Вълчо Кадиев е роден на 5 юли 1918 г. в [[село [[Чадърли]], [[Гюмюрджинско]], [[Беломорска Тракия]] в голямо семейство. Баща му почива през 1926 г. и детството на Вълчо преминава в изключителна бедност. Още като дете става ратай, работи заедно с братята и сестрите си за изкарването на семейната прехрана. Това спомага за утвърждаването у него на трудови навици от най-ранна възраст, а по-късно – вече в училищната – да създаде основата на развитото социално мислене. От 1928 г. семейството се преселва в България и се установява в [[Тополовград]]. Там, като единствено момче, Вълчо е глава на семейството и дели времето си между работа и учение. Учи в гимназията в гр. Елхово, но прекъсва учението поради необходимостта да работи, а по-късно завършва вечерната гимназия в [[София|гр. София]].
През 1940 г. е приет в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в [[София]]. Негов професор е водещият скулптор [[Иван Лазаров]], който цени таланта и трудолюбието на своя студент и полага грижи за укрепването на неговото дарование и професионализъм като му гласува пълното си доверие. Това позволява на Вълчо да завърши успешно следването си. Участва в акциите на ВОНСС и е в тесни контакти със [[Стефан Куцаров]] – художника-партизанин, убит през 1944 г.
