [[Леонард Шулце Йена]] показва Кучевище (Kučevište) като сръбско село.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/gall/ls/title.html Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927]</ref>
 
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва ''Кучевища'' като българско село.<ref>[http://promacedonia.org/seli_polog/seliscev_polog_karta.png Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.]</ref>
 
Според преброяването от 2002 година Кучевище има 3 1673167 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
 
{| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2
Ред 57:
|-
| [[македонци (нация)|македонци]]
| 1 4601460
|-
| [[албанци]]
Ред 72:
|-
| [[сърби]]
| 1 6541654
|-
| [[бошняци]]
Ред 82:
|}
 
== Личности ==
;Родени в Кучевище
* {{флагче|България}} Ана П. Бойкикева (1874 – ?) в 1901 година завършва висшите женски курсове на Историко-филологическия факултет на Санктпетербургския университет<ref name="Танчев 49">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 49 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref>
* {{флагче|България}} [[Златан Бойкикев]] (1822 - ?), български революционер
* {{флагче|България}} митрополит [[Натанаил Охридски|Натанаил Охридски и Пловдивски]] (1820 - 1906), висш български духовник, книжовник, участник в националноосвободителното движение, почетен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]
Ред 92:
* {{флагче|България}} Исайя Путов - Йоаникий, свещеник в Кучевище, след като овдовява се замонашва в селския манастир и става игумен, през 1826 година открива килийно училище там<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 294.</ref>
 
== Литература ==
* П. Миљковић-Пепек. Црквата Св. Спас во с. Кучевиште, Скопско. — В: Споменици, Т. I, с. 417—418;
* В. Ђурић. Византијске фреске у Југославији, Београд, 1980, с. 55—56, 206, бел. 58;
* Ив. Ђорђевић. Сликарство XIV века у цркви Св. Спаса у селу Кучевишту. — ЗЛУ, 17, 1981, с. 79 и сл.
 
Ред 102:
{{Община Чучер}}
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Села в община Чучер]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Кучевище“.