Уикипедия

Бхагавад гита: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м пр. н.е. --->пр.н.е.
м форматиране: 3x кавички, 3x тире, 2x тире-числа, 6lokavica (ползвайки Advisor)
Ред 1:
[[Файл:Bhagavad Gita, a 19th century manuscript.jpg|мини|225п|Ръкопис на Бхагавад гита от 19 век]]
 
'''Бхагавад гита''' ({{lang-sa|भगवद्गीता}}, „Песента на Богa“Бога“; известна също като '''Гита''') е санскритска поема, съставена от 701 строфи (шлоки), разделени на осемнадесет глави. Тя е част от индийския епос [[Махабхарата]] (кн. 6, гл. 25 - – 42)
 
Макар формално Бхагавад гита да не е част от индуисткия канон (''шрути''), за школата [[веданта]] тя е един от трите авторитетни текста (''прастхана трая''), заедно с [[Брахма сутра]] и [[Упанишади]]те. Бхагавад гита е най-известната книга на [[индуизъм|индуизма]], наричана понякога „индуисткият [[Нов завет]]“. Авторството на цялата [[Махабхарата]] е приписано на [[Вяса]], но в действителност тя е сборен труд на много автори<ref>Overfield, Andrea. 2012. ''The Human Record. Vol. 1.'' 7th edition. Wadsworth Publishing. pg. 71.</ref>. За самата Бхагавад гита се предполага, че е писана в периода 2 век пр.н.е. - – 2 век сл. н.е.<ref>Deutsch, Eliot. Dalvi, Rohit. 2004. ''The Essential Vedanta''. Bloomington: World Wisdom. pg. 61. "The Gita can be placed roughly about the beginning of the Christian era, within a margin of two centuries, and the authors must have seen the appeal of the soteriologies both of the "heterodox"„heterodox“ traditions of Buddhism and Jainism and of the more "orthodox"„orthodox“ ones of Samkhya and Yoga."</ref>
 
== Контекст ==
[[Файл:Krishna and Arjun on the chariot, Mahabharata, 18th-19th century, India.jpg|мини|250px|[[Кришна]] и [[Арджуна]] на полето Курукшетра, картина от 18- – 19 век]]
Поемата е разказ за разговора между [[аватар]]а (божествено въплъщение) [[Кришна]] (Бхагаван) и воина [[Арджуна]], състоял се на бойното поле [[Курукшетра]] между армиите на враждуващите родове [[Каурави]] и [[Пандави]] преди започването на битката за царството на предците им. Слепият цар и баща на Кауравите [[Дхритаращра]], който не напуска двореца си поради старостта си, иска от своя съветник Санджая да му разкаже какво се е случило на полето Курукшетра след като битката вече се е водила в продължение на десет дни и великият воин от армията на Кауравите [[Бхишма]] е изхвърлен от колесницата си от Арджуна. Санджая може да го стори, тъй като Вяса му е дал свръхестествената способност да види битката от далечно разстояние. Арджуна е един от петимата братя Пандави, но тъй като Кауравите са техни братовчеди, той се разколебава дали е праведно да убие роднините си заради царство, отчайва се и казва, че за завоюване на трите свята (физически, астрален и каузален) не би желал да убива роднините си, а какво остава само заради земята. Арджуна се обръща за съвет към своя колесничар и [[гуру|учител]] Кришна, който в отговор му дава напътствия за това как да изпълни дълга си и същевременно да постигне най-висшата цел – единението с Бог ([[йога]]).
 
Ред 34:
Бхагавад гита вдъхновява водачи на [[индийско движение за независимост|индийското движение за независимост]] като [[Бал Гангадхар Тилак]] и [[Махатма Ганди]]. Тя е най-важната книга в живота на Махатма Ганди, който я наричал свой „духовен речник“. По време на престоя си в затвора Йеравда през [[1929]] г. той написва коментар върху Гита на [[гуджаратски език|гуджаратски]], който е преведен и публикуван на английски през [[1946]] г. Ганди описва обичта си към Бхагавад гита по следния начин:
 
<blockquote>Аз намирам утеха в Бхагавад гита, която ми липсва дори в ''[[Проповед на планината|Проповедта на планината]]''. Когато разочарованието ме гледа втренчено в лицето и сам самичък не виждам лъч светлина аз се връщам към Бхагавад гита. Откривам стихове ту тук, ту там и незабавно започвам да се усмихвам насред съкрушителни трагедии, а животът ми е бил пълен с външни трагедии и ако те не са оставили видим белег, то аз го дължа изцяло на учението на Бхагавад гита.<ref>Цитат от М. К. Ганди. Young India. (1925), стр. 1078- – 1079, цитиран от Radhakrishnan, front matter.</ref></blockquote>
 
[[Алберт Айнщайн]] казва по отношение на Гита:
Ред 40:
<blockquote>Когато чета Бхагавад гита и размишлявам за начина, по който Бог е създал вселената, всичко останало ми се струва ненужно.<ref>[http://www.surrealist.org/people/bhagavad-gita1.html Quotes on the Bhagavad Gita]</ref></blockquote>
 
[[Робърт Опенхаймер]], американски физик и ръководител на [[Проект Манхатън|Проекта Манхатън]] научава санскрит през [[1933]] г. и прочита Бхагавад гита в оригинал. Виждайки първия ядрен опит [[Тринити (опит)|''Тринити'']] през юли [[1945]] г., той цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете“.<ref>[http://www.atomicarchive.com/Movies/Movie8.shtml J. Robert Oppenheimer "Now„Now I am become death..."“]</ref><ref>[http://www.aps-pub.com/proceedings/1442/Hijiya.pdf The ''Gita'' of J. Robert Oppenheimer]</ref>
 
== Преводи ==
Ред 51:
 
== Библиография ==
* [[Бхактиведанта Свами Прабхупада|Прабхупада, Бхактиведанта Свами]] (коментар). [http://vrindabg.com/wp-content/uploads/2010/11/Gita-BG-Prabhupad.pdf „Бхагавад-Гита — – такава, каквато е“], изд. Бхактиведанта бук тръст
* Кънев, Кънчо (съставител). „Веди, Упанишади, Бхагавад гита“, изд. Любомъдрие, 1996
* Пурохит Свами, Шри (превод от санскрит), Бхагавад гита, ISBN 978-954-92790-2-3
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Бхагавад_гита“.