Уикипедия

Лагери за принудителен труд в комунистическа България: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 12:
Първият концентрационен лагер за политически противници на режима е създаден през януари 1945 година в [[Сандански|Свети Врач]] – там са събрани около 800 души, които работят по железопътната линия [[Крупник]]-[[Кулата]]. Малко по-късно те са преместени на железопътната линия [[Дупница]]-[[Бобовдол]] – лагерът там действа до септември, като броят на затворените надхвърля 1600 души. През октомври е създаден нов лагер при мина „Куциян“ в [[Перник]]. Към края на 1945 година броят на затворените в лагери стига 3298 души.{{hrf|Шарланов|2009|387 – 388}}
 
Не всички хора, определени като нежелани са изпратени в лагери за принудителен труд. Депортация &ndash;– принудително преселване в далечни провинциални райони &ndash;– е друг използван метод. Между 1948 и 1953 г. Около 25 000 души са депортирани.<ref name="T41">Todorov, p.41</ref>
 
През следващите няколко години броят на лагерите се разраства. В началото на 1947 година е създаден лагер в [[Ножарево]], Тутраканско, който за известно време е най-големият в страната – с към 2000 лагеристи през 1949 година – и е последният закрит преди „Белене“. Специален лагер за жени е създаден в манастир при [[Велико Търново|Търново]], а през 1947 година е преместен в село [[Босна (село)|Босна]], Тутраканско. В началото на 1948 година от „Куциян“ е отделен нов концентрационен лагер към близкия рудник при село [[Богданов дол]], който функционира до 1951 година.{{hrf|Шарланов|2009|388}}
Ред 24:
Задържанията трябва да стават със заповед на вътрешния министър, а при първата група и с одобрението на главния прокурор, като срокът е до една година, но с възможност за удължаване. На практика законът често е заобикалян.{{hrf|Огнянов|2008|183 – 184}}
 
При две големи кампании през 1949 г. – преди местните избори през май и след смъртта на [[Георги Димитров]] през юли – в лагерите са затворени около 4000 души, повечето от които са освободени през октомври. Това става без да се спазва процедурата на закона, което предизвиква протестите на главния прокурор. Към края на годината броят на концлагеристите е около 4 5004500, включително 1 7001700 в [[Богданов дол]], 800 в [[Белене (лагер)|Белене]], 200 в [[Ножарево]].{{hrf|Огнянов|2008|184}}
 
=== Лагерът „Белене“ (1950 – 1956) ===
Ред 32:
През януари 1951 г. [[Политбюро на ЦК на БКП]] определя нов ред за въдворяванията, които са възложени на комисия, начело с вътрешния министър. Тя трябва да преценява, кои лица не може или не е целесъобразно да бъдат съдени и затова трябва да бъдат въдворени по административен път, като срокът на въдворяването е увеличен на 7 години.{{hrf|Огнянов|2008|185}}
 
През 1952 г. работи специална комисия за преглед на заповедите за въдворяване, включваща висши функционери като члена на Политбюро [[Георги Дамянов]] и вътрешния министър [[Георги Цанков]], която освобождава 1 2281228 души. Към края на годината броят на въдворените е 2348, над 90% от тях по политически причини.{{hrf|Огнянов|2008|185}}
 
През лятото на 1953 година министър-председателят [[Вълко Червенков]], по указания от новите съветски власти след смъртта на [[Йосиф Сталин]], обявява на заседание на ЦК на БКП трудовите лагери за „произвол“. На 5 август почти половината политически затворници в Белене са освободени, като в лагера остават 1059 души. На 5 септември е взето решение за закриване на лагера, като малко повече от половината затворници са освободени, а останалите остават в затвора и срещу тях започват съдебни процеси.{{hrf|Огнянов|2008|185 – 189}}
Ред 49:
 
== Обхват и мащаби на системата на лагерите ==
През 1990 г. [[Българска комунистическа партия|БКП]] се преименува в [[Българска социалистическа партия]] и назначава комитет за проучване на лагерите. Той установява, че между 1944 г. и 1962 г. има приблизително 100 лагера за принудителен труд в страната. Между 1944 г. и 1953 г. около 12 000 мъже и жени минават през тези лагери и допълнителни 5000 между 1956 и 1962 г. Според един свидетел само в Белене има 7 0007000 през 1952 г. Друга оценка е общо 186 000 затворници през този период. Окончателен брой е трудно да се установи.<ref name="T40"/>
 
== Памет за жертвите на режима ==
Ред 129:
* [http://desebg.com/2011-01-06-11-54-33/44-2011-01-25-13-36-07 Секретното дело за лагерите]. Документален филм на [[БНТ]] от 1999 г. в две части
 
[[Категория:История на Българската комунистическа партия]]
[[Категория:Антикомунистическо съпротивително движение в България|Антикомунистическо съпротивително движение в България]]
[[Категория:Комунистически репресии]]
[[Категория:Трудови лагери]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лагери_за_принудителен_труд_в_комунистическа_България“.