Уикипедия

СС: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м без url-a, няма нужда от линкове от къде можем да си купим книгата...
разширяване
Ред 1:
{{без източници}}
{{Организация
| име = Шуцщафел
| знак = Flag of the Schutzstaffel.svg
| снимка = Bundesarchiv Bild 183-H12148, Nürnberg, Reichsparteitag.jpg
| пояснение = Есесовци на партиен митинг в Нюрнберг
| тип = [[Паравоенни|паравоенна]]
| акроними = SS
| седалище = [[Берлин]], {{флагче|Нацистка Германия}} [[Нацистка Германия]]
Line 12 ⟶ 11:
| положение = ''разформирована''
| основатели =
| основана = 4 април 1925 г.{{sfn|Weale|2010|p=26}}
| закрита = 8 май 1945 г.
| членове = 800 000 (1944 г.)
| мото = "''Meine Ehre heißt Treue''" (''Моята чест е лоялност'')
| мото =
| друго =
| друго пояснение =
| портал = Нацистка Германия
| сайт =
| бележки =
Line 24 ⟶ 23:
}}
 
'''Шуцщафел''', повече познато като '''СС''' (''еС-еС'') или '''SS''' (от съкращението на немското {{Audio|De-Schutzstaffel.ogg|''Schutzstaffel''}}  – „охранителен отряд“), е голяма паравоенна организация, един от важните компоненти на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|нацистката партия]] в [[Германия]], създадена през [[19201925]] г. като военизиран корпус за охрана на висшите функционери на партията. Членовете на СС често са наричани ''есесовци''. Не бива да се бъркат с „кафявите ризи“  – членовете на [[СА]] (SA  – SturmAbteilungenSturmAbteilung, ударнищурмови отряди, подчинени на Рьом и разформираниразмазани в [[Нощта на дългите ножове]], по инициатива на фюрера).
 
Организацията СС е смятана за „[[преторианска гвардия]]“<ref>{{cite book |title= Сенките на мрака: Нинджа / Асасини / Черният орден SS|last=Блумфийлд |first=Нортън |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=ICON |location=София |isbn=978-954-8517-42-3 |pages=289 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> и целият ѝ състав се набира на расов и идеологически принцип. Кандидатите са подлагани на обстойни медицински и расови изследвания, трябва и да изпълнят спортни нормативи и да представят своето родословие като гарант за [[расова хигиена|расовата си чистота]]. СС се разграничава от армията и от другите членове на партията, чрез изграждане на специфична йерархия, свои униформи и означения; идеологията на организацията, освен възгледите на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Националсоциалистическата германска работническа партия]], включва и цялостен духовно-политически мироглед на „[[Арийска раса|арийския воин]]“. Най-дългогодишният ръководител на СС е [[Хайнрих Химлер]] – ръководи организацията от 1929 до 1945 г.
 
Сред най-известните клонове на СС са ''Sicherheitsdienst'' (''SD'' – '' Sicherheitsdienst der SS'', „Служба за сигурност на СС“), ''[[Einsatzgruppen]]'' (Групи за специални задачи) и обслужващите концентрационните лагери ''SS-Totenkopfverbände'' (SS-TV, буквално „Формации Мъртвешка глава“). RSHA (''Reichssicherheitshauptamt'', „Главното управление на сигурността на [[Нацистка Германия|Райха]]“) обединява ''[[Гестапо|Gestapo]] – Тайна държавна полиция'', [[Полиция|Криминалната полиция]], службите за контраразузнаване и разузнаване и всички институции, имащи отношение към сигурността на [[Нацистка Германия]]. Това са правителствени учреждения, чиито персонал се състои в огромната си част, но не изцяло, от членове на СС.
 
СС е организацията, която е най-отговорна за убийствата на около 5,5 до 6 милиона [[евреи]] и милиони други жертви в [[Холокоста]]. Членове на всички нейни клонове, извършват [[военни престъпления]] и [[престъпления срещу човечеството]] по време на [[Втората световна война]]. СС също участва в търговски предприятия и експлоатира затворници от концентрационните лагери като робски труд.
 
След войната, съдиите на [[Нюрнбергски процеси|Нюрнбергския процес]] обявяват СС за престъпна организация. [[Ернст Калтенбрунер]], най-високопоставеният оцелял главен началник на отдел на СС, е признат за виновен за престъпления срещу човечеството и обесен през 1946 г.
 
== Начало ==
 
=== Предшественик на СС ===
До 1923 г. [[нацистката партия]] (НСДАП), ръководена от [[Адолф Хитлер]], създава малко звено за охрана от доброволци, известно като "Саал-Шутц" (Защита на залите), за да осигури сигурност на събранията в [[Мюнхен]].{{sfn|Evans|2003|p=228}}{{sfn|Michael|Doerr|2002|p=356}} Същата година, Хитлер заповядва да се създаде малка група бодигардове за неговото лично обслужване. Той пожелава да бъде отделна от паравоенната [[Щурмабтайлунг]] (Щурмови отряд, СА), на която той не се доверява.{{sfn|McNab|2009|pp=14, 16}} Новата формация е определена като ''Stabswache'' (персонална гвардия).{{sfn|McNab|2009|p=14}} Първоначално звеното е съставено от осем души, командвани от [[Юлиус Шрек]] и [[Йозеф Берхтолд]], и е образувано по модела на [[Фрайкорпс]] на времето. Групата е преименувана на ''Stoßtrupp'' (Шоков отряд) през май 1923 г.{{sfn|Weale|2010|p=16}}{{sfn|McNab|2009|p=16}}
 
[[File:Bundesarchiv Bild 119-1486, Hitler-Putsch, München, Marienplatz.jpg|thumb|upright=1.5|Поддръжници на [[НСДАП]] и ''Stoßtrupp'' в Мюнхен по време на [[Бирения пуч]], 1923 г.]]
 
''Stoßtrupp'' е премахната след неуспешния [[Бирен пуч]], опит на НСДАП да завземе властта в Мюнхен.{{sfn|Hein|2015|p=10}} През 1925 г. Хитлер нарежда на Шрек да организира нови бодигардове, ''Schutzkommando'' (Команда за защита).{{sfn|Weale|2010|p=26}} Тя е натоварена с предоставянето на лична защита на Хитлер при функциите и събитията на НСДАП. През същата година, ''Schutzkommando'' е разширена до национална организация и последователно е преименувана на ''Sturmstaffel'' (Щурмови ескадрон) и накрая на ''Schutzstaffel'' (Охранителен отряд, СС).{{sfn|Weale|2010|pp=26–29}} Официално, СС бележи своето начало на 9 ноември 1925 г. (втората годишнина от Бирения пуч).{{sfn|Koehl|2004|p=34}} Новата СС трябва да осигури защита на лидерите на НСДАП в цяла Германия. Личният СС защитен елемент на Хитлер по-късно е разширен, за да включва бойни единици.{{sfn|Cook|Bender|1994|pp=17, 19}}
 
=== Ранни командири ===
Шрек, основател на СА и близък довереник на Хитлер, става първият шеф на СС през март 1925 г.{{sfn|Laqueur|Baumel|2001|p=604}} На 15 април 1926 г. [[Йозеф Берхтолд]] го наследява като началник на СС.{{sfn|Weale|2010|p=32}} Берхтолд променя длъжността на [[Райхсфюрер-СС]].{{sfn|Weale|2010|p=30}} Берхтолд се смята за по-динамичен от своя предшественик, но все повече се разочарова от статута, който СА има над СС. Това води до прехвърлянето на ръководството на СС на неговия заместник, Ерхард Хайден на 1 март 1927 г.{{sfn|Hein|2015|p=12}} Под ръководството на Хайден се прилага по-строг кодекс за дисциплина, отколкото има в СА.{{sfn|Weale|2010|p=32}}
 
Между 1925 и 1929 г. СС се счита за малка група (батальон) на СА.{{sfn|Weale|2010|pp=45–46}} С изключение на района на Мюнхен, СС не успява да запази някакъв импулс в броя на членовете си, който намаля от 1000 до 280, тъй като СА продължава да расте бързо.{{sfn|Weale|2010|pp=32–33}} Докато Хайден се опитва да остави СС да не се разпадне, [[Хайнрих Химлер]] става негов заместник през септември 1927 г. Химлер показва добри организационни способности в сравнение с Хайден.{{sfn|Weale|2010|pp=45–46}} СС създава редица Гаус (региони или провинции). СС-Гаус се състои от СС-Гау Берлин, СС-Гау Берлин Бранденбург, СС-Гау Франкен, СС-Гау Найдербайерн, СС-Гау Райнланд-Сюд и СС-Гау Захсен.{{sfn|Miller|Schulz|2012|pp=1–2}}
 
=== Назначение на Химлер ===
[[File:Bundesarchiv Bild 146-1969-054-53A, Nürnberg, Reichsparteitag.jpg|thumb|[[Хайнрих Химлер]] (с очилата, в ляво от [[Адолф Хитлер]]) е от първите нацисти.]]
С одобрението на Хитлер, Хайнрих Химлер поема позицията на Райхсфюрер-СС през януари 1929 г.{{sfn|McNab|2009|p=18}}{{sfn|Weale|2010|p=47}} Има различни разкази за причината за уволнението на Хайден от позицията му на ръководител на СС. Партията съобщава, че е по "семейни причини".{{sfn|Longerich|2012|p=113}} При Химлер, СС се разширява и придобива по-голяма опора. Той смята, че СС е елитна, идеологически управлявана националсоциалистическа организация, "сливаща тевтонските [[рицари]], [[йезуити]]те и японските [[самураи]]".{{sfn|Burleigh|Wippermann|1991|pp=272–273}} Крайната му цел е да превърне СС в най-мощната организация в Германия и най-влиятелния отрасъл на партията.{{sfn|Weale|2010|pp=45–47, 300–305}} Той разширява СС с 3000 членове през първата си година като негов лидер.{{sfn|Burleigh|Wippermann|1991|pp=272–273}}
[[Картинка:Reichsparteitag 1935.jpg|200п|мини|дясно|Проверка на войниците от [[СА]], СС и [[Националсоциалистически моторизиран корпус|НСМК]] в [[Нюрнберг]], снимка от 9 ноември 1935 г.]]
През 1929 г. СС-Хауптамт (основен офис на СС) е разширен и реорганизиран в пет основни служби, занимаващи се с обща администрация, персонал, финанси, сигурност и раса. В същото време СС-Гаус е разширен в три района СС-Оберфюрерберайх, а именно СС-Оберфюрерберайх ОСТ, СС-Оберфюрерберайх Вест и СС-Оберфюрерберайх Сюд.{{sfn|Miller|Schulz|2012|pp=2–3}} По-ниските нива на СС остават до голяма степен непроменени. Макар, че официално все още се смята за подорганизацията на СА и отговаряща за ''Stabschef'' (началник на щаба СА), през това време Химлер също започва да установява независимостта на СС от СА.{{sfn|Kershaw|2008|pp=308–314}} СС се разраства по размер и власт, поради изключителната си лоялност към Хитлер, за разлика от СА, която се възприема като полунезависима и заплаха за хегемонията на Хитлер над партията, главно защото те настояват за "втора революция", която да изкачи НСДАП на власт.{{sfn|Baranowski|2010|pp=196–197}} До края на 1933 г. членството в СС достига 209 000.{{sfn|Zentner|Bedürftig|1991|p=901}} Под ръководството на Химлер, СС продължава да събира по-голяма сила, тъй като все повече и повече държавни и партийни функции са възложени на неговата юрисдикция. С течение на времето СС става отговорна само пред Хитлер, което е типично за организационната структура на целия нацистки режим, където нормативите са заменени с действия, предприети при ръководството на Фюрерпинцип, където волята на Хитлер се счита за над закона.{{sfn|Zentner|Bedürftig|1991|p=903}}
 
През втората половина на 1934 г. Химлер ръководи създаването на СС-Юнкершуле (училища), институции, в които кандидатите за офицери на СС получават обучение по лидерство, политическа и идеологическа индоктринация и военно обучение. Обучението подчертава безразличието и твърдостта като част от системата на ценностите на СС, което спомага за насърчаването на чувството за превъзходство сред мъжете и ги научава на самоувереност.{{sfn|Laqueur|Baumel|2001|p=606}} Първите училища са създадени в [[Бад Тьолц]] и [[Брауншвайг]], като във [[Клагенфурт]] и в [[Прага]] по време на войната се откриват допълнителни училища.{{sfn|Allen|2002|p=112}}
 
=== Идеология ===
СС се счита за елитната единица на НСДАП.{{sfn|Höhne|2001|pp=146, 147}} В съответствие с расовата политика на [[Нацистка Германия]], в ранните дни всички кандидати за офицери в СС трябва да докажат арийския си произход до 1750 г., а за други редици до 1800 г.{{sfn|Stackelberg|2002|p=116}} След като започва войната и става по-трудно да се потвърди родоначалникът, регламентът е изменен, за да докаже, че бабите и дядото на кандидата са арийци, както е посочено в [[Нюрнбергски закони|Нюрнбергския закон]].{{sfn|Jacobsen|1999|pp=82, 93}} Други изисквания са пълното подчинение на [[Фюрер]]а и ангажимент към германския народ и нация.{{sfn|Weale|2010|pp=62–67}} Химлер също се опитва да въведе физически критерии, основаващи се на външен вид и височина, но тези изисквания се прилагат слабо, а повече от половината мъже от СС не отговарят на критериите.{{sfn|Weale|2010|pp=63–65}} На членовете на СС са предоставени стимули като по-високи заплати и по-големи домове, тъй като се очаква да имат повече деца от средното германско семейство като част от ангажимента им към доктрината на НСДАП.{{sfn|Langerbein|2003|p=19}}
[[Image:Bundesarchiv Bild 135-KA-10-062, Tibetexpediton, Expeditionsteilnehmer.jpg|thumb|left|250px|Орденът на [[СС]] се интересува от [[знание|знанията]] събрани върху „покрива на света“ в Тибет, за да може да контролира посредством древните тайни масовото съзнание на хората.]]
Ангажиментът към идеологията на СС е подчертан по време на набирането, процеса на членство и обучението.{{sfn|Höhne|2001|pp=148–149}} Членовете на СС са индоктринирани в расовата политика на Нацистка Германия и са научени, че е необходимо да се отстранят от Германия хората, считани от тази политика за по-лоши.{{sfn|Weale|2010|pp=65–66}} Езотеричните ритуали и възлагането на отличителни знаци за важни събития в кариерата на мъжете от СС, въвличат членовете на СС още повече с нацистката идеология.{{sfn|Höhne|2001|pp=150–151}} От членовете се очаква да се откажат от своята християнска вяра, а [[Коледа]] е заменена с [[Коледа в Нацистка Германия|празник на слънцестоенето]].{{sfn|Yenne|2010|p=93}} Църковните сватби са заменени от СС-Ехевайн, езическа церемония, измислена от Химлер.{{sfn|Yenne|2010|p=94}} Тези псевдо-религиозни ритуали и церемонии често се извършват близо до паметници, посветени на СС или на специални места, определени от СС.{{sfn|Laqueur|Baumel|2001|p=608}} През 1933 г. Химлер купува Уейлсбург, замък във [[Вестфалия]]. Първоначално той възнамерява да бъде използван като център за обучение на СС, но ролята му включва домакинство на вечери на СС и неоезически ритуали.{{sfn|Yenne|2010|pp=111–113}}
[[Картинка:Reichsparteitag 1935.jpg|200п|мини|Проверка на войниците от [[СА]], СС и [[Nationalsozialistisches Kraftfahrkorps|НСКК]] в [[Нюрнберг]], снимка от 9 ноември 1935 г.]]
 
Идеологията на СС включва прилагането на бруталност и терор като решение на военни и политически проблеми.{{sfn|Langerbein|2003|p=21}} СС подчертава пълната си лоялност и подчинение на заповеди до смърт. Хитлер използва това като мощен инструмент за постигане на целите си и тези на НСДАП. На СС са поверени извършването на жестокости, незаконни действия и военни престъпления. Химлер веднъж пише, че един СС човек "не се колебае за един миг, а изпълнява неоспоримо..."{{sfn|Himmler|1936|p=134}} Тяхното мото е "Meine Ehre heißt Treue" (Моята чест е лоялност).{{sfn|Weale|2012|pp=60–61}}
Организацията СС е смятана за „[[преторианска гвардия]]“<ref>{{cite book |title= Сенките на мрака: Нинджа / Асасини / Черният орден SS|last=Блумфийлд |first=Нортън |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=ICON |location=София |isbn=978-954-8517-42-3 |pages=289 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> и целият ѝ състав се е набирал на расов и идеологически принцип. Кандидатите са подлагани на обстойни медицински и расови изследвания, трябвало и да изпълнят спортни нормативи и да представят своето родословие като гарант за [[расова хигиена|расовата си чистота]]. СС се разграничава от армията и от другите членове на партията, чрез изграждане на специфична йерархия, свои униформи и означения; идеологията на организацията, освен възгледите на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Националсоциалистическата германска работническа партия]], включва и цялостен духовно-политически мироглед на „[[Арийска раса|арийския воин]]“. Най-дългогодишният ръководител на СС е [[Хайнрих Химлер]] – ръководи организацията от [[1929]] до [[1945]] г.
 
Като част от расовите си функции по време на Втората световна война, СС ръководи изолацията и изселването на евреите от населенията на завладените територии, заграбва имуществото им и ги депортира в [[концентрационни лагери]] и гета, където са използвани за робски труд или непосредствено убити.{{sfn|Jacobsen|1999|pp=82, 93}} Избрани да изпълнят окончателното решение, наредено от Хитлер, СС са основната група, отговорна за институционалното убийство и депортацията на повече от 20 милиона души по време на Холокоста, включително около 5,2 милиона [[евреи]] и 10,5 милиона [[славяни]].{{sfn|Rummel|1992|pp=12–13}} Значителен брой жертви са хора от други расови или етнически групи като 258 000 [[цигани]].{{sfn|Rummel|1992|pp=12–13}} СС участва в убийството на хора, разглеждани като заплахи за расовата хигиена или идеология на НСДАП, включително на хора с умствено или физическо увреждане, [[ЛГБТ|хомосексуалисти]] и политически дисиденти. Членовете на синдикатите и тези, които се считат за свързани с групи, които се противопоставят на режима (религиозни, политически, социални и други), или онези, чиито възгледи са противоречащи на целите на правителството на НСДАП, са закръглени в голям брой; те включват духовенството на всички вярвания, [[свидетели на Йехова]], [[комунист]]и и др.{{sfn|Rummel|1992|p=12}} Съгласно решенията, постановени в Нюрнбергските дела, както и много разследвания и съдебни процеси за военни престъпления, провеждани оттогава, СС е отговорен за повечето нацистки военни престъпления. По-специално, това е основната организация, която е извършила Холокоста.{{sfn|International Military Tribunal|1946}}
Сред най-известните клонове на СС са ''Sicherheitsdienst'' (''SD'' – '' Sicherheitsdienst der SS'', „Служба за сигурност на СС“), ''[[Einsatzgruppen]]'' (Групи за специални задачи) и обслужващите концентрационните лагери ''SS-Totenkopfverbände'' (SS-TV, буквално „Формации Мъртвешка глава“). RSHA (''Reichssicherheitshauptamt'', „Главното управление на сигурността на [[Нацистка Германия|Райха]]“) обединява ''[[Гестапо|Gestapo]] – Тайна държавна полиция'', [[Полиция|Криминалната полиция]], службите за контраразузнаване и разузнаване и всички институции, имащи отношение към сигурността на [[Нацистка Германия|Германия]]. Това са правителствени учреждения, чиито персонал се състои в огромната си част, но не изцяло, от членове на СС.
 
== Предвоeнна Германия ==
След войната съдиите на [[Нюрнбергски процеси|Нюрнбергския процес]] обявяват СС за криминална организация.
След като Хитлер и НСДАП идват на власт на 30 януари 1933 г., СС се считат за държавна организация и клон на правителството.{{sfn|Williams|2001|p=77}} Правоприлагането постепенно се превръща в компетентност на СС и много организации на СС се превръщат в правителствени агенции.{{sfn|Buchheim|1968|p=157}}
 
[[File:Bundesarchiv Bild 146-1969-054-16, Reinhard Heydrich.jpg|thumb|upright|[[Райнхард Хайдрих]] е протежето на Химлер и водеща фигура в СС до неговото убийство през 1942 г.]]
 
СС създава [[полицейска държава]] в Нацистка Германия, използвайки тайните служби и силите за сигурност под контрола на Химлер, за да потискат съпротивата срещу Хитлер.{{sfn|Hein|2015|pp=66–71}} В ролята си на министър-председател на [[Прусия]], [[Херман Гьоринг]] създава през 1933 г. пруска [[тайна полиция]], наречена [[Гестапо]], и назначава [[Рудолф Диелс]] за ръководител. Загрижени, че Диелс не би бил достатъчно безмилостен, за да използва Гестапо ефективно да противодейства на силата на СА, Гьоринг предава своя контрол на Химлер на 20 април 1934 г.{{sfn|Evans|2005|p=54}} Също на тази дата, в отклонение от дългогодишната практика на Германия, че правоприлагането е държавна и местна материя, Хитлер назначава Химлер за началник на цялата германска полиция извън Прусия. Химлер назначава за свой заместник и протеже [[Райнхард Хайдрих]] на 22 април 1934 г. Хайдрих продължава да бъде и ръководител на ''Sicherheitsdienst'' ([[СД]], служба за сигурност).{{sfn|Williams|2001|p=61}}
 
Прехвърлянето на Гестапо в ръцете на Химлер е прелюдия към [[Нощта на дългите ножове]], когато повечето от ръководството на СА са арестувани и впоследствие екзекутирани.{{sfn|Hildebrand|1984|pp=13–14}} СС и Гестапо извършват повечето от убийствата. На 20 юли 1934 г. Хитлер отделя СС от СА, която вече не е влиятелна сила след прочистването. СС става независим елитен корпус на НСДАП, който отговаря само пред Хитлер. Райхсфюрер-СС вече се превръща в истински ранг за Химлер, равен на ранга на [[фелдмаршал]] в армията (предишният му ранг е Обергрупенфюрер).{{sfn|Kershaw|2008|pp=313, 316}} Тъй като позицията и авторитетът на Химлер нарастват, така и [[де факто]] получава ранга.{{sfn|McNab|2009|pp=9, 17, 26–27, 30, 46–47}}
 
На 17 юни 1936 г. всички полицейски сили в цяла Германия са обединени под контрола на Химлер и СС.{{sfn|Buchheim|1968|p=157}} Така Химлер и Хайдрих стават двама от най-влиятелните хора в администрацията на страната.{{sfn|Reitlinger|1989|p=90}} Полицейските и разузнавателните сили, попадащи под техния административен контрол, включват СД, Гестапо, Криминална полиция (Крипо, полицейско наказателно разследване) и ''Ordnungspolizei'' (Орпо, редовно униформени полицаи).{{sfn|Dear|Foot|1995|pp=814–815}} През септември 1939 г. службите за сигурност и полиция, включително СИП и СД (но не и Орпо), се консолидират в Главната служба по сигурността на Райха - [[РСХА]], оглавявана от Хайдрих.{{sfn|Longerich|2012|p=470}} Това допълнително увеличава колективния авторитет на СС.{{sfn|Hein|2015|pp=70–71}}
 
През септември 1939 г. авторитетът на СС се разширява още, когато висшият офицер от СС във всяка военна област също става шеф на полицията.{{sfn|Hildebrand|1984|p=61}} Повечето от тези лидери на СС и полицейски лидери са с ранга на СС-Групенфюрер или по-горе и отговарят директно пред Химлер във всички въпроси, свързани със СС, в рамките на своя район.{{sfn|Koehl|2004|pp=144, 148, 169, 176–177}} Тяхната роля е да пазят населението и да упражняват надзор върху дейността на СС членовете в техния район. Като обявяват извънредна ситуация, те биха могли да заобиколят районните административни служби за СС, СД, Сипо и Орпо, като по този начин получат пряк оперативен контрол върху тези групи.{{sfn|McNab|2009|p=165}}
 
По време на [[Кристалната нощ]] (9-10 ноември 1938 г.) службите за сигурност на СС тайно координират насилието срещу евреите, тъй като СС, Гестапо, СД, Крипо, Сипо и редовните полицаи правят всичко възможно да гарантират, че докато еврейските [[синагоги]] и читалища биват унищожени, собствеността и жилищата остават непокътнати, за да могат по-късно да бъдат иззети.{{sfn|Read|2005|pp=512–514}} В края на краищата, хиляди еврейски фирми, домове и гробища са вандализирани и ограбени, особено от членовете на СА. Около 500-1000 синагоги са унищожени, най-вече от палежи.{{sfn|Evans|2005|p=584}} На 11 ноември Хайдрих съобщава за смъртта на 36 души, но в по-късните оценки броят на смъртните случаи достига до 2000.{{sfn|Read|2005|p=515}}{{sfn|Evans|2005|p=590}} По заповед на Хитлер около 30 000 евреи са арестувани и изпратени в концентрационни лагери до 16 ноември.{{sfn|Evans|2005|p=591}} Очевидно е, че в следващите месеци загиват 2500 от тези хора.{{sfn|Read|2005|p=515}} Точно в този момент, държавата на СС започва сериозно кампанията си на терор срещу политически и религиозни противници, които те затварят без съдебен процес в името на "сигурност, превъзпитание или превенция".{{sfn|Hildebrand|1984|pp=61–62}}{{sfn|Weale|2010|p=85}}
 
=== Личните бодигардове на Хитлер ===
[[File:Bundesarchiv Bild 183-H15390, Berlin, Kaserne der LSSAH, Vergatterung.jpg|thumb|Проверка в [[Берлин]] на [[1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер]], 1938 г.]]
 
Тъй като СС нараства по размер и значение, така нарастват и персоналните защитни единици на Хитлер.{{sfn|Spielvogel|1992|pp=102–108}} Назначени са три основни СС групи за защита на Хитлер. През 1933 г. неговият по-голям персонален охранител е повикан в [[Берлин]], за да замени военната канцеларска гвардия, натоварена да защитава канцлера на Германия.{{sfn|Cook|Bender|1994|pp=8, 9}} [[Сеп Дитрих]] командва новото звено, по-рано известно като ''SS-Stabswache Berlin''. Името е променено на ''SS-Sonderkommando Berlin''. През ноември 1933 г. е променено на ''Leibstandarte Adolf Hitler''. През април 1934 г. Химлер променя името на ''Leibstandarte SS Adolf Hitler'' (LSSAH). LSSAH охранява частните жилища и офиси на Хитлер, осигурявайки външен пръстен за защита на Фюрера и неговите посетители.{{sfn|Cook|Bender|1994|pp=9, 12, 17–19}} Лидерите на LSSAH се настаняват на входа на кабинети на старата канцлерска кантора на Райха и на новата също.{{sfn|Hoffmann|2000|pp=157, 160, 165}} Броят на служителите на LSSAH е увеличен по време на специални събития.{{sfn|Hoffmann|2000|p=166}} В [[Бергхоф]], резиденцията на Хитлер в [[Оберзалцберг]], голям контингент от LSSAH патрулира в обширна охранителна зона.{{sfn|Hoffmann|2000|pp=181–186}}
 
От 1941 г. ''Leibstandarte'' се превръщат в четири отделни субекта, разделението [[Вафен-СС]] (несвързано с личната защита на Хитлер), Берлинската канцлерийска гвардия, поделението за сигурност на СС в Оберзалцберг и Мюнхен, който пази Хитлер, когато посещава личния си апартамент и седалището на НСДАП - [[Кафяв дом (Мюнхен)|Кафяв дом]] в Мюнхен.{{sfn|Cook|Bender|1994|pp=17–19}}{{sfn|Hoffmann|2000|pp=157, 160, 165, 166, 181–186}} Въпреки, че единицата е номинално под Химлер, Дитрих е истинският командир и се справя с ежедневната администрация.{{sfn|Cook|Bender|1994|pp=19, 33}}
 
Две други СС единици съставят вътрешния пръстен на личната защита на Хитлер. ''SS-Begleitkommando des Führers'', създадена през февруари 1932 г., служи като охрана на Хитлер по време на пътуване.{{sfn|Hoffmann|2000|pp=32, 48, 57}} Тази единица се състои от осем души, които служат денонощно да пазят Хитлер на смени. По-късно ''SS-Begleitkommando'' е разширен и става известен като ''Führerbegleitkommando''. Той продължава под отделно командване и остава отговорен за личната защита на Хитлер.{{sfn|Hoffmann|2000|pp=36–48}} ''Führer Schutzkommando'' е защитна единица, основана от Химлер през март 1933 г.{{sfn|Joachimsthaler|1999|p=288}} Първоначално е натоварена със защитата на Хитлер само докато е в границите на [[Бавария]]. В началото на 1934 г. те заменят ''SS-Begleitkommando'' за защита на Хитлер в цяла Германия.{{sfn|Hoffmann|2000|p=32}}
 
=== Създаване на концентрационни лагери ===
[[File:Bundesarchiv Bild 183-H26996, KZ Dachau, Verbrennungsofen.jpg|thumb|Бивши затворници в концентрационния лагер Дахау показват в лагера крематориум, май 1945 г.]]
СС е тясно свързана със системата за концентрационни лагери на Нацистка Германия.{{sfn|Padfield|2001|pp=128–129}} На 26 юни 1933 г. Химлер назначава ''SS-Oberführer'' [[Теодор Айке]] за командващ концентрационния лагер [[Дахау (концлагер)|Дахау]], един от първите нацистки концентрационни лагери. Той е създаден, за да консолидира множеството малки лагери, създадени от различни полицейски агенции и НСДАП, за да помещава политически затворници.{{sfn|Weale|2010|p=95}} Организационната структура, създадена от Айке в Дахау е моделът на всички по-късни концентрационни лагери.{{sfn|Evans|2005|p=85}} След 1934 г. Айке е обявен за командир на ''SS-Totenkopfverbände'', формацията на СС, отговорна за управлението на концентрационните лагери под ръководството на СС и Химлер.{{sfn|Hilberg|1985|p=222}} Известна като "мъртвешките глави", ''SS-Totenkopfverbände'' се организира за пръв път като няколко батальона, всеки от които се намира в един от най-големите концентрационни лагери в Германия. Лидерството в лагерите е разделено на пет отдела: командир и адютант, поделение по политически въпроси, защитна охрана, администрация и медицински персонал.{{sfn|Hein|2015|p=63}} До 1935 г. Химлер осигурява одобрението на Хитлер и финансирането, необходимо за създаване и експлоатация на допълнителни лагери.{{sfn|Wachsmann|2010|p=22}} Шест концентрационни лагера, в които са депортирани 21 400 души (предимно политически затворници), са съществували в началото на войната през септември 1939 г.{{sfn|Weale|2010|p=108}} До края на войната са създадени стотици лагери с различен размер и функция, в които се намират близо 715 000 души, повечето от които жертви на режима поради тяхната [[раса]].{{sfn|Evans|2008|pp=366–367}}{{sfn|Weale|2010|pp=108–109}} Населението на концентрационния лагер нараства в тандем с пораженията, претърпени от нацисткия режим; колкото по-зле изглежда катастрофата, толкова по-голям е страхът от подрив, подтиквайки СС да засили репресиите и терора си.{{sfn|Ayçoberry|1999|p=273}}
 
== СС през Втората световна война ==
В резултат на избухването на [[Втората световна война]], СС обединява в своята окончателна форма, която включва три основни организации: ''Allgemeine SS'', ''SS-Totenkopfverbände'' и Вафен-СС, основана през 1934 г. като ''SS-Verfügungstruppe'' и преименувана през 1940 г.{{sfn|Stein|1984|p=23}}{{sfn|Flaherty|2004|p=156}} Вафен-СС еволюира във втора германска армия, покрай [[Вермахт]]а и работи в тандем с тях.{{sfn|Stein|1984|p=287}} Въпреки, че ранговете на СС обикновено имат еквиваленти в другите клонове, СС ранговата система не копира условията и ранговете, използвани от клоновете на Вермахта. Вместо това използва редиците, установени от Фрайкорпс след [[Първата световна война]] и СА. Това е направено преди всичко, за да се подчертае, че СС е независима от Вермахта.{{sfn|Mollo|1991|pp=1–3}}
 
=== Нашествие в Полша ===
{{основна|Полска кампания (1939)}}
[[File:Bundesarchiv Bild 101I-380-0069-33, Polen, Verhaftung von Juden, Transport.jpg|thumb|left|Полски евреи са арестувани от СД и полицията, септември 1939 г.]]
По време на инвазията в Полша през септември 1939 г. LSSAH и SS-VT воюват като отделни подвижни пехотни полкове. LSSAH става известен с опожаряването на села без военно оправдание.{{sfn|Stein|1984|p=27}}{{sfn|Butler|2001|p=45}} Членовете на LSSAH са извършили жестокости в много градове, включително убийството на 50 полски евреи в [[Блони]] и клането на 200 цивилни граждани, включително деца, които са разстреляни в [[Злочев]].{{sfn|Rossino|2003|pp=114, 159–161}} Някои висши членове на Вермахта не са убедени, че звената са напълно подготвени за битка. Неговите единици поемат ненужни рискове и имат по-висок процент на жертви от армията.{{sfn|Flaherty|2004|p=149}} [[Генералоберст]] [[Федор фон Бок]] е доста критичен след посещението на ''SS-Totenkopf'' през април 1940 г., той открива, че битката им е "недостатъчна".{{sfn|Hein|2015|p=82}} Хитлер смята, че критиката е типична за "остарялата концепция за рицарството" на армията.{{sfn|Stone|2011|p=127}} В защитата си, СС продължава да настоява, че въоръжените му формирования са възпрепятствани от това, че трябва да се борят отчасти и да са неправилно оборудвани от армията.{{sfn|Flaherty|2004|p=149}}
 
След нахлуването, Хитлер поверява на СС действия за унищожаване с кодово име Операция Танбенберг и Аб Актион, за да отстранят потенциалните лидери, които биха могли да формират съпротива срещу германската окупация. Убийствата са извършени от [[Айнзацгрупи]], подпомагани от местни паравоенни групи. Мъжете за звената на Айнзацгрупите са изведени от СС, СД и полицията.{{sfn|Longerich|2010|pp=144–145}} В края на 1939 г. около 65 000 полски цивилни граждани, включително активисти, интелигенция, учени, учители, актьори, бивши офицери и други са убити.{{sfn|Evans|2008|pp=14–15}}{{sfn|Flaherty|2004|pp=109–111}} Когато военното ръководство регистрира оплаквания за жестокостта, извършена от Айнзацгрупи, Хайдрих ги информира, че действа "в съответствие със специалната заповед на Фюрера".{{sfn|Kershaw|2001|p=246}} Първото систематично масово убийство на евреи от Айнзацгрупите е на 6 септември 1939 г. по време на атаката срещу [[Краков]].{{sfn|Laqueur|Baumel|2001|p=xxxi}}
 
[[File:Bundesarchiv Bild 146-1968-034-19A, Exekution von polnischen Geiseln.jpg|thumb|upright=1.05|Айнзацгрупа застрелва цивилни граждани в Кьорник, 1939 г.]]
Доволен от представянето им в [[Полша]], Хитлер позволява по-нататъшно разширяване на въоръжените формации на СС, но настоява, че нови единици остават под оперативния контрол на армията.{{sfn|Reynolds|1997|pp=6, 7}} Докато ''SS-Leibstandarte'' остава независим полк, функциониращ като лични бодигардове на Хитлер, останалите полкове - ''SS-Deutschland, SS-Germania и SS-Der Führer'' се обединяват, за да формират [[2-ра СС дивизия Дас Райх]].{{sfn|Stein|1984|p=32}}{{sfn|Flaherty|2004|p=149}} Второ разделение на СС, ''SS-Totenkopf'', е образувано от охранителите на концентрационния им лагер, а [[4-та СС полицейска дивизия]], е създадена от полицейски доброволци.{{sfn|Stein|1984|pp=33–35}}{{sfn|McNab|2009|p=66}} През този период СС е придобил контрол върху своето собствено набиране на кадри, логистика и системи за доставки за въоръжените си формации. СС, Гестапо и СД отговарят за временната военна администрация в Полша до назначаването на [[Ханс Франк]] за генерален губернатор на 26 октомври 1939 г.{{sfn|Hildebrand|1984|p=50}}{{sfn|Weale|2010|p=229}}
 
=== Битката във Франция ===
{{основна|Битка за Франция}}
На 10 май 1940 г. Хитлер стартира [[битката за Франция]], голяма офанзива срещу [[Франция]] и [[Нидерландия]].{{sfn|Hellwinkel|2014|p=9}} СС осигурява 2 от 89-те дивизии, които взимат участие.{{sfn|Reitlinger|1989|p=147}} LSSAH и елементи от SS-VT участват в наземното нахлуване в битката за Нидерландия.{{sfn|Stein|1984|p=61}} Едновременно с това са изпратени въздушни войски, за да ударят ключови нидерландски летища, мостове и железопътни линии. В петдневната кампания, LSSAH се свързва с армии и въздушни войски след редица сблъсъци с нидерландските защитници.{{sfn|Stein|1984|p=61}}
 
[[File:Bundesarchiv Bild 101III-Weill-059-04, Metz, Heinrich Himmler neben Panzer.jpg|thumb|Химлер инспектира Щурмгешутц ІІІ на 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер в [[Мец]], Франция, септември 1940 г.]]
 
СС-войници не участват в нападението през Ардените и река Мейзе.{{sfn|Stein|1984|p=61}} Вместо това, SS-Totenkopf са призовани от армията, за да се борят в подкрепа на [[7-ма танкова дивизия (Вермахт)|7-ма танкова дивизия]] на [[генерал-майор]] [[Ервин Ромел]], когато те се насочват към [[Ламанша]].{{sfn|Butler|2003|p=64}} На 21 май британците започват бронирана контраатака срещу фланговете на 7-ма танкова дивизия и SS-Totenkopf. След това германците задържат британските и френските войски в огромен джоб в Дънкирк.{{sfn|Manning|1999|p=59}} На 27 май, SS-Totenkopf извършват [[Клане в Паради|клането в Ла Паради]], където 97 мъже от 2-ри батальон, полк от Кралския Норфолк са разстреляни с картечница, когато се предават, а след това оцелелите са довършени с щикове. Двама мъже оцеляват.{{sfn|Sydnor|1977|p=93}}
 
В края на кампанията Хитлер изразява удоволствието си от представянето на ''SS-Leibstandarte'', като им казва: "Отсега нататък ще бъде чест за вас, които носят името ми, да водят всяка германска атака".{{sfn|Flaherty|2004|p=143}} SS-VT е преименувана на Вафен-СС в реч, направена от Хитлер през юли 1940 г.{{sfn|Flaherty|2004|p=156}} След това Хитлер разрешава включването на "хора, за които се смята, че са от сродни на германците етноси".{{sfn|Stein|1984|pp=150, 153}} Редица [[датчани]], [[холандци]], [[норвежци]], [[шведи]] и [[финландци]] доброволно се бият във Вафен-СС, под командването на немски офицери.{{sfn|Koehl|2004|pp=213–214}} Те са събрани, за да формират новото поделение [[5-та СС танкова дивизия Викинг]].{{sfn|Stein|1984|pp=150, 153}} През януари 1941 г. секцията ''SS-Verfügungs'' е преименувана на ''SS-Reich Division'' и е преименувана на [[2-ра СС дивизия Дас Райх]], когато е реорганизирана като ''Panzergrenadier'' дивизия през 1942 г.{{sfn|Mattson|2002|pp=77, 104}}
 
=== Кампания на Балканите ===
{{основна|Югославска операция|Битка за Гърция}}
През април 1941 г. германската армия нахлува в Югославия и Гърция. LSSAH и Дас Райх са прикрепени към отделни военни танкови корпуси. [[Фриц Клингенберг]], командир на кампанията в Дас Райх, повежда хората си в Югославия в столицата [[Белград]], където малка група в авангарда приема предаването на града на 13 април. Няколко дни по-късно, [[Кралство Югославия]] се предава.{{sfn|Flaherty|2004|pp=162, 163}}{{sfn|Weale|2012|p=297}} Полицейските звена на СС незабавно започват да взимат заложници и извършват репресии, практика, която става често срещана. В някои случаи те се присъединяват към Вермахта.{{sfn|Bessel|2006|pp=110–111}} Подобно на Полша, военната политика на нацистите на [[Балканите]] довежда до брутална окупация и расистки масови убийства. [[Сърбия]] става втората държава (след [[Естония]]), която е обявена за [[Юденфрай]] (освободена от евреи).{{sfn|Bessel|2006|p=110}}
 
В Гърция, Вермахта и Вафен-СС срещат съпротива от [[Британски експедиционен корпус|британските експедиционни корпуси]] (БЕФ) и гръцката армия.{{sfn|Flaherty|2004|pp=163, 165}} Боевете се усложняват от планинския терен, със силно защитени тесни проходи. LSSAH е в челните редици на немския тласък.{{sfn|Flaherty|2004|pp=163–166}} БЕФ се евакуира по море до [[Крит]], но трябва да избяга отново в края на май, когато [[германци]]те пристигат.{{sfn|Evans|2008|p=155}} Подобно на Югославия, окупирането на [[Кралство Гърция]] и неговите евреи са в опасност, тъй като нацистите незабавно предприемат различни мерки срещу тях.{{sfn|Bessel|2006|p=111}} Първоначално затворени в гетата, повечето от тях са транспортирани до концентрационния лагер в [[Аушвиц]] през март 1943 г., когато са убити в газовите камери при пристигането им. От 80 000 евреи в Гърция, само 20% преживяват войната.{{sfn|Frusetta|2012|p=266}}
 
== Войната на изток ==
На 22 юни 1941 г. Хитлер започва [[операция Барбароса]], нахлуването в [[Съветския съюз]].{{sfn|Glantz|2001|pp=7–9}} Разрастващата се война и необходимостта от контролиране на окупираните територии, създават условия за Химлер да продължи да консолидира полицейските и военните органи на СС.{{sfn|Bracher|1970|p=409}} Бързото придобиване на огромни територии на изток поставя сериозно напрежение върху полицейските организации на СС, тъй като се борят да се приспособят към променящите се предизвикателства в областта на сигурността.{{sfn|Blood|2006|p=64}}
 
Първата и втората пехотна бригада на СС, създадена от надзорниците на SS-TV, и СС Кавалерийска бригада се преместват в Съветския съюз зад воюващите армии. Първоначално се бият със [[съветски партизани]], но от есента на 1941 г. оставят антипартианската роля на други звена и активно участват в Холокоста. Докато оказват помощ на Айнзацгрупи, те формират отряди на смъртта, участващи в ликвидирането на еврейското население на Съветския съюз.{{sfn|Windrow|Burn|1992|p=9}}{{sfn|Heer|Naumann|2000|p=136}}
 
На 31 юли 1941 г. Херман Гьоринг дава на Хайдрих писмено разрешение да осигури сътрудничеството на административните ръководители на различни правителствени отдели, за да извърши геноцид над евреите в територии под германски контрол.{{sfn|Browning|2004|p=315}} Хайдрих е инструмент в извършването на тези унищожения, тъй като Гестапо е готово да организира депортирането на Запад, а неговите Айнзацгрупи вече извършват обширни операции за убийства на изток.{{sfn|Hilberg|1985|p=164}} На 20 януари 1942 г. Хайдрих председателства среща, наречена [[Ванзейска конференция]], за обсъждане на изпълнението на плана.{{sfn|Kershaw|2008|pp=696–697}}
 
По време на битки в Съветския съюз през 1941 и 1942 г., Вафен-СС претърпяват огромни жертви. LSSAH и Дас Райх са загубили повече от половината си войници от болести и от бойни действия.{{sfn|Flaherty|2004|p=168}} При нужда от наемници, Химлер започва да приема войници, които не отговарят на оригиналния СС расов профил.{{sfn|Flaherty|2004|p=171}} В началото на 1942 г., ''SS-Leibstandarte'', ''SS-Totenkopf'' и ''SS-Das Reich'' са оттеглени на Запад, за да се възстановят и са преобразувани в ''Panzergrenadier'' дивизии.{{sfn|Reynolds|1997|p=9}} ''SS-Panzer Corps'' се завръщат в Съветския съюз през 1943 г. и участват в третата битка за Харков през февруари и март.{{sfn|Flaherty|2004|p=173}}
 
=== Холокоста ===
{{основна|Холокост}}
[[File:Jew Killings in Ivangorod (1942).jpg|thumb|Есесовци застрелващи евреи в [[Ивангород]], 1942 г.]]
СС е изградена върху култура на насилие, която е изложена в своята най-крайна форма от масовото убийство на цивилни и военнопленници на Източния фронт.{{sfn|Fritz|2011|pp=69–70, 94–108}} Увеличена от персонала на Крипо, Орпо и Вафен-СС{{sfn|Krausnik|1968|p=77}}, Айнзацгрупата достига обща сила от 3000 души. Айнзацгрупи A, B и C са прикрепени към армейските [[Група армии „Север“]], [[Група армии „Център“]] и [[Група армии „Юг“]]; Айнзацгрупа D е част от [[11-та армия (Германия)|11-та армия]]. Историкът Ричард Родос ги описва като "извън границите на морала"; те са "съдии, съдебни заседатели и екзекутори в едно", "с власт да убиват всеки по свое усмотрение". След операцията Барбароса, тези единици на Айнзацгрупите, заедно с полицията и Вафен-СС извършват масовото убийство на еврейското население в окупираните Източна Полша и Съветския съюз.{{sfn|Rhodes|2003|pp=159–160}}{{sfn|Bessel|2006|pp=118–119}} Най-голяма част от действията на Айнзацгрупите са през 1941 и 1942 г. в [[Украйна]] и [[Русия]].{{sfn|Laqueur|Baumel|2001|p=164}} Преди инвазията има 5 милиона регистрирани евреи в целия Съветски съюз, като 3 милиона от тях живеят на територията, заемана от германците; към края на войната над 2 милиона от тях са убити.{{sfn|Bessel|2006|p=119}}
 
Действията за унищожаване на Айнзацгрупите обикновено следват стандартна процедура, като главният директор се свързва с най-близкия командир на отдел Вермахт, за да го информира за предстоящите действия; това е направено, за да могат да координират и контролират достъпа до местата за екзекуция.{{sfn|Zentner|Bedürftig|1991|p=227}} Първоначално жертвите са застрелвани, но този метод се оказва неприложим за операция от този мащаб.{{sfn|Evans|2008|pp=256–257}} Също така, след като Химлер наблюдава екзекуцията на 100 евреи в [[Минск]] през август 1941 г., той е загрижен за въздействието, което подобно действие оказва върху психическото здраве на своите есесовци. Той решава, че трябва да се намерят алтернативни методи за убиване, което води до въвеждане на газови ванове.{{sfn|Longerich|2012|p=547}}{{sfn|Gerwarth|2011|p=199}} Те обаче не са популярни сред есесовците, защото премахването на мъртвите тела от микробуса и погребването им е ужасно изпитание. Затворниците или помощните лица често са възложени да изпълняват тази задача, за да освободят не се травмират есесовците.{{sfn|Rhodes|2003|p=243}}
 
=== Антипартизански операции ===
В отговор на трудностите на армията в справянето със съветски партизани, Хитлер решава през юли 1942 г. да прехвърли на полицията операции срещу партизанството. Това поставя въпроса под ръководството на Химлер.{{sfn|Blood|2006|pp=70–71}}{{sfn|Longerich|2012|p=625}} Както Хитлер заповядва на 8 юли 1941 г. всички евреи да бъдат считани за [[партизани]], терминът "антипартизанска операция" се използва като евфемизъм за убийството на евреите, както и за действителна битка срещу съпротивителен елемент.{{sfn|Longerich|2010| p=198}}{{sfn|Longerich|2012|pp=626, 629}} През юли 1942 г. Химлер нарежда да не се използва понятието "партизанин"; а да бъдат описани като "бандити".{{sfn|Longerich|2012|p=627}}
 
Химлер определя СС и СД да работят за разработването на допълнителни антипартизански тактики и стартира пропагандна кампания.{{sfn|Blood|2006|pp=71–77}} По някое време през юни 1943 г. Химлер издава заповедта за бандитите, като едновременно с това обявява съществуването на ''Bandenkampfverbände'' (бандитни бойни формирования), като негов началник е СС-обергрупенфюрер [[Ерих фон дем Бах]]. Използвайки войските предимно от полицията на СС и Вафен-СС, ''Bandenkampfverbände'' има четири основни оперативни компонента: [[пропаганда]], централизиран контрол и координация на операциите по сигурността, обучение на войници и бойни операции.{{sfn|Blood|2006|p=121}} След като Вермахта има териториални цели, ''Bandenkampfverbände'' първо осигурява комуникационни съоръжения, пътища, железопътни линии и водни пътища. След това осигуряват селските общности и икономически съоръжения като фабрики и административни сгради. Допълнителен приоритет е осигуряването на селскостопански и горски ресурси. СС ръководи събирането на реколтата, което се счита за критично за стратегическите операции. Всички евреи в района са обградени и убити. Комунисти и хора от азиатски произход са убити с презумпцията, предполагайки, че са съветски агенти.{{sfn|Longerich|2012|pp=628–629}}
 
=== Лагери на смъртта ===
[[File:May 1944 - Jews from Carpathian Ruthenia arrive at Auschwitz-Birkenau.jpg|thumb|left|Евреи от Карпатска Рутения, пристигащи в [[Аушвиц]], 1944 г.]]
След началото на войната, Химлер засилва дейността на СС в Германия и в [[Окупация на Европа от Нацистка Германия|окупирана Европа]]. Увеличава се броят на евреите и германските граждани, считани за политически противници или външни лица.{{sfn|Wachsmann|2010|p=27}} Тъй като нацисткият режим става по-репресивен, системата на концентрационния лагер нараства по размер и смъртоносната операция и се разширява, тъй като икономическите амбиции на СС се засилват.{{sfn|Wachsmann|2010|pp=26–27}}
 
Интензификацията на операциите по убиването се извършва в края на 1941 г., когато СС започва изграждането на стационарни съоръжения за газификация, за да замести употребата на Айнзацгрупи за масови убийства.{{sfn|Gerwarth|2011|p=208}}{{sfn|Longerich|2010|pp=279–280}} Жертвите в тези нови лагери за унищожение са убивани с помощта на [[въглероден окис]] - газ от автомобилни двигатели.{{sfn|Evans|2008|p=283}} По време на операция Райнхард, ръководена от офицери от ''Totenkopfverbände'', които в окупирана Полша изграждат три лагера за унищожение: Bełżec (действащ до март 1942 г.){{sfn|Evans|2008|pp=283, 287, 290}}, Sobibór (действащ до май 1942 г.) и [[Треблинка]]. По нареждане на Химлер, до началото на 1942 г. концентрационният лагер в Аушвиц е значително разширен, за да включва [[газови камери]], където жертвите са убити с помощта на пестицида Zyklon B.{{sfn|Evans|2008|pp=295, 299–300}}{{sfn|Wachsmann|2010|p=29}}
 
По административни причини, всички охранители на концентрационния лагер и административен персонал стават пълноправни членове на Вафен-СС през 1942 г. Концентрационните лагери са поставени под командването на ''SS-Wirtschafts-Verwaltungshauptamt''. [[Рихард Глукс]] служи като инспектор на лагерите за концентрация. Експлоатацията и унищожаването става балансирано, тъй като военната ситуация се влошава. Потребностите на труда от военната икономика, особено за квалифицирани работници, означават, че някои евреи се отървават от [[геноцид]]а. На 30 октомври 1942 г., поради тежкия недостиг на работна ръка, Химлер заповядва голям брой хора в окупираните територии от съветски произход да бъдат задържани и изпратени в Германия като принудителен труд.{{sfn|Longerich|2012|p=629}}
 
До 1944 г. SS-TV е организирана в три отдела: персонал на концентрационните лагери в Германия и [[Австрия]], в окупираните територии, и на лагерите за унищожаване в Полша. До 1944 г. става обичайна практика да се въртят членовете на СС във и извън лагерите, частично въз основа на потребностите на човешкия потенциал, но също и да се предоставят по-лесни задачи на ранените членове на Вафен-СС.{{sfn|Reitlinger|1989|p=265}} Тази ротация на персонала означава, че почти всички есесовци знаят какво се случва вътре в концентрационните лагери, правейки цялата организация отговорна за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.{{sfn|Stein|1984|pp=258–263}}
 
== Бизнес империя ==
През 1934 г. Химлер основава първото бизнес начинание на СС, ''Nordland-Verlag'', издателство, което пуска пропаганден материал и ръководства за обучение по СС. След това той купува порцелан ''Allach'', който след това започва да произвежда сувенири.{{sfn|Weale|2012|p=114}} Поради недостига на работна ръка и желанието за финансова печалба, СС започва да експлоатира затворници от концентрационни лагери като робски труд.{{sfn|Flaherty|2004|pp=119, 120}} По-голямата част от бизнеса на СС губи пари, докато Химлер ги поставя под управлението на ''Verwaltung und Wirtschaftshauptamt Hauptamt'' (Управление и бизнес офис) през 1939 г. Дори и тогава, повечето от предприятията са лошо управлявани и не се справят добре, тъй като есесовците не са подбрани с бизнес опит и работниците гладуват. През юли 1940 г. е създадена ''Deutsche Wirtschaftsbetriebe GmbH'', чадърна корпорация, която поема управлението на всички въпроси, свързани със стопанската дейност на СС.{{sfn|Longerich|2012|p=485}} В крайна сметка СС основава близо 200 холдингови компании за своя бизнес.{{sfn|Longerich|2012|p=482}}
 
[[File:Bundesarchiv Bild 192-269, KZ Mauthausen, Häftlinge im Steinbruch.jpg|thumb|left|upright|Изтребление чрез труд. В концентрационния лагер Маутхаузен-Гузен, затворниците са принудени да носят тежки гранитни блокове от кариерата по "Стълбите на смъртта".]]
 
През май 1941 г. се създава ''Deutsche Ausrüstungswerke GmbH'', която е създадена, за да интегрира фирмите от СС със системата за растящ концентрационен лагер.{{sfn|Allen|2002|p=95}} През 1941 г. Химлер създава четири нови концентрационни лагера: Аушвиц, Грос-Розен, Нацвайлер-Струтхоф и Нойенгам. Всеки от тях има поне една фабрика или кариера наблизо, където затворниците са принудени да работят.{{sfn|Longerich|2012|pp=480–481}} Химлер се интересува особено от предоставянето на работници за ''IG Farben'', който строи фабрика за синтетичен каучук в ''Auschwitz III-Monowitz''. Заводът е почти готов да започне производство, когато е превзет от съветските войски през 1945 г.{{sfn|Steinbacher|2005|p=129}} Продължителността на живота на лишените от свобода в Моновиц е средно около три месеца.{{sfn|Steinbacher|2005|p=56}} Това е типично за лагерите, тъй като лишените от свобода живеят в катастрофално лоши условия. Работното им натоварване е умишлено направено невъзможно високо, съгласно политиката на унищожаване чрез труд.{{sfn|Longerich|2010|p=316}}
 
През 1942 г. Химлер консолидира всички офиси, създавайки Главната икономическа и административна служба (WVHHA). Цялата система за концентрационен лагер е поставена под ръководството на WVHA. СС е собственик на ''Sudetenquell GbmH'', производител на минерална вода в Судетланд. До 1944 г. СС закупува 75% от производителите на минерална вода в Германия и възнамерява да придобие монопол. Няколко концентрационни лагера са произвели строителни материали като камък, тухли и цимент за притежаваната от СС ''Deutsche Erd- und Steinwerke''. В окупираните източни територии СС придобива монопол в производството на тухли.{{sfn|Allen|2002|p=102}}
 
СС притежава експериментални ферми, фурни, месопреработвателни предприятия, кожени изделия, дрехи и униформи, както и фабрики за малки оръжия.{{sfn|Weale|2012|pp=115–116}}{{sfn|Longerich|2012|p=483}} СС конфискува и продава имуществото на затворниците в концентрационния лагер, конфискува пари, и се възползвал от труповете, продавайки косата и разтопява пломби, за да получи злато от тях.{{sfn|Weale|2012|p=116}} Общата стойност на активите, ограбени само от жертвите на операция Райнхард (без Аушвиц), е посочена от Одило Глобоцник като 178 745 960.59 райхсмарки. Иззетите стоки включват 2,909,68 килограма злато на стойност 843,802.75 рм, както и 18,733.69 кг сребро, 1,514 кг платина, 249,771.50 американски долара, 130 диаманти, 2,511.87 карата брилянти, 13458.62 карата диаманти и 114 кг перли. Според нацисткото законодателство еврейската собственост принадлежи на държавата, но много командири и пазачи на СС лагери открадват предмети като диаманти или валута за лична изгода или взимат конфискувани храни и алкохолни напитки за продажба на черния пазар.{{sfn|Baxter|2014|p=67}}
 
== Военни отстъпления ==
 
=== Курск ===
[[File:Bundesarchiv Bild 101III-Zschaeckel-207-12, Schlacht um Kursk, Panzer VI (Tiger I).jpg|thumb |Командир на танк Тигър от СС дивизия Дас Райх, по време на битката за Курск, 1943 г.]]
На 5 юли 1943 г. германците започват [[Битка при Курск|битката при Курск]].{{sfn|Evans|2008|p=486}} Вафен-СС по това време е разширен до 12 дивизии и повечето участват в битката.{{sfn|Bessel|2006|p=143}} Поради твърдата съветска съпротива, Хитлер спира атаката вечерта на 12 юли. На 17 юли той отменя операцията и нарежда отстъпление.{{sfn|Evans|2008|pp=488–489}} След това германците са принудени да отстъпят, след като [[Червената армия]] започва освобождението на [[Западна Русия]].{{sfn|McNab|2009|pp=68, 70}} Загубите, понесени от Вафен-СС и Вермахта по време на битката при Курск, се случват почти едновременно с [[Италианска кампания (Втора световна война)|нападението на съюзниците в Италия]], като започват двустранна война за Германия.{{sfn|Fritz|2011|p=350}}
 
=== Десанта в Нормандия ===
{{основна|Десант в Нормандия}}
През 1942 г., Хитлер нарежда изграждането на укрепления, наречени Атлантическия щит, по протежение на брега на [[Атлантическия океан]], от [[Испания]] до [[Норвегия]], за да се предпази от очаквано нахлуване на съюзниците.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=30}} Построени са бетонни пунктове на стратегически места по протежение на брега и на плажовете са поставени дървени стълбове, метални стативи, мини и големи противотанкови препятствия, за да се забави наближаването на плавателните съдове.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=54–56}} В допълнение към няколко статични пехотни дивизии, наблизо са разположени 11 отделения на ''Panzer'' и ''Panzergrenadier''.{{sfn|Whitmarsh|2009|pp=12, 13}}{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=60, 63, 122, 275}} Четири от тези формации са разделянията Вафен-СС.{{sfn|Stein|1984|p=219}} Освен това, Дас Райх се намира в [[Южна Франция]], LSSAH е в [[Белгия]], след като се бие в Съветския съюз, и новосформираната танкова секция на [[Хитлерюгенд]], състояща се от 17 и 18-годишни младежи, подкрепена от бойни ветерани и опитни подчинени, е разположена на запад от Париж.{{sfn|McNab|2013|p=295}} Създаването на ''[[12-та СС танкова дивизия Хитлерюгенд|SS-Hitlerjugend]]'' е знак за отчаянието на Хитлер за повече войски.{{sfn|Rempel|1989|p=233}}
 
[[File:Bundesarchiv Bild 101I-263-1580-05, Atlantikwall, Soldaten der Legion "Freies Indien".jpg|thumb|left|[[Индийски легион]] на Вафен-СС охранява Атлантическата стена в [[Бордо]], 21 март 1944 г.]]
 
Дебаркирането в [[Нормандия]] започва на 6 юни 1944 г. [[21-ва танкова дивизия (Вермахт)|21-ва танкова дивизия]] на генералмайор [[Едгар Фойхтингер]], разположена на юг от [[Кан]], е единствената дивизия, която е близо до плажовете. Разделението включва 146 танка и 50 нападателни оръдия, както и поддържаща пехота и артилерия.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=73}} В 02:00 часа [[генерал-лейтенант]] [[Вилхелм Рихтер]], командир на 716-та станционна пехотна дивизия, разпорежда на 21-ва танкова дивизия да излезе на контраатака. Въпреки това, тъй като дивизията е част от бронирания резерв, Фойхтингер е принуден да търси разрешение от ОКВ, преди да може да извърши образуването му.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=230}} Той не получава нареждания до почти 09:00 часа, но междувременно по собствена инициатива събира танкове, за да се бори с британските сили на изток от Орне.{{sfn|Wilmot|1997|p=282}} ''SS-Hitlerjugend'' започва да се разполага в следобеда на 6 юни, а звената предприемат отбранителни действия на следващия ден. Те също така взимат участие в битката за Каен (юни-август 1944 г.).{{sfn|McNab|2013|p=297}} На 7-8 и 17 юни членовете на ''SS-Hitlerjugend'' убиват 20 канадски военнопленници в клането в Арденското абатство.{{sfn|McNab|2009|p=73}}
 
Съюзниците продължават да постигат напредък в освобождението на Франция, а на 4 август Хитлер заповядва контра-офанзива от Вир до Авранчес.{{sfn|Wilmot|1997|pp=399–400}} Операцията включва LSSAH, Дас Райх, 2-ра и 116-та танкова дивизия. Съюзническите сили са подготвени за тази офанзива, а въздушно нападение над комбинираните германски части се оказва опустошително.{{sfn|Stein|1984|pp=222–223}} На 21 август, 50 000 германски войници, включително повечето от LSSAH, са обкръжени от съюзниците в джоба на Фалез. Останалите останки от LSSAH са оттеглени в Германия. Париж е освободен на 25 август и последната от германските сили се оттегля от Сена до края на август, като прекратява кампанията в Нормандия.{{sfn|Shirer|1960|pp=1085–1086}}
 
=== Битка за Германия ===
Вафен-СС единици, оцелели през летните кампании, са изтеглени от предната линия, за да се върнат отново. Две от тях - 9-та и 10-та танкова дивизия, правят това в района на Нидерландия в началото на септември 1944 г. Съвпадащо на 17 септември съюзниците стартират в същия район Операция Маркет Гардън, съвместна въздушна и сухопътна операция за да вземат контрола на долен [[Рейн]].{{sfn|Weinberg|1994|p=701}} 9-та и 10-та танкова дивизия са сред единиците, които отблъскват атаката.{{sfn|Murray|Millett|2001|pp=439–442}}
[[File:Bundesarchiv Bild 183-J28510, Ardennenoffensive, deutsche Infanterie geht im Wald vor..jpg|thumb|upright|Германската пехота пътува пеша през Ардените, декември 1944 г.]]
 
През декември 1944 г. Хитлер стартира [[Арденска офанзива]], значима контраатака срещу западните съюзници през Ардените с цел да достигне [[Антверпен]], докато обкръжава съюзническите армии в района.{{sfn|Weinberg|1994|pp=765–766}} Офанзивата започва с артилерийски обстрел, малко преди зората на 16 декември. Оглавяващи атаката са две танкови армии, съставени главно от дивизии на Вафен-СС. По време на зимните метеорологични условия, бойните групи откриват, че преминават през горите и залесените хълмове на Ардените, но първоначално са постигнали добър напредък в северния сектор.{{sfn|Murray|Millett|2001|p=465}} Те скоро се натъкват на силна съпротива от 2-ра и 99-та пехотна дивизия на САЩ. До 23 декември времето се подобрява достатъчно, че въздушните сили на съюзниците могат да атакуват германските сили и техните колони за доставки, което води до недостиг на гориво. При все по-трудни условия, германският напредък се забавя и е спрян.{{sfn|Weinberg|1994|pp=767–769}} Неуспешната атака на Хитлер струва 700 танка и повечето от останалите мобилни сили на запад{{sfn|Weinberg|1994|p=769}}, както и повечето от техните незаменими запаси от човешки ресурси и материали.{{sfn|Stein|1984|p=232}}
 
По време на битката, СС-Оберщурмбанфюрер [[Йоахим Пайпер]] оставя път на унищожение, който включва войници от Вафен-СС под командването му, убивайки американски военнопленници и невъоръжени белгийски цивилни в [[Клане край Малмеди|клането в Малмеди]].{{sfn|Murray|Millett|2001|p=468}} Заловените СС войници са съдени в Малмеди след войната за това клане и няколко други в района. Много от извършителите са осъдени да на обесване, но присъдите са променени. Пайпер е хвърлен в затвора в продължение на 11 години за ролята си в убийствата.{{sfn|Parker|2012|p=278}}
 
[[File:Bodies of U.S. officers and soldiers slained by the Nazis after capture near Malmedy, Belgium. - NARA - 196544.jpg|thumb|upright|left|Американски военнопленници, убити от силите на СС, водени от [[Йоахим Пайпер]] при [[Клане край Малмеди|клането в Малмеди]], декември 1944 г.]]
 
На изток Червената армия възобновява настъплението си на 12 януари 1945 г. Германските сили са превъзхождани от 20 към 1 в самолетите, от 11 до 5 в пехота и от 7 до 1 в танкове на Източния фронт.{{sfn|Kershaw|2011|p=168}} До края на месеца, Червената армия прави мост над Одер, последното географско препятствие пред Берлин.{{sfn|Beevor|2002|p=70}} Западните съюзници продължават да напредват, но не толкова бързо, колкото Червената армия.{{sfn|Beevor|2002|p=70}} Корпусът на танковете извършва успешна отбранителна операция на река Хрон на 17-24 февруари, спирайки съюзническия аванс към Виена.{{sfn|Duffy|2002|p=293}}
 
[[Будапеща]] пада на 13 февруари.{{sfn|Beevor|2002|p=82}} Хитлер заповядва на 6-та танкова армия на Дитрих да се премести в [[Унгария]], за да защити петролните находища и рафинерии в Нагяканиса, които смята за най-стратегически ценните горивни резерви на Източния фронт.{{sfn|Seaton|1971|p=537}}{{sfn|Duffy|2002|p=293}} ''Frühlingserwachsen'' (операция пролетно пробуждане), последната немска офанзива на изток, се състои в началото на март. Германските сили нападат край езерото [[Балатон]], а 6-та танкова армия се придвижва напред на север към Будапеща, а втората танкова армия се движи на изток и на юг.{{sfn|Duffy|2002|p=294}} Силите на Дитрих отначало постигат добър напредък, но когато се приближават до [[Дунав]], комбинацията от кален терен и силна съветска съпротива ги спира.{{sfn|Stein|1984|p=238}} До 16 март битката е загубена.{{sfn|Ziemke|1968|p=450}} Измъчван от поражението, Хитлер нарежда на замесените в Вафен-СС войници да махнат титлите си за маншети като белег на позор. Дитрих отказва да изпълни заповедта.{{sfn|Messenger|2001|pp=167–168}}
 
По това време, както на Източния, така и на Западния фронт, дейностите на СС стават ясни за съюзниците, тъй като лагерите за концентрация и унищожение са освободени.{{sfn|Wachsmann|2015|pp=542–548}} Съюзническите войски са изпълнени с недоверие и отвращение от доказателствата за нацистката жестокост в лагерите.{{sfn|Fritz|2004|pp=50–55}}
 
На 9 април 1945 г. [[Кьонигсберг]] пада в ръцете на Червената армия, а на 13 април отрядът на Дитрих е изтласкан от [[Виена]].{{sfn|Stein|1984|p=237}} Битката при Берлин започва в 03:30 часа на 16 април с масивна артилерийска атака.{{sfn|Kershaw|2011|p=302}} В рамките на седмица, борбата се извършва в града. Сред многобройните елементи, защитаващи Берлин, са френски, латвийски и скандинавски войници от Вафен-СС.{{sfn|Stein|1984|p=246}}{{sfn|McNab|2013|pp=328, 330, 338}} Хитлер, който вече се крие във [[Фюрербункер]]а под канцеларията на Райха, все още се надява, че останалите му СС войници могат да спасят столицата. Въпреки безнадеждността на ситуацията, членовете на СС, патрулиращи в града, продължават да застрелват или бесят войници и цивилни за това, което смятат за актове на страхливост или предателство.{{sfn|Moorhouse|2012|pp=364–365}} Берлинският гарнизон се предава на 2 май, два дни след като [[Смърт на Адолф Хитлер|Хитлер се самоубива]].{{sfn|Kershaw|2011|p=302}} Тъй като членовете на СС не очакват никаква милост от Червената армия, те се опитват да се придвижат на запад, за да се предадат на [[американци]]те и [[англичани]]те.{{sfn|Stein|1984|pp=248–249}}
 
== Членство в СС (1925 – 1945) ==
След 1933 г., кариерата в СС става все по-привлекателна за германския социален елит, който започва да се присъединява към движението в голям брой, обикновено мотивиран от политически опортюнизъм. До 1938 г. около една трета от ръководството на СС е от горната средна класа. Тенденцията се обръща след първата съветска контраофанзива от 1942 г.
 
{| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="text-align: center;"
|-
! scope="col" class="unsortable" | Година
! scope="col" | Членове
! scope="col" class="unsortable" | Райхсфюрер-СС
|-
! scope="row" | 1925 г.
| 200{{sfn|McNab|2009|p=16}}
| style="text-align:left;" | [[Юлиус Шрек]]{{sfn|Weale|2012|p=26}}
|-
! scope="row" | 1926 г.
| 200{{sfn|Weale|2012|p=32}}
| style="text-align:left;" | [[Йозеф Берхтолд]]{{sfn|Weale|2012|p=30}}
|-
! scope="row" | 1927 г.
| 200{{sfn|Weale|2012|p=32}}
| style="text-align:left;" | [[Ерхард Хейден]]{{sfn|Weale|2012|p=32}}
|-
! scope="row" | 1928 г.
| 280{{sfn|Weale|2012|p=46}}
| style="text-align:left;" | [[Ерхард Хейден]]{{sfn|Weale|2012|p=32}}
|-
! scope="row" | 1929 г.
| 1000{{sfn|Weale|2012|p=49}}
| style="text-align:left;" | [[Хайнрих Химлер]]{{sfn|Weale|2012|p=33}}
|-
! scope="row" | 1930 – 1933 г.
| 52 000{{sfn|McNab|2009|p=16}}{{sfn|Ziegler|2014|p=133}}
| style="text-align:left;" | [[Хайнрих Химлер]]{{sfn|Weale|2012|p=33}} ''(начало на Третия Райх)''{{sfn|Ziegler|2014|p=131}}
|-
! scope="row" | 1934 – 1939 г.
| 240 000{{sfn|Snyder|1994|p=330}}
| style="text-align:left;"| [[Хайнрих Химлер]]{{sfn|Weale|2012|p=33}}
|-
! scope="row" | 1940 – 1944
| 800 000{{sfn|Laqueur|Baumel|2001|p=609}}
| style="text-align:left;" | [[Хайнрих Химлер]]{{sfn|Weale|2012|p=33}}
|-
! scope="row" | 1944 – 1945
| ''Неизвестно''
| style="text-align:left;" | [[Хайнрих Химлер]]{{sfn|Weale|2012|p=33}} и [[Карл Ханке]]{{sfn|Evans|2008|p=724}}
|}
 
== Последици след войната ==
[[File:Den Lotyšské legie (6).jpg|thumb|Ден на латвийската легия, 16 март 2008 г.]]
След [[Капитулация на Германия|колапса на Нацистка Германия]], СС престава да съществува.{{sfn|Höhne|2001|p=580}} Многобройни членове на СС, много от които все още нацисти, остават на свобода в Германия и в Европа.{{sfn|Evans|2008|pp=739–741}} На 21 май 1945 г. британците залавят Химлер, който е дегизиран и използва фалшив паспорт. В американски лагер край [[Люнебург]] той се самоубива, като захапва капсула с [[цианид]].{{sfn|Longerich|2012|p=736}} Няколко други водещи членове на СС бягат, но някои от тях са бързо заловени. Калтенбрунер, началник на РСХА и най-високопоставеният оцелял главен началник на отдел от СС, след самоубийството на Химлер, е арестуван в Баварските Алпи.{{sfn|Weale|2012|p=410}} Той е сред 24-те обвиняеми, поставени пред съд от Международния военен трибунал през 1945 - 1946 г.{{sfn|Burleigh|2000|pp=803–804}}
 
Някои от членовете на СС са подложени на изтезания и побои в ръцете на освободени затворници, разселени лица или войници от съюзниците.{{sfn|MacDonogh|2009|p=3}}{{sfn|Murray|Millett|2001|pp=565–568}} Американски войници от 157-ми полк, които влизат в концентрационния лагер в Дахау през април 1945 г. и виждат човешките лишения и жестокост, извършени от СС, застрелват някои от останалите пазачи на СС.{{sfn|Lowe|2012|pp=83–84}} На 15 април 1945 г. в Берген-Белсен влизат британски войски. Те държат пазачите от СС на гладни дажби, и ги карат да работят без прекъсвания, принуждават ги да се справят с останалите трупове, да ги мушкат с щикове или да ги удрят с пушки, ако забавят темпото си.{{sfn|Lowe|2012|pp=84–87}} Някои от членовете на американския контраразузнавателен корпус на американската армия предават пленени пазачи на разселени лица, откъдето знаят, че ще бъдат обект на малтретиране.{{sfn|Brzezinski|2005}}
 
=== Международен военен трибунал в Нюрнберг ===
{{основна|Нюрнбергски процеси}}
[[File:Dead ernstkaltenbrunner.jpg|thumb|[[Ернст Калтенбрунер]] след екзекуцията си, чрез обесване на 16 октомври 1946 г.]]
Съюзниците започват съдебно производство срещу заловени нацисти, като създават Международния военен трибунал в [[Нюрнберг]] през 1945 г.{{sfn|Evans|2008|p=741}} Първият процес срещу военните престъпления на 24 видни нацисти като [[Херман Гьоринг]], [[Алберт Шпеер]], [[Йоахим фон Рибентроп]], [[Алфред Розенберг]], [[Ханс Франк]] и Калтенбрунер се състои през ноември 1945 г. Те са обвинени в четири обвинения: заговор, война от агресия, военни престъпления и престъпления срещу човечеството в нарушение на международното право.{{sfn|Evans|2008|p=741}} 12 получават [[смъртна присъда]], включително Калтенбрунер, осъден за престъпления срещу човечеството и екзекутиран на 16 октомври 1946 г.{{sfn|Evans|2008|pp=741–742}} Бившият комендант в Аушвиц, [[Рудолф Хьос]], който свидетелства в полза на Калтенбрунер и други, е осъден и екзекутиран през 1947 г.{{sfn|Evans|2008|p=743}}
 
Проведени са допълнителни СС дела и присъди. Много от обвиняемите се опитват да се оправдаят, като използват извинението, че те просто следват висши заповеди, които те трябвало да изпълняват безусловно като част от клетвата и задължението си. Съдилищата не считат това за легитимна защита.{{sfn|Ingrao|2013|pp=240–241}} В Краков през ноември 1947 г. се състои процес с 40 офицери и стражари от Аушвиц. Повечето са признати за виновни, а 23 получават смъртно наказание.{{sfn|Evans|2008|pp=743–744}} В допълнение към тези, съдени от западните съюзници, приблизително 37 000 членове на СС са съдени в съветски съдилища. Присъдите включват обесване и дълги години на тежък труд.{{sfn|Burleigh|2010|p=549}} Пьотр Цивински, директор на музея "Аушвиц-Биркенау", изчислява, че от 70 000 членове на СС, участващи в престъпления в концентрационни лагери, само 1650-1700 са съдени след войната.{{sfn|Bosacki|Uhlig|Wróblewski|2008}} Международният военен трибунал обявява СС за престъпна организация през 1946 г.{{sfn|Zentner|Bedürftig|1991|p=906}}
 
=== Бягства ===
[[File:WP Eichmann Passport.jpg|thumb|upright|Паспорт на [[Червения кръст]], под името "Рикардо Клемент", който [[Адолф Айхман]] използва за влизане в [[Аржентина]] през 1950 г.]]
След войната, много бивши нацисти бягат в [[Южна Америка]], особено в [[Аржентина]], където са посрещнати от режима на [[Хуан Перон]].{{sfn|Levy|2006|pp=143–144}} През 50-те години бившият затворник от Дахау, Лотар Херман открива, че живеещият в [[Буенос Айрес]] Рикардо Клемент е в действителност [[Адолф Айхман]], който през 1948 г. получава фалшива самоличност и разрешение за кацане в Аржентина чрез организация, ръководена от епископ [[Алоис Худал]], австрийски свещеник с нацистки симпатии, който след това пребивава в [[Италия]].{{sfn|Cesarani|2005|p=207}} Айхман е заловен в Буенос Айрес на 11 май 1960 г. от израелската разузнавателна агенция [[Мосад]]. На неговия процес в [[Йерусалим]] през 1961 г. той е признат за виновен и осъден на смърт чрез обесване. Айхман е цитиран като заявява: "Ще скоча в моя гроб със смях, защото фактът за смъртта на 5 милиона евреи [или врагове на Райха, както по-късно се твърди, че е казал] на съвестта ми, ми дава изключително удовлетворение".{{sfn|Arendt|2006|p=46}} Комендантът на Треблинка, [[Франц Щангъл]] също бяга в Южна Америка с помощта на мрежата на Худал. През 1967 г. е депортиран в [[Западна Германия]] и осъден на [[доживотен затвор]] през 1970 г. Той почива през 1971 г.{{sfn|Evans|2008|pp=746–747}}
 
[[Йозеф Менгеле]], притеснен, че залавянето му би означавало смъртна присъда, бяга от Германия на 17 април 1949 г.{{sfn|Levy|2006|p=263}} Подпомаган от мрежа от бивши членове на СС, той пътува до [[Генуа]], където получава паспорт под името "Хелмут Грегор" от Международния комитет на Червения кръст. Той отплава за Аржентина през юли.{{sfn|Levy|2006|pp=264–265}} Осъзнавайки, че все още е издирван човек, той се премества в [[Парагвай]] през 1958 г. и в [[Бразилия]] през 1960 г. И в двата случая е подпомогнат от бившия пилот на [[Луфтвафе]], [[Ханс-Улрих Рудел]].{{sfn|Levy|2006|pp=269, 273}} Менгеле претърпява [[сърдечен удар]], докато плува и се удавя през 1979 г.{{sfn|Levy|2006|pp=294–295}}
 
[[Симон Визентал]] и други спекулират за съществуването на нацистка мрежа, наречена [[ODESSA]] (Организация на бившите членове на СС), за която твърди, че е помогнала на военнопрестъпници да намерят убежище в [[Латинска Америка]].{{sfn|Segev|2010|pp=106–108}} Британската писателка Гита Серини, която провежда интервюта с есесовци, смята, че историята е невярна и приписва бягството на следвоенния хаос и базираната във [[Ватикана]] мрежа на Худал. Докато съществуването на ODESSA остава недоказано, Серини отбелязва, че "със сигурност имаше различни видове нацистки помощни организации след войната - би било удивително, ако не е имало".{{sfn|Sereny|1974|p=274}}
 
== Военни звания в СС ==
Line 54 ⟶ 283:
== Източници ==
<references />
 
== Литература ==
{{refbegin|30em}}
*{{cite book | last = Allen | first = Michael Thad | title = The Business of Genocide: The SS, Slave Labor, and the Concentration Camps | publisher = University of North Carolina Press | location = Chapel Hill, NC | year = 2002 | isbn = 0-8078-2677-4 | ref = harv }}
* {{cite journal | last = Anderson | first = Christopher | title = Crossing the Painful Threshold of Memory | work = Vienna Review | date = 1 November 2011 | url = http://www.viennareview.net/on-the-town/city-life/scenes-of-vienna/crossing-the-threshold-of-painful-memory | accessdate = 16 March 2016 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Arendt | first = Hannah | authorlink = Hannah Arendt | title = Eichmann in Jerusalem: A Report on the Banality of Evil | publisher = Penguin | location = New York | year = 2006 | isbn = 978-0-14-303988-4 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Art | first = David | title = The Politics of the Nazi Past in Germany and Austria | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge; New York | year = 2006 | isbn = 0-521-85683-3 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Ayçoberry | first = Pierre | year = 1999 | title = The Social History of the Third Reich, 1933–1945 | location = New York | publisher = The New Press | isbn = 978-1-56584-635-7 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Baranowski | first = Shelley | title = Nazi Empire: German Colonialism and Imperialism from Bismarck to Hitler | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge; New York | year = 2010 | isbn = 978-0-521-67408-9 | ref = harv }}
* {{cite book | last = Baxter | first = Ian | title = Nazi Concentration Camp Commandants 1933–1945: Rare Photographs from Wartime Archives | series = Images of War | year = 2014 | publisher = Pen and Sword | location = Barnsley | isbn = 978-1-78159-388-2 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Beevor | first = Antony | authorlink = Antony Beevor | title = The Fall of Berlin, 1945 | year = 2002 | publisher = Viking | location = New York; London | isbn = 0-670-03041-4 | ref = harv}}
*{{cite book | last1 = Benz | first1 = Wolfgang | authorlink1 = Wolfgang Benz | last2 = Distel | first2 = Barbara | last3 = Königseder | first3 = Angelika | year = 2005 | title = Der Ort des Terrors: Geschichte der nationalsozialistischen Konzentrationslager (vol. 7) | location = Munich | language = German | publisher = Beck | isbn = 978-3-406-52960-3| ref = harv}}
*{{cite book | last = Bessel | first = Richard | authorlink = Richard Bessel | title = Nazism and War | publisher = Modern Library | location = New York | year = 2006 | isbn = 978-0-8129-7557-4 | ref = harv }}
*{{cite journal | last = Biddiscombe | first = Perry | title = The Problem with Glass Houses: The Soviet Recruitment and Deployment of SS Men as Spies and Saboteurs | journal = Intelligence and National Security | date = 2000 | volume = 15 | issue = 3 | pages = 131–145 | doi = 10.1080/02684520008432620 | url= http://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/02684520008432620 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Bishop | first = Chris | title = Hitler's Foreign Divisions: 1940–45 | publisher = Amber | location = London | year = 2005 | isbn = 978-1-904687-37-5 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Blood | first = Philip W. | title = [[Hitler’s Bandit Hunters|Hitler's Bandit Hunters: The SS and the Nazi Occupation of Europe]] | publisher = Potomac Books | year = 2006 | isbn = 978-1-59797-021-1| ref = harv}}
*{{cite web | last1 = Bosacki | first1 = Marcin | last2 = Uhlig | first2 = Dominik | last3 = Wróblewski | first3 = Bogdan | date = 21 May 2008 | work = Gazecie Wyborczej | publisher = Agora SA | language = Polish | url = http://wyborcza.pl/1,75478,5232713,Nikt_nie_chce_osadzic_zbrodniarza.html | title = Nikt nie chce osądzić zbrodniarza | accessdate = 30 December 2017 | ref = harv | deadurl = yes | archiveurl = https://web.archive.org/web/20090907165410/http://wyborcza.pl/1,76842,5232713,Nikt_nie_chce_osadzic_zbrodniarza.html | archivedate = 7 September 2009 | df = dmy-all }}
*{{cite book | last = Bracher | first = Karl-Dietrich | title = The German Dictatorship: The Origins, Structure and Effects of National Socialism | year = 1970 | publisher = Praeger Publishers | location = New York | ASIN = B001JZ4T16 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Browder | first = George C | title = Hitler's Enforcers: The Gestapo and the SS Security Service in the Nazi Revolution | year = 1996 | publisher = Oxford University Press | location = Oxford and New York | isbn = 978-0-19-510479-0 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Browning | first = Christopher R. | authorlink = Christopher Browning | title = The Origins of the Final Solution : The Evolution of Nazi Jewish Policy, September 1939 – March 1942 | series = Comprehensive History of the Holocaust | year = 2004 | publisher = University of Nebraska Press | location = Lincoln | isbn = 0-8032-1327-1 | ref = harv}}
*{{cite web| last = Brzezinski | first = Matthew | authorlink = Matthew Brzezinski | title = Giving Hitler Hell | date = 24 July 2005 | work = Washington Post | url = https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2005/07/21/AR2005072101680_5.html | accessdate = 16 March 2016 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Buchheim | first = Hans | chapter = The SS – Instrument of Domination | title = Anatomy of the SS State | editor1-last = Krausnik | editor1-first = Helmut | editor2-last = Buchheim | editor2-first = Hans | editor3-last = Broszat | editor3-first = Martin | editor4-last = Jacobsen | editor4-first = Hans-Adolf | year = 1968 | publisher = Walker and Company | location = New York | isbn = 978-0-00-211026-6 | ref = harv}}
*{{cite book | last1 = Burleigh | first1 = Michael | authorlink1 = Michael Burleigh | last2 = Wippermann | first2 = Wolfgang | title = The Racial State: Germany 1933–1945 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge; New York| year = 1991 | isbn = 978-0-521-39802-2 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Burleigh | first = Michael | year = 2000 | title = The Third Reich: A New History | publisher = Hill and Wang | location = New York | isbn = 978-0-8090-9325-0 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Burleigh | first = Michael | title = Moral Combat: Good and Evil in World War II | publisher = Harper Collins | location = New York | year = 2010 | isbn = 978-0-06-058097-1 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Butler | first = Rupert | authorlink = Rupert Butler | title = SS-Leibstandarte: The History of the First SS Division, 1934–45 | year = 2001 | publisher = Spellmount | location = Staplehurst | isbn = 978-1-86227-117-3 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Butler | first = Rupert | title = The Black Angels | year = 2003 | publisher = Spellmount | location = Staplehurst | isbn = 978-1-86227-117-3 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Cesarani | first = David | authorlink = David Cesarani | title = Eichmann: His Life and Crimes | publisher = Vintage | location = London | year = 2005 | origyear=2004 | isbn = 978-0-09-944844-0 | ref = harv}}
*{{cite journal | last1 = Century | first1 = Rachel | date = January 2011 | title = Review of ''Das SS-Helferinnenkorps: Ausbildung, Einsatz und Entnazifizierung der weiblichen Angehörigen der Waffen-SS 1942–1949'' | at = Review no. 1183 | work = Reviews in History | publisher = [[Institute of Historical Research]] | url = http://www.history.ac.uk/reviews/review/1183 | accessdate = 5 July 2013 | ref = harv}}
*{{cite book | last1 = Cook | first1 = Stan | last2 = Bender | first2 = R. James | title = Leibstandarte SS Adolf Hitler: Uniforms, Organization, & History | publisher = R. James Bender | location = San Jose, CA | year = 1994 | isbn = 978-0-912138-55-8 | ref = harv }}
*{{cite book | editor1-last = Dear | editor1-first = Ian | editor2-last = Foot | editor2-first = M.R.D. | editor2-link = M. R. D. Foot | year = 1995 | title = The Oxford Guide to World War II | publisher = Oxford University Press | place = Oxford; New York | isbn = 978-0-19-534096-9 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Diner | first = Dan | year = 2006 | title = Beyond the Conceivable: Studies on Germany, Nazism, and the Holocaust | publisher = University of California Press | location = Los Angeles; Berkeley | isbn = 978-0-520-21345-6 | ref= harv}}
*{{cite book | last = Duffy | first = Christopher | authorlink = Christopher Duffy | year = 2002 | title = Red Storm on the Reich: The Soviet March on Germany, 1945 | publisher = Castle Books | location = Edison, NJ | isbn = 0-7858-1624-0 | ref = harv}}
* {{cite book | last = Evans | first = Richard J. | authorlink = Richard J. Evans | title = [[The Coming of the Third Reich]] | year = 2003 | publisher = Penguin Group | location = New York | isbn = 978-0-14-303469-8 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Evans | first = Richard J. | title = The Third Reich in Power | year = 2005 | publisher = Penguin Group | location = New York | isbn = 978-0-14-303790-3 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Evans | first = Richard J. | title = The Third Reich at War | year = 2008 | place = New York | publisher = Penguin Group | isbn = 978-0-14-311671-4 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Felton | first = Mark | authorlink = Mark Felton | title = Guarding Hitler: The Secret World of the Führer | publisher = Pen & Sword | location = Barnsley | year = 2014 | isbn = 978-1-78159-305-9 | ref = harv }}
*{{cite book | editor1-last = Flaherty | editor1-first = Thomas H. | title = The Third Reich: The SS | publisher = Time-Life | year = 2004 | origyear = 1988 | isbn = 1-84447-073-3 | ref = harv }}
* {{cite book | last1 = Ford | first1 = Ken | last2 = Zaloga | first2 = Steven J. | title = Overlord: The D-Day Landings | year = 2009 | publisher = Osprey | location = Oxford; New York | isbn = 978-1-84603-424-4 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Frei | first = Norbert | year = 1993 | title = National Socialist Rule in Germany: The Führer State, 1933–1945 | publisher = Wiley-Blackwell | location = Cambridge, MA | isbn = 978-0-631-18507-9| ref = harv}}
*{{cite book | last = Friedlander | first = Henry | authorlink = Henry Friedlander | year = 1997 | title = The Origins of Nazi Genocide: From Euthanasia to the Final Solution | publisher = University of North Carolina Press | location = Chapel Hill | isbn = 978-0-8078-4675-9 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Fritz | first = Stephen | year = 2004 | title = Endkampf: Soldiers, Civilians, and the Death of the Third Reich | publisher = The University Press of Kentucky | location = Lexington | isbn = 978-0-8131-2325-7 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Fritz | first = Stephen | year = 2011 | title = Ostkrieg: Hitler's War of Extermination in the East | publisher = The University Press of Kentucky | location = Lexington | isbn = 978-0-8131-3416-1 | ref = harv}}
* {{cite book | last = Frusetta | first = James | editor1-last = Friedman | editor1-first = Jonathan C., ed. | editor1-link = Jonathan Friedman | title = The Routledge History of the Holocaust | chapter = The Final Solution in Southwestern Europe | pages = 264–276 | year = 2012 | publisher = Taylor & Francis | location = New York | isbn = 978-0-415-52087-4 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Gerwarth | first = Robert | authorlink = Robert Gerwarth | year = 2011 | title = Hitler's Hangman: The Life of Heydrich | publisher = Yale University Press | location = New Haven, CT | isbn = 978-0-300-11575-8 | ref = harv }}
*{{cite web |last = Givhan | first = Robin | url = http://articles.latimes.com/1997/aug/15/news/ls-22533 | title = Clothier Made Nazi Uniforms | date = 15 August 1997 | work = [[Los Angeles Times]] | agency = The Washington Post | accessdate=20 February 2016 | ref = harv}}
*{{cite web | last = Glantz | first = David | title = The Soviet‐German War 1941–45: Myths and Realities: A Survey Essay | publisher = Strom Thurmond Institute of Government and Public Affairs, [[Clemson University]] | format = PDF | date = 11 October 2001 | url = http://sti.clemson.edu/index.php?option=com_docman&task=doc_details&gid=189&Itemid=310 | ref = harv | deadurl = yes | archiveurl = https://web.archive.org/web/20150218155036/http://sti.clemson.edu/index.php?option=com_docman&task=doc_details&Itemid=310&gid=189 | archivedate = 18 February 2015 | df = dmy-all }}
* {{cite book | last = Gruner | first = Wolf | editor1-last = Friedman | editor1-first = Jonathan C. | editor1-link = Jonathan Friedman | title = The Routledge History of the Holocaust | chapter = Forced Labor in Nazi Anti-Jewish Policy, 1938–45 | pages = 168–180 | year = 2012 | publisher = Taylor & Francis | location = New York | isbn = 978-0-415-52087-4 | ref = harv}}
* {{cite book | last1 = Gutmann | first1 = Martin R. | title = Building a Nazi Europe: The SS’s Germanic Volunteers | date = 2017 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge; New York | isbn = 978-1-107-15543-5 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Hale | first = Christopher | authorlink = Christopher Hale | title = Hitler's Foreign Executioners: Europe's Dirty Secret | year = 2011 | publisher = The History Press | location = Stroud, Gloucestershire | isbn = 978-0-7524-5974-5 | ref = harv}}
* {{cite book | last = Headland | first = Ronald | year = 1992 | title = Messages of Murder: A Study of the Reports of the Einsatzgruppen of the Security Police and the Security Service, 1941–1943 | publisher = Fairleigh Dickinson University Press | location = Rutherford, N.J | isbn = 978-0-8386-3418-9 | ref = harv }}
*{{cite book | last1 = Heer | first1 = Hannes | authorlink1 = Hannes Heer | last2 = Naumann | first2 = Klaus | title = War of Extermination: The German Military in World War II 1941–1944 | publisher = Berghahn | location = New York | year = 2000 | isbn = 1-57181-232-6 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Hein | first = Bastian | title = Die SS: Geschichte und Verbrechen | year = 2015 | publisher = C.H. Beck | location = Munich | language = German | isbn = 978-3-406-67513-3 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Hellwinkel | first = Lars | title = Hitler's Gateway to the Atlantic: German Naval Bases in France 1940–1945 | publisher = Seaforth | location = Barnsley | year = 2014 | isbn = 978-1-84832-199-1 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Hilberg | first = Raul | authorlink = Raul Hilberg | year = 1985 | title = The Destruction of the European Jews | publisher = Holmes & Meier | location = New York | isbn = 0-8419-0910-5 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Hildebrand | first = Klaus | authorlink = Klaus Hildebrand | year = 1984 | title = The Third Reich | location = London; New York | publisher = Routledge | isbn = 0-04-943033-5 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Himmler | first = Heinrich | authorlink = Heinrich Himmler | year = 1936 | title = Die Schutzstaffel als antibolschewistische Kampforganisation | publisher = Franz Eher | location = Munich | language = German | ref = harv}}
*{{cite book | last = Hoffmann | first = Peter | authorlink = Peter Hoffmann (historian) | title = Hitler's Personal Security: Protecting the Führer 1921–1945 | publisher = Da Capo | location = New York | year = 2000 | isbn = 978-0-306-80947-7 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Höhne | first = Heinz | authorlink = Heinz Höhne | title = The Order of the Death's Head: The Story of Hitler's SS | publisher = Penguin | location = New York | year = 2001 | isbn = 978-0-14-139012-3 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Ingrao | first = Christian | title = Believe and Destroy: Intellectuals in the SS War Machine | year = 2013 | publisher = Polity | location= Malden, MA | isbn = 978-0-7456-6026-4 | ref = harv }}
*{{cite book | author = [[International Military Tribunal]] | title = Nazi Conspiracy and Aggression | volume = 1 | pages = 70–71 | year = 1946 | publisher = United States Government Printing Office | location = Washington | url = https://www.loc.gov/rr/frd/Military_Law/pdf/NT_Nazi_Vol-I.pdf | ref = {{sfnRef|International Military Tribunal|1946}} }}
*{{cite book | author = International Military Tribunal | title = Nuremberg Trials. The Green Series | volume = 5 | pages = 728–731 | publisher = United States Government Printing Office | location = Washington | year = 1950 | chapter = Report on the Administrative Development of Operation Reinhardt: Document NO-059: Odilo Globocnik, January 1944. Attachment NO-062: Detailed List of Money, Precious Metals, Jewels, Other Valuables, and Textiles | OCLC = 315875936 | url = https://www.loc.gov/rr/frd/Military_Law/pdf/NT_war-criminals_Vol-V.pdf| ref = {{sfnRef|International Military Tribunal|1950}} }}
*{{cite book | last = Jacobsen | first = Hans-Adolf | title = The Third Reich: The Essential Readings | chapter = The Structure of Nazi Foreign Policy, 1933–1945 | editor = Christian Leitz, ed. | year = 1999 | publisher = Blackwell | location = Oxford | isbn = 978-0-631-20700-9 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Joachimsthaler | first = Anton |authorlink=Anton Joachimsthaler | title = The Last Days of Hitler: The Legends, The Evidence, The Truth | publisher = Brockhampton Press | location = London | year = 1999 | isbn = 978-1-86019-902-8 | ref = harv }}
*{{cite book | last=Kershaw | first=Ian | authorlink = Ian Kershaw | year=2001 | title= Hitler: 1936–1945, Nemesis | location= New York | publisher= W. W. Norton & Company | isbn=978-0-393-32252-1| ref=harv}}
*{{cite book | last = Kershaw | first = Ian | title = Hitler: A Biography | publisher = W. W. Norton & Company | year = 2008 | isbn = 978-0-393-06757-6 | ref = harv }}
* {{cite book | last = Kershaw | first = Ian | title = The End: The Defiance and Destruction of Hitler's Germany, 1944–1945 | year = 2011 | publisher = Penguin | location = New York; Toronto | isbn = 978-1-59420-314-5 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Koehl | first = Robert | title = The SS: A History 1919–45 | publisher = Tempus | location = Stroud | year = 2004 | isbn = 978-0-7524-2559-7 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Krausnik | first = Helmut | chapter = The Persecution of the Jews| title = Anatomy of the SS State | editor1-last = Krausnik | editor1-first = Helmut | editor2-last = Buchheim | editor2-first = Hans | editor3-last = Broszat | editor3-first = Martin | editor4-last = Jacobsen | editor4-first = Hans-Adolf | year = 1968 | publisher = Walker and Company | location = New York | isbn = 978-0-00-211026-6 | ref = harv}}
*{{cite book | last1 = Krüger | first1 = Arnd | authorlink1 = Arnd Krüger | last2= Wedemeyer-Kolwe | first2=Bernd | year = 2009 | title = Vergessen, verdrängt, abgelehnt – Zur Geschichte der Ausgrenzung im Sport | publisher = Lit Verlag | location = Münster | language = German | isbn = 978-3-643-10338-3 | ref = harv}}
* {{cite book | last = Langerbein | first = Helmut | title = Hitler's Death Squads: The Logic of Mass Murder | year = 2003| place = College Station, TX | publisher = Texas A&M University Press | isbn = 978-1-58544-285-0| ref = harv}}
*{{cite book | last1= Laqueur | first1=Walter | authorlink1 = Walter Laqueur | last2 = Baumel | first2 = Judith Tydor | year = 2001 | title = The Holocaust Encyclopedia | publisher = Yale University Press | location = New Haven; London | isbn = 978-0-300-08432-0 | ref = harv}}
* {{cite book | last = Levy | first = Alan | authorlink = Alan Levy | title = Nazi Hunter: The Wiesenthal File | edition = Revised 2002 | year = 2006 | origyear = 1993 | publisher = Constable & Robinson | location = London | isbn = 978-1-84119-607-7 | ref = harv}}
* {{cite book | last = Lichtblau | first = Eric | authorlink = Eric Lichtblau | title = The Nazis Next Door | year = 2014 | publisher = Houghton Mifflin Harcourt | location = New York | isbn = 978-0-547-66919-9 | ref = harv}}
* {{cite journal | last = Lifton | first = Robert Jay | authorlink = Robert Jay Lifton | title = What Made This Man? Mengele | date = 21 July 1985 | journal = The New York Times | url = http://academics.wellesley.edu/Polisci/wj/100/mengle.htm | accessdate = 11 January 2014 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Lifton | first = Robert Jay | authorlink = Robert Jay Lifton | title = The Nazi Doctors: Medical Killing and the Psychology of Genocide | year = 1986 | publisher = Basic Books | location = New York | isbn = 978-0-465-04905-9 | ref = harv}}
* {{cite book | last1 = Lifton | first1 = Robert Jay | last2 = Hackett | first2 = Amy | editor1-last = Gutman | editor1-first = Yisrael | editor2-last = Berenbaum | editor2-first = Michael | title = Anatomy of the Auschwitz Death Camp | chapter = The Auschwitz Prisoner Administration | pages = 363–378 | year = 1994 | publisher = Indiana University Press | location = Bloomington, Indiana | isbn = 0-253-32684-2 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Longerich | first = Peter | authorlink = Peter Longerich | title = Holocaust: The Nazi Persecution and Murder of the Jews | year = 2010 | publisher = Oxford University Press | location = Oxford; New York | isbn = 978-0-19-280436-5 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Longerich | first = Peter | year = 2012 | title = Heinrich Himmler: A Life | publisher = Oxford University Press | location = Oxford; New York | isbn = 978-0-19-959232-6 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Lowe | first = Keith | authorlink = Keith Lowe (author) | year = 2012 | title = Savage Continent: Europe in the Aftermath of World War II | publisher = Picador | location = New York | isbn = 978-1-250-03356-7 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Lower | first = Wendy | year = 2013 | title = Hitler's Furies: German Women in the Nazi Killing Fields | publisher = Houghton Mifflin Harcourt | location = Boston | isbn = 978-0-547-86338-2 | ref = harv}}
*{{cite book | last = MacDonogh | first = Giles | authorlink = Giles MacDonogh | title = After the Reich: The Brutal History of the Allied Occupation | publisher = Basic Books | location = New York | year = 2009 | isbn = 978-0-465-00337-2 | ref = harv }}
*{{cite journal| last = Mang | first = Thomas | title = Gestapo-Leitstelle Wien – "Mein Name ist Huber" | trans-title = Head Gestapo Agency of Vienna: "My name is Huber" | journal = Döw Mitteilungen | publisher = Documentationsarchiv des Österreichischen Widerstands | language = German | volume = 164 | year = 2003 | pages = 1–5 | url = http://www.doew.at/cms/download/alalc/164.pdf | ref = harv}}
*{{cite book | last = Manning | first = Jeanne | title = A Time to Speak | publisher = Turner | location = Paducah, KY | year = 1999 | isbn = 978-1-56311-560-8 | ref = harv }}
* {{cite book |last = Mattson | first = Gregory L. | title = SS-Das Reich: The History of the Second SS Division, 1944–45 | year = 2002 | publisher = Amber Books | isbn = 0-7603-1255-9 | ref = harv}}
* {{cite book | last = Mazower | first = Mark | authorlink = Mark Mazower | title = Hitler's Empire: How the Nazis Ruled Europe | year = 2008 | publisher = Penguin | location = New York; Toronto | isbn = 978-1-59420-188-2 | ref = harv}}
*{{cite book | last = McNab | first = Chris | title = The SS: 1923–1945 | publisher = Amber Books | location = London | year = 2009 | isbn = 978-1-906626-49-5 | ref = harv }}
*{{cite book | last = McNab | first = Chris | title = Hitler's Elite: The SS 1939–45 | publisher = Osprey | year = 2013 | isbn = 978-1-78200-088-4 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Messenger | first = Charles | year = 2001 | title = Hitler's Gladiator: The Life and Military Career of Sepp Dietrich | publisher = Brassey's | location = London | isbn = 978-1-57488-315-2 | ref = harv}}
*{{cite book | last1 = Michael | first1 = Robert | last2 = Doerr | first2 = Karin | year = 2002 | title = Nazi-Deutsch/Nazi-German: An English Lexicon of the Language of the Third Reich | publisher = Greenwood Press | location = Westport, CT | isbn = 978-0313321061 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Miller | first = Michael | title = Leaders of the SS and German Police, Vol. 1 | year = 2006 | publisher = R. James Bender | location = San Jose, CA | isbn = 978-93-297-0037-2 | ref = harv }}
*{{cite book | last1 = Miller | first1 = Michael | last2 = Schulz | first2 = Andreas | title = Gauleiter: The Regional Leaders Of The Nazi Party And Their Deputies, 1925–1945 | publisher = R. James Bender | location = San Jose, CA | year = 2012 | isbn = 1-932970-21-5 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Mollo | first = Andrew | authorlink = Andrew Mollo | title = Uniforms of the SS: Volume 3: SS-Verfügungstruppe | publisher = Windrow & Greene | location = London | year = 1991 | isbn = 1-872004-51-2 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Moorhouse | first = Roger | authorlink = Roger Moorhouse | title= Berlin at War | year = 2012 | publisher = Basic Books | location = New York | isbn = 978-0-465-02855-9 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Montague | first = Patrick | title = Chelmno and the Holocaust: The History of Hitler's First Death Camp | publisher = I.B. Tauris | location = London | year = 2012 | isbn = 1-84885-722-5 | pages = 188–190 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Motadel | first = David | title = Islam and Nazi Germany's War | year = 2014 | publisher = Belknap Press of Harvard University Press | location = Cambridge, MA | isbn = 978-0-674-72460-0 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Mühlenberg | first = Jutta | title = Das SS-Helferinnenkorps: Ausbildung, Einsatz und Entnazifizierung der weiblichen Angehörigen der Waffen-SS, 1942–1949 | language = German | publisher = VerlagsgesmbH | location = Hamburg | year = 2011 | isbn = 978-3-86854-500-5 | url = https://download.e-bookshelf.de/download/0000/3731/67/L-G-0000373167-0002317697.pdf | ref = harv }}
*{{cite book | last = Müller | first = Rolf-Dieter | title = The Unknown Eastern Front: The Wehrmacht and Hitler’s Foreign Soldiers | year = 2012 | place = New York | publisher = I.B. Taurus | isbn = 978-1-78076-072-8 | ref = harv}}
*{{cite book | last1 = Murray | first1 = Williamson | authorlink1 = Williamson Murray | last2 = Millett | first2 = Allan R. | authorlink2 = Allan R. Millett | title = A War To Be Won: Fighting the Second World War | publisher = Harvard University Press | year = 2001 | isbn = 978-0-674-00680-5 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Padfield | first = Peter | authorlink= Peter Padfield | year = 2001 | origyear = 1990 | title = Himmler: Reichsführer-SS | location = London | publisher = Cassel & Co. | isbn = 0-304-35839-8 | ref = harv }}
* {{cite book | last = Parker | first = Danny S. | year = 2012 | title = Fatal Crossroads: The Untold Story of the Malmédy Massacre at the Battle of the Bulge | publisher = Da Capo | location = Cambridge, MA | isbn = 978-0-306-81193-7 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Pieper | first = Henning | year = 2015 | title = Fegelein's Horsemen and Genocidal Warfare: The SS Cavalry Brigade in the Soviet Union | publisher = Palgrave Macmillan | location = Houndmills, Basingstoke, Hampshire | isbn = 978-1-137-45631-1 | ref = harv }}
* {{cite book | last = Piper | first = Franciszek | editor1-last = Gutman | editor1-first = Yisrael | editor2-last = Berenbaum | editor2-first = Michael | title = Anatomy of the Auschwitz Death Camp | chapter = Gas Chambers and Crematoria | pages = 157–182 | year = 1994 | publisher = Indiana University Press | location = Bloomington, Indiana | isbn = 0-253-32684-2 | ref = harv}}
* {{cite book | last1 = Posner | first1 = Gerald L. | authorlink1 = Gerald Posner | last2 = Ware | first2 = John | authorlink2 = John Ware (TV journalist) | title = Mengele: The Complete Story | year = 1986 | publisher = McGraw-Hill | location = New York | isbn = 0-07-050598-5 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Pringle | first = Heather | authorlink = Heather Pringle | year = 2006 | title = The Master Plan: Himmler's Scholars and the Holocaust | publisher = Fourth Estate | location = London | isbn = 978-0-00-714812-7 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Proctor | first = Robert | title = Racial Hygiene: Medicine under the Nazis | year = 1988 | publisher = Harvard University Press | location = Cambridge, MA | isbn = 978-0-674-74578-0 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Read | first = Anthony | authorlink = Anthony Read | title = The Devil's Disciples: Hitler's Inner Circle | publisher = Norton | location = New York; London | year = 2005 | isbn = 978-0-393-32697-0 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Reitlinger | first = Gerald | authorlink = Gerald Reitlinger | title = The SS: Alibi of a Nation, 1922–1945 | year = 1989 | publisher = Da Capo Press | location = New York | isbn = 978-0-306-80351-2 | ref= harv}}
*{{cite book |last = Rempel | first = Gerhard | title = Hitler's Children: The Hitler Youth and the SS | year = 1989 | publisher = University of North Carolina Press | location = Chapel Hill, NC | isbn = 978-0-8078-4299-7 |ref = harv}}
* {{cite book | last = Reynolds | first = Michael Frank | year = 1997 | title = Steel Inferno: I SS Panzer Corps in Normandy: The Story of the 1st and 12th SS Panzer Divisions in the 1944 Normandy Campaign | publisher = Spellmount | location = Steelhurst | isbn = 1-873376-90-1 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Rhodes | first = Richard | authorlink = Richard Rhodes | year = 2003 | title = Masters of Death: The SS-Einsatzgruppen and the Invention of the Holocaust | place = New York | publisher = Vintage | isbn = 978-0-375-70822-0 | ref = harv}}
* {{cite book | last = Rossino | first = Alexander B. | authorlink = Alexander B. Rossino | title = Hitler Strikes Poland: Blitzkrieg, Ideology, and Atrocity | publisher = University Press of Kansas | location = Lawrence, Kansas | year = 2003 | isbn = 0-7006-1234-3 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Rummel | first = Rudolph | authorlink = Rudolph Rummel | title = Democide: Nazi Genocide and Mass Murder | publisher = Transaction | location = New Brunswick, NJ | year = 1992 | isbn = 1-56000-004-X | ref = harv | url = https://books.google.com/books?id=8cX7-ICCHw0C&pg=PA13}}
*{{cite book | last = Schwarz | first = Gudrun | chapter = Frauen in der SS: Sippenverband und Frauenkorps | title = Zwischen Karriere und Verfolgung: Handlungsräume von Frauen im nationalsozialistischen Deutschland | language = German | editor1 = Kristen Heinsohn | editor2 = Barbara Vogel | editor3= Ulrike Weckel, eds | year = 1997 | publisher = Campus Verlag | location = Frankfurt and New York | isbn = 3-593-35756-9 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Seaton | first = Albert | title = The Russo-German War, 1941–45 | publisher = Praeger Publishers | location = New York | year = 1971 | isbn = 978-0-213-76478-4 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Segev | first = Tom | authorlink = Tom Segev | year = 2010 | title = Simon Wiesenthal: The Life and Legends | location = New York | publisher = Schocken Books | isbn = 978-0-385-51946-5 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Sereny | first = Gitta | authorlink = Gitta Sereny | title = Into That Darkness: From Mercy Killings to Mass Murder | publisher = Vintage | location = New York | year = 1974 | isbn = 0-394-71035-5 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Shirer | first = William L. | authorlink = William L. Shirer | title = [[The Rise and Fall of the Third Reich]] | publisher = Simon & Schuster | location = New York | year = 1960 | isbn = 978-0-671-62420-0 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Snyder | first = Louis | authorlink = Louis Leo Snyder | year = 1994 | origyear = 1976 | title = Encyclopedia of the Third Reich | publisher = Da Capo Press | isbn = 978-1-56924-917-8 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Spielvogel | first = Jackson | authorlink = Jackson J. Spielvogel | title = Hitler and Nazi Germany: A History | year = 1992 | publisher = Prentice Hall | location = New York | isbn = 978-0-13-393182-2 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Stackelberg | first = Roderick | title = Hitler's Germany: Origins, Interpretations, Legacies | publisher = Taylor & Francis | location = London; New York | year = 2002 | isbn = 978-0-203-00541-5 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Stackelberg | first = Roderick | title = The Routledge Companion to Nazi Germany | year = 2007 | location = New York | publisher = Routledge | isbn= 978-0-415-30861-8 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Stein | first = George H. | title = The Waffen SS: Hitler's Elite Guard at War, 1939–1945 | publisher = Cornell University Press | location = Ithaca, NY | year = 1984 | isbn = 0-8014-9275-0 | ref = harv }}
* {{cite book | last = Steinbacher | first = Sybille | title = Auschwitz: A History | year = 2005 | origyear = 2004 | publisher = Verlag C. H. Beck | location = Munich | isbn = 0-06-082581-2 | ref = harv}}
* {{Cite book | last = Stockert | first = Peter | year = 1997 | title = Die Eichenlaubträger 1939–1945 Band 2 | trans-title = The Oak Leaves Bearers 1939–1945 Volume 2 | language = German | location = Bad Friedrichshall, Germany | publisher = Friedrichshaller Rundblick | isbn = 978-3-9802222-9-7 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Stone | first = David | authorlink = David Stone (military historian) | title = Shattered Genius: The Decline and Fall of the German General Staff in World War II | year = 2011 | publisher = Casemate | location = Philadelphia | isbn = 978-1-61200-098-5 | ref = harv}}
* {{cite book | last = Streim | first = Alfred | chapter = The Tasks of the SS Einsatzgruppen, pages 436–454 | title = The Nazi Holocaust, Part 3, The "Final Solution": The Implementation of Mass Murder, Volume 2 | editor1-last = Marrus | editor1-first = Michael | editor1-link = Michael Marrus | publisher = Meckler | location = Westpoint, CT | year = 1989 | isbn = 0-88736-266-4 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Sydnor | first = Charles | title = Soldiers of Destruction: The SS Death's Head Division, 1933–1945 | year = 1977 | publisher = Princeton University Press | location = Princeton, NJ | ASIN = B001Y18PZ6 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Wachsmann | first = Nikolaus | authorlink = Nikolaus Wachsmann | title = Concentration Camps in Nazi Germany: The New Histories | chapter = The Dynamics of Destruction | editor1-last = Caplan | editor1-first = Jane | editor1-link = Jane Caplan | editor2-last = Wachsmann | editor2-first = Nikolaus | year = 2010 | publisher = Routledge | location = New York | isbn = 978-0-415-42651-0 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Wachsmann | first = Nikolaus | title = KL: A History of the Nazi Concentration Camps | year = 2015 | publisher = Farrar, Straus and Giroux | location = New York | isbn = 978-0-374-11825-9| ref= harv}}
*{{cite book | last = Weale | first = Adrian | authorlink = Adrian Weale | title = The SS: A New History | year = 2010 | publisher = Little, Brown | location = London | isbn = 978-1-4087-0304-5 | ref = harv }}
*{{cite book | last = Weale | first = Adrian | title = Army of Evil: A History of the SS | year = 2012 | publisher = Caliber Printing | place = New York | isbn = 978-0-451-23791-0 | ref = harv}}
*{{cite book |last = Weinberg |first = Gerhard | authorlink = Gerhard Weinberg | title = A World at Arms: A Global History of World War II | year = 1994 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge; New York | isbn = 0-521-44317-2 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Whitmarsh | first = Andrew | title = D-Day in Photographs | year = 2009 | publisher = History Press | location = Stroud | isbn = 978-0-7524-5095-7 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Williams | first = Max | title = Reinhard Heydrich: The Biography (Vol. 1) | publisher = Ulric | location = Church Stretton | year = 2001 | isbn = 0-9537577-5-7 | ref = harv }}
* {{cite book | last = Wilmot | first = Chester | authorlink = Chester Wilmot | year = 1997 | origyear = 1952 | title = The Struggle For Europe | location = Ware, Hertfordshire | publisher = Wordsworth Editions | isbn = 1-85326-677-9 | ref =harv}}
*{{cite book | last1 = Windrow | first1 = Martin | authorlink1 = Martin Windrow | last2 = Burn | first2 = Jeffrey | title = The Waffen-SS | series = Men At Arms | publisher = Osprey | location = London | year = 1992 | isbn = 0-85045-425-5 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Yahil | first = Leni | authorlink = Leni Yahil | year = 1990 | title = The Holocaust: The Fate of European Jewry | publisher = Oxford University Press | location = Oxford; New York | isbn = 0-19-504522-X | ref = harv}}
*{{cite book | last = Yenne | first = Bill | title = Hitler's Master of the Dark Arts: Himmler's Black Knights and the Occult Origins of the SS | publisher = Zenith | location = Minneapolis | year = 2010 | isbn = 978-0-7603-3778-3 | ref = harv}}
*{{cite book| last = Yerger | first = Mark C. | title = Allgemeine-SS: The Commands, Units, and Leaders of the General SS | publisher = Schiffer | location = Atglen, PA | year = 1997 | isbn = 0-7643-0145-4 | ref = harv }}
*{{cite book | last1 = Zentner | first1 = Christian | last2 = Bedürftig | first2 = Friedemann | title = The Encyclopedia of the Third Reich | year = 1991 | publisher= MacMillan | location = New York | isbn=0-02-897500-6 | ref = harv}}
* {{cite book | last = Ziegler | first = Herbert | title = Nazi Germany's New Aristocracy: The SS Leadership, 1925–1939 | year = 2014 | publisher = Princeton University Press | location = Princeton, NJ | isbn = 978-0-691-60636-1 | ref = harv}}
*{{cite book | last = Ziemke | first = Earl F. | authorlink = Earl F. Ziemke | title = Stalingrad to Berlin: The German Defeat in the East | year = 1968 | publisher = Office of the Chief of Military History – US Army | location = Washington | ASIN = B002E5VBSE | ref = harv}}
{{refend}}
 
=== Допълнителна литература ===
{{refbegin|45em}}
*{{cite book | last = Browder | first = George C. | title = Foundations of the Nazi Police State: The Formation of Sipo and SD | publisher = University of Kentucky | location = Lexington | year = 1990 | isbn = 0-8131-1697-X }}
* {{cite book | last = Gellately | first = Robert | authorlink = Robert Gellately | title = The Gestapo and German Society: Enforcing Racial Policy, 1933–1945 | year = 1990 | publisher = Oxford University Press | location = New York | isbn = 978-0-19-822869-1}}
* {{cite book | last = Johnson | first = Eric | authorlink = Eric A. Johnson | title = Nazi Terror: The Gestapo, Jews, and Ordinary Germans | year = 1999 | publisher = Basic Books | location = New York | isbn = 978-0-465-04906-6}}
* {{cite book | last = Miller | first = Michael | year = 2015 | title = Leaders of the SS and German Police, Vol. 2 | publisher = Bender | location = San Jose, CA | isbn = 978-1-932970-25-8}}
* {{cite book | last = Segev | first = Tom | authorlink = Tom Segev | title = Soldiers of Evil: The Commandants of the Nazi Concentration Camps | year = 1988 | publisher = McGraw Hill | location = New York | isbn = 978-0-07-056058-1}}
{{refend}}
 
{{НСДАП}}
Line 60 ⟶ 442:
[[Категория:Шуцщафел| ]]
[[Категория:Холокост]]
{{Превод от|en|Schutzstaffel|860124437}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/СС“.