Отваря главното меню

Промени

м
] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Строителството на леки крайцери е прекратено към края на 1950-те години. Прекратяването на развитието на лeките крайцери е свързано с измененията настъпили в средствата и методите на въоръжената борба по море.
 
[[Файл:Hms belfast.jpg|thumbмини|300px|Британският лек крайцер [[Белфаст (лек крайцер, 1938)|„Белфаст“]] на вечната си стоянка в Лондон, 2004 г.]]
[[Файл:Mikhail Kutuzov (cruiser).jpg|thumbмини|300px|…и лекия крайцер [[Михаил Кутузов (лек крайцер, 1952)|„Михаил Кутузов“]] на вечната му стоянка в Новоросийск, 2005 г.]]
 
== Възникване на класа лек крайцер ==
}}</ref>}}
 
[[Файл:Protected cruiser.svg|thumbмини|leftляво|Схема на защитата на бронепалубния крайцер.]]
 
Действително, бронепалубните крайцери се отличават с много слабо [[корабна броня|брониране]], което се свежда до [[бронирана палуба]] със скосове, защитаваща силовата установка и снарядните погреби. При това борда на такъв кораб е практически не защитен, ако не се брои разположените там въглищни бункери<ref>Смятало се, че 1 [[фут]] въглища е равноценен на 1 [[дюйм]] броня.</ref>.
|серия=Морская коллекция № 4/1995
}}</ref>, всичко 15 единици. Впрочем, броневата им защита, както и преди, се свежда до бронирана палуба със скосове.
[[Файл:HMS Aurora (1913).jpg|thumbмини|250px|Лекият крайцер „Аурора“, тип „Аретуза“. 1913 г.]]
За първите „истински“ леки крайцери е прието да се смятат британските кораби от типа „[[Леки крайцери тип „Аретуза“|Аретуза]]“ ({{lang-en|Arethusa}}), създадени като продължение на развитието на типа [[Крайцер скаут|крайцери скаути]], и отличаващи се с много новости, главното от които е [[брониран пояс]] по [[водолиния]]та. Фактически тази чест повече заслужават крайцерите от типа „[[Леки крайцери тип „Магдебург“|Магдебург]]“ ({{lang-de|Magdeburg}})<ref name="Тип „Магдебург“">{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
Тяхното логическо развитие се явяват леките крайцери с броневи пояс от типа „[[Леки крайцери тип „Чатъм“|Чатъм]]“ ({{lang-en|Chatham}})<ref>В литературата понягога се водят тип „Бирмингам“ (''Birmingham''). Също се наричат и тип Town, тъй като носят имената на британски градове.</ref>. За съжаление на [[Военноморски сили на Великобритания|британския флот]] тези високоефективни кораби, много необходими за борба с [[рейдер]]и, струват значително повече от „Аретузите“ и нейните наследници: средната стойност на крайцера тип „Аретуз“ съставлява {{число|285000|фунта}} стерлинги, а на типа „Чатъм“ – {{число|356000|фунта}} стерлинги{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=7}}.
 
[[Файл:SMS Breslau 2.jpg|thumbмини|leftляво|250px|Лекият крайцер „[[Бреслау (лек крайцер, 1911)|Бреслау]]“ тип „[[Леки крайцери тип „Магдебург“|Магдебург]]“]]
 
Развитието на леки крайцери в [[Кайзерлихе Марине|германския флот]] тръгва друг път. [[Германска империя (1871 – 1918)|Германската империя]] няма икономическите възможности да създаде два типа специализирани леки крайцери, пък и в тактически план проекта „Аретуза“ е оценен като прекалено слаб. Оценявайки строящият се в Германия за руския флот крайцер „[[Новик (бронепалубен крайцер, 1900)|Новик]]“, до известна степен прародител на скаутите, немските офицери смятат, че даже рекордната скорост не компенсира слабото въоръжение<ref name="Germ_Cr_WWI">{{cite
}}</ref>.
 
[[Файл:Admiral Spaun.jpg|thumbмини|250px|Лекият крайцер „[[Адмирал Шпаун (крайцер скаут, 1909)|Адмирал Шпаун]]“]]
 
Традиционният противник на италианците [[Австро-Унгария]] попълва [[Военноморски сили на Австро-Унгария|своя флот]] с лекия крайцер „[[Адмирал Шпаун (крайцер скаут, 1909)|Адмирал Шпаун]]“ (''Admiral Spaun''), който би бил напълно удачен кораб, ако не е слабото му въоръжение, състоящо се от седем 100 mm оръдия<ref name="MK-1997-04-16">{{cite
|серия=Замечательные корабли
|isbn=5-7355-0121-6 ББК 68.66 Ц27 УДК 623.823.1
}}</ref>. Големи и добре защитени, те, освен това, трябва да имат висока скорост и мореходност и да носят солидно въоръжение (15 – 130 mm руските и 8 1388138 mm френските). Обаче тези кораби се оказват още и достатъчно скъпи. В резултат, с началото на Първата световна война френските крайцери даже не са заложени, а в [[Руска империя|Русия]] така и не успяват да достроят новите крайцери до края на войната.
 
[[Файл:USSCharlestonC22.jpg|thumbмини|leftляво|250px|Лекият крайцер „Чарлстън“ от типа „Сейнт Луис“]]
 
Политическото ръководство на [[САЩ]] счита за свой основен военноморски приоритет строителството на [[Линеен корад#Линкорите на Първата световна война|дредноути]] – след като линкорите се явяват главната сила във флота, то те следва да бъдат строени приоритетно. В резултат [[Военноморски сили на Съединените американски щати|американският флот]] се отличава като крайно небалансиран. Към 1914 г. САЩ имат в строй 6 леки крайцера – 3 от типа „[[Леки крайцери тип „Честър“|Честър]]“ ({{lang-en|Chester}}) и толкова от типа „[[Крайцери тип „Сейнт Луис“|Сейнт Луис]]“ ({{lang-en|St. Louis}}), но нито един от тях не може да бъде определен като съвременен по мерките от началото на Първата световна. Снабдени с парни машини, те са прекалено бавни, а „Честър“ е са и много слабо въоръжени<ref name="MK-1996-05-05">{{cite
}}</ref>.
 
[[Файл:IJN Chikuma in 1912 during commissioning.jpg|thumbмини|leftляво|250px|Лекият крайцер „Чикума“]]
 
Освен това, строителството или поръчката на чужди, преди всичко английска постройка, на леки крайцери планират [[Испания]], [[Гърция]], [[Китай]] и даже [[Турция]], чиито финанси се намират под външно управление. Испанската корабостроителна програма от 1913 г. предвижда постройката на два турбинни крайцера, но влизането им в строй става възможни едва през 1920-те години<ref>{{cite
 
== Леките крайцери в Първата световна война ==
[[Файл:Dresdenc.jpg|thumbмини|leftляво|250px|Лекият крайцер „Дрезден II“. 1918 г.]]
Предвоенната „линкорна треска“ води до това, че болшинството флотове влизат във войната със съвършено небалансиран състав. Особено що се отнася до леките крайцери. С най-голям брой кораби от този клас разполага [[Британска империя|Британската империя]] – 36 единици<ref name="MK-1995-04-06"/>. [[Кайзерлихе Марине|Германския флот]] има 6 леки крайцера<ref name="MK-1996-03-06">{{cite
|автор=Ю. В. Апальков.
}}</ref>. Съществен урон на леките крайцери нанася и участието в повседневната боева дейност, към която те са привличани много интензивно.
 
Германия през 1914 г. опитва да насочи войната към британските комуникации с помощта, преди всчико, на крайцери. В частност, 5 кораба от този клас влизат в състава на [[Германска Източно-Азиатска крайцерска ескадра|ескадраескадрата]]та на [[адмирал]] [[Максимилиан фон Шпее|Шпее]] и още 3 действат самостоятелно – „[[Емден (бронепалубен крайцер, 1908)|Емден]]“, „Карлсруе“ и „[[Кьонигсберг (бронепалубен крайцер)|Кьонигсберг]]“. Независимо от надеждите на германското командване, вече към края на 1914 г. британците успяват да ги неутрализират, макар и с привлечането на огромни сили<ref name="Больных-ГК">{{cite
|автор=А. Больных.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/HistoryBook/OceanSpace/Cruisers.htm |заглавие-част =Грозные крейсера
|серия=Крейсера Британии № 5
}}</ref> – малко по-големи и по-добре въоръжени. Първият от тях влиза в строй през декември 1914 г. Впоследствие еволюцията на британските крайцери се свежда към постепенно увеличаване на размерите, увеличаване на скоростта, а също и усилване на въоръженията и броневата защита.
[[Файл:HMS Caledon.jpg|thumbмини|250px|Лекият крайцер „Каледон“]]
В периода 1915 – 1916 г. [[Кралски военноморски сили|британският флот]] се попълва с 8 крайцера на типа „[[Леки крайцери тип „Калиопа“|Калиопа]]“ ({{lang-en|Calliope}})<ref>{{cite
|автор=А. Донец.
|серия=Крейсера Британии № 5
}}</ref> – 14 единици, влезли в строй в 1917 – 1919 г. На тях за първи път започва внедряването на линейно-издигнатото разположение на оръдията.
[[Файл:HMS Danae (D44).jpg|thumbмини|leftляво|250px|Лекият крайцер „[[Даная (лек крайцер, 1918)|Даная]]“]]
Най-съвършените леки крайцери военна постройка стават корабите от типа „[[Леки крайцери тип „Даная“|Даная]]“ ({{lang-en|Danae}}) – серията ''„D“''<ref>{{cite
|автор=А. Донец.
}}</ref> – крайцери, в които всички усилия на конструкторите са хвърлени за увеличаване на скоростта, благодарение на удвоение на мощността на турбините, достигнала 33 [[възел (скорост)|възела]], но достроени едва през 1926 г.
 
[[FileФайл:HMS Courageous WWI.jpg|thumbмини|250px|Лекият линеен крайцер ''„Корейджъс“'' (HMS ''Courageous'') около 1916 г.]]
Освен това [[Британско Адмиралтейство|Британското Адмиралтейство]] си прави доста своеобразен експеримент, построявайки три леки линейни крайцера – ''„Корейджъс“'', ''„Глориъс“'' и ''„Фюриъс“''. По конструкция те са увеличени по размер леки крайцери, пък и силовата им установка е аналогична на крайцера ''„Чемпиън“'', но разчитана за 4 вала и с по-голям брой [[парен котел|котли]] – 18 вместо 8. по-късно тези екстравагантни кораби, получили прякора „белите слонове на адмирал Фишер“, са преустроени в [[самолетоносач]]и<ref>Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. – London, UK: Conway Maritime Press. 1980. С. 39.</ref>.
 
== Леките крайцери на 1920-те години ==
=== Леките крайцери на САЩ ===
[[Файл:USS Omaha (CL-4).jpg|thumbмини|250px|Лекият крайцер „Омаха“]]
Към началото на [[Първата световна война]] [[Военноморски сили на Съединените американски щати|американския флот]] няма нито един съвременен лек крайцер. Запълването на тази празнина става с амбициозната корабостроителна програма от 1916 г., включваща, освен всичко останало, строителството на крайцери – океански разузнавачи. Ключево изискване към разузнавачите става максималната възможна скорост. В резултат, крайцерите от типа „[[Леки крайцери тип „Омаха“|Омаха]]“ ({{lang-en|Omaha}})<ref>{{cite
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/USA_WW2/02.htm |заглавие-част =Лёгкие крейсера типа Omaha
 
=== Леките крайцери на Германия ===
[[Файл:Kreuzer Karlsruhe 1934.JPG|thumbмини|leftляво|250px|Лекият крайцер „[[Карлсруе (лек крайцер, 1927)|Карлсруе]]“ тип „К“]]
След края на Първата световна война германския флот е сериозно скован с условията на [[Версайски договор|Версайския договор]]. По отношение на крайцерите той забранява на немците строителството на кораби с водоизместимост над 6000 тона и с въоръжение над 150 mm. Благодарение на това, че в състава на германския флот почти всички кораби вече са прослужили установеният от договора 20-годишен срок, немците могат да пристъпят към обновление на своя флот вече в началото на 1920-те години. Първенец на новото немско корабостроение става крайцера „[[Емден (лек крайцер, 1925)|Емден]]“ ({{lang-de|Emden}}), почти точно копие на корабите военна постройка<ref>{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
 
=== Леките крайцери на Франция ===
[[Файл:Dugay-Trouin-1.jpg|thumbмини|leftляво|250px|Лекият крайцер „Дюге Труен“]]
След края на [[Първата световна война]] крайцерските сили на френския флота са в лошо положение. Достатъчно е да се каже, че най-новите крайцери в неговият състав са броненосните от типа „[[Броненосни крайцери тип „Едгар Кюне“|Валдек-Русо]]“ (''Waldeck-Rousseau'')<ref>{{cite
|автор=С. А. Балакин.
 
=== Леките крайцери на СССР ===
[[Файл:Krasny Kavkaz.jpg|thumbмини|250px|[[Красний Кавказ (лек крайцер, 1916)|„Красний Кавказ“]]]]
Икономическото положение на Съветска Русия в началото на 1920-те години не позволява водене на сериозни работи в областта на корабостроенето. Поради това въпроса за строителство на големи бойни единици даже не се поставя на обсъждане сред ръководството на флота. Обаче има 8 недостроени крайцера от „[[Леки крайцери тип „Светлана“|типа „Светлана“]]“, останали от императорския флота, и с подобряване на финансовата ситуация успяват да достроят два от тях по проект, близък до първоначалния<ref>{{cite
|автор=И. Ф. Цветков.
|заглавие=Крейсеры советского флота. Указ. соч
|страници =34}}</ref>}}
[[Файл:Chervona Ukraina.jpg|thumbмини|leftляво|250px|„[[Червона Украйна (лек крайцер, 1915)|Червона Украйна]]“]]
Третият крайцер от типа „Светлана“, „Адмирал Лазарев“, влязъл в строй през 1932 г. под името „[[Красний Кавказ (лек крайцер, 1916)|Красний Кавказ]]“<ref>{{cite
|автор=И. Ф. Цветков.
}}</ref>, е с основни изменения. Главното от тях е пълната замяна на артилерията на главния калибър на 180 mm оръдия, разработени вече в съветско време. По [[далечина на стрелба]]та те нямат равни сред крайцерите по света, но уникалните [[Балистика|балистически характеристики]] са с цената на крайно ниска живучест на стволовете<ref>При стрелба с боен заряд – 55 изстрела, усилено-боен – 30 изстрела. Виж {{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници =191}}.</ref>. Като цяло, трите достроени крайцера, попълнили Черноморският флот, съществено отстъпват на най-новите чуждестранни кораби от този клас, но разработката на нов проект в онези години е непосилна задача за съветските конструктори.
 
[[Файл:Japanese cruiser Naka.jpg|thumbмини|leftляво|250px|Лекият крайцер „Нака“ тип „Сендай“.]]
 
=== Леките крайцери на Япония ===
 
=== Леките крайцери в други страни ===
[[Файл:Hr. Ms. Java.jpg|thumbмини|250px|Лекият крайцер „Ява“]]
Кораби от новия клас искат да получат и редица държави, които не участват в Първата световна война. През 1915 г. парламента на [[Нидерландия]] приема закон за флота, съгласно който се предполага построяването и на два леки крайцера за защита на холандските Источноиндийски [[Колония|колонии]]. Проекта, подготвен от фирмата „Круп“, се свежда към възпроизвеждането на германските крайцери в увеличен вид. Двете единици на типа „[[Леки крайцери тип „Ява“|Ява]]“<ref>{{cite
|автор=А. Донец.
== Леките крайцери на 1930-те години ==
=== Леките крайцери на Великобритания и Британското Съдружество ===
[[Файл:HMS Ajax.jpg|thumbмини|leftляво|250px|Лекият крайцер „[[Аякс (лек крайцер, 1934)|Аякс]]“ тип „Леандър“]]
Дълго време британският флот не се нуждае от корабите на този клас – след Първата световна в строя остават 48 напълно съвременни по мерките на 1920-те години леки крайцери. Към строителството на такива крайцери Великобритания се връща след 12-годишно прекъсване през 1930 г. 8-[[дюйм]]овите „защитници на търговията“ се оказват прекалено скъпи, а империята се нуждае от огромно количество крайцери за защита на своите морски комуникации. С изваждането от строй на крайцерите военна постройка проблема става още по-актуален.
 
}}</ref> за ескадрена служба. Корабите се оказват малки и евтини, но техните бойни възможности – скромни. По това време от Япония започват да постъпват тревожни съобщения за нови леки крайцери.
 
[[Файл:HMS Argonaut.png|thumbмини|leftляво|250px|Крайцера „[[Аргонаут (лек крайцер, 1941)|Аргонаут]]“ тип „Дидо“]]
Когато се получават сведенията за строителството в Япония на [[Тежки крайцери тип „Могами“|леките крайцери от типа „Могами“]] (''Mogami''), британските специалисти нямат представа за замисленото мошеничество на японците<ref>Тези кораби изначално са проектирани с планове за замяна на 155 mm оръдия на 203 mm, което е направено преди началото на войната. Виж {{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=313}}</ref>, и стигат до извода колко слаби са техните леки крайцери. Резултата от това е залагането на пет крайцера ново поколение от типа „[[Леки крайцери тип „Саутхемптън“|Саутхемптън]]“ ({{lang-en|Southampton}}), а малко по-късно и трите единици на тяхната подобрена версия – „[[Леки крайцери тип „Глостър“|Глостър]]“ ({{lang-en|Gloucester}}). Корабите си приличат един на друг и се различават само по своето брониране. В резултат, в периода 1937 – 1938 г. Кралският флот получава 8 отлично въоръжени и бронирани крайцера. Развитието на типа на тези удачни кораби стават двата крайцера тип „[[Леки крайцери тип „Белфаст“|Белфаст]]“ ({{lang-en|Belfast}})<ref>{{cite
|автор=С. А. Балакин.
 
=== Леките крайцери на САЩ ===
[[Файл:H97779.jpg|thumbмини|leftляво|250px|Лекият крайцер „[[Нуеве де Хулио (лек крайцер, 1936)|Бойзи]]“ CL-47, тип „Бруклин“]]
След построяването в началото на 1920-те години на серията леки крайцери „Омаха“ [[САЩ]] не залагат повече кораби от този клас вече 14 години. Американските адмирали смятат за безсмислено да се строи нещо по-малко, отколкото „вашингтонски“ крайцер. Връщането към леките крайцери е наложено от Лондонския договор от 1930 г., ограничаващ броя на крайцерите с 203 mm артилерия. След проточило се три години проектиране е създаден проекта на добре бронирания крайцер тип „[[Леки крайцери тип „Бруклин“|Бруклин]]“ ({{lang-en|Brooklyn}})<ref>{{cite
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/USA_WW2/07.htm |заглавие-част =Лёгкие крейсера типа Brooklyn
 
=== Леките крайцери на Франция ===
[[Файл:LaGalissonniere-1.jpg|thumbмини|leftляво|250px|„Ла Галисионер“]]
В началото на 1930-те години френската политика за строителство на крайцери-образци е изоставена. Нейното последно проявление става още един уникален кораб – крайцера-минен заградител „[[Емил Бертин (крайцер, 1933)|Емил Бертин]]“ ({{lang-fr|Émile Bertin}}) имащ добро въоръжение, скорост до 39 [[възел (скорост)|възела]], но почти незащитен{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=274 – 275}}.
 
|серия=Морская коллекция № 2/2003
}}</ref>. Към тях се числят „[[Максим Горки (лек крайцер, 1938)|Максим Горки]]“, „[[Молотов (лек крайцер, 1939)|Слава]]“, „[[Калинин (лек крайцер, 1942)|Калинин]]“, „[[Каганович (лек крайцер, 1944)|Петропавловск]]“.
[[FileФайл:MaksimGor'kiy1941.jpg|thumbмини|250px|Крайцера „[[Максим Горки (лек крайцер, 1938)|Максим Горки]]“, проект 26-бис]]
 
По съветската класификация те се отнасят към леките крайцери, Британия по време на двухстранни преговори ги признава за леки, макар по класификацията на втория Лондонски договор, те да се считат за тежки поради 180 mm на главния калибър. В конкретния случай значително влияние оказвал личната привързаност на Й. В. Сталин към перспективните довоенни разработки на [[линеен крайцер|линейни крайцери]] за ВМС на СССР. Наистина, уникалните характеристики на артилерията са с цената на намалена [[живучест]] на оръдията. Стремежа да се осигури висока скорост води до ограничаване на бронирането, далечината на плаване се оценява като недостатъчна за тихоокеанския театър, а от мореходността остава да се желае много повече. Зенитното въоръжение се оказва недостатъчно, впрочем, както и на всички без изключение големи кораби довоенна постройка, но е съществено усилено в хода на Втората световна война.
 
=== Леките крайцери на Германия ===
[[Файл:Nurenberg-1.jpg|thumbмини|leftляво|250px|Лекият крайцер „[[Нюрнберг (лек крайцер, 1934)|Нюрнберг]]“]]
След поръчката на „Лайпциг“ германския флот не строи леки крайцери в течение на 5 години. Към момента на идването на власти на А. Хитлер конструкторите са заети с разработката на престижните тежки крайцери – бъдещите кораби от типа „[[Тежки крайцери тип „Адмирал Хипер“|Адмирал Хипер]]“, и на създаването на нов проект за лек крайцер не се отделя достатъчно внимание. В резултат, флота поръчва шести лек крайцер във вида леко подобрен вариант на „Лайпциг“. Резултата от тези усилия е плачевен – фактически „[[Нюрнберг (лек крайцер, 1934)|Нюрнберг]]“ ({{lang-de|Nürnberg}}) се оказва влошен крайцер, тъй като поради претоварването има най-слабата мореходност от всички големи кораби на [[кригсмарине]]<ref>{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref>, предназначени за разузнаване и лидиране на разрушители. В съответствие с тези задачи крайцерите получават относително слабо артилерийско въоръжение и ограничено брониране, но развиват висока скорост. В периода 1942 – 1944 г. японския флот получава 4 кораба от този тип.
[[Файл:Japanese cruiser Noshiro in 1943.jpg|thumbмини|250px|Лекият крайцер „[[Ноширо (лек крайцер, 1942)|Ноширо]]“ тип „Агано“]]
Освен това, японския флот се опитва да развива и два тясноспециализирани типа крайцери. Така, крайцерите от типа „[[Ойодо (лек крайцер, 1942)|Ойодо]]“<ref>{{cite
|автор=А. А. Михайлов.
 
=== Леките крайцери в други страни ===
[[Файл:Hr. Ms. De Ruyter (1936).jpg|thumbмини|leftляво|250px|Лекият крайцер „[[Де Ройтер (лек крайцер, 1935)|Де Ройтер]]“]]
1930-те години са характерни със снижаване на интереса на морските държави от третия ешелон към строителството на крайцери. Само 3 страни си позволяват единични кораби от този клас. Най-голям интерес към крайцерите от числото на тези държави има [[Нидерландия]], която трябва да се подготвя към възможно нападение от страна на [[Япония]] върху холандските владения в [[Югоизточна Азия]]. Заедно с това, корабостроителните програми са спирани от стремежа на правителството на страната към максимални икономии.
 
|заглавие=Голландские крейсера Второй мировой войны
}}</ref>, но до началото на военните действия пускат в строй само един от тях.
[[Файл:HMS Gotland (cruiser), 1936.jpg|thumbмини|leftляво|250px|Лекият крайцер „Готланд“]]
След неудачните евтини кораби, холандците се връщат към идеята за пълноценни крайцери и през 1939 г. залагат двете единици от типа „[[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“|Ендрахт]]“ (''Eendracht'')<ref>Първоначално се казва ''Kijkduin'', след войната е преименуван още един път, на ''De Zeven Provincien''. // {{cite
|автор=А. Донец.
|заглавие=Германские лёгкие крейсера Второй мировой войны
}}</ref>.
[[Файл:Yahagi 02.jpg|thumbмини|250px|Последният бой на крайцера „[[Яхаги (лек крайцер, 1942)|Яхаги]]“ тип „Агано“, 7 април 1945 г.]]
Италианските леки крайцери също не радват своите създатели. Почти веднага се изяснява погрешното залагане на италианците на високата скорост. Фактически италианските рекордьори нито веднъж не успяват да избягат от формално по-бавния противник. В бойно отношение италианските кораби също се показват слаби – броневата им защита е явно недостатъчна, а артилерията – несъвършена. В разултат, след първите поражения италианските крайцери действат крайно внимателно, но даже при това търпят загуби, дори опасни за тях се оказват и британските разрушители (есминци){{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=154}}.
 
 
; Леките крайцери на съюзниците
[[Файл:HMS Kenya under attack.jpg|thumbмини|leftляво|250px|Лекият крайцер „[[Кения (лек крайцер, 1939)|Кения]]“ тип „Фиджи“ атакуван от немската авиация в хода на операцията „Пиедестал“. 12 август 1942 г.]]
Леките крайцери на Великобритания, по принцип, се представят добре. Действайки на всички театри, те, като правило, успешно се сражават даже с по-силни противници. Още повече, тези кораби доказват, че при определени обстоятелства могат да бъдат опасни даже за кораби от формално по-мощен клас. По мнение на редица автори, британските кораби от типа „Фиджи“ могат да се смятат за идеалния лек крайцер на Втората световна война по критерия „стойност/ефективност“{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=15}}. Основните загуби в хода на войната британските кораби от този клас понасят от действията на авиацията.
 
|серия=Корабли крупным планом-2
}}</ref>, представляващи вариация на „Кливланд“ с един [[комин]] и променени [[надстройка (морски термин)|надстройки]] – това е направено за подобряване обстрела на зенитната артилерия. В периода 1943 – 1944 г. са поръчни 9 крайцера от проекта, но във връзка с края на войната са достроени само 2.
[[Файл:USS Worcester (CL-144) underway in the Mediterranean Sea in June 1950 (NH 91832).jpg|thumbмини|250px|Лекият крайцер „Устър“.]]
Продължава постройката на леките крайцери от типа „Атланта“. В периода 1942 – 1946 г. американският флот получава 7 такива кораба, разделени на 2-ра и 3-та серия, като последните имат значителни отличия от прототипа{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=239}}.
 
 
Великобритания продължава строителството на крайцерските серии, заложени още преди войната. От 1940 г. започват да влизат в строй крайцерите от типа „[[Леки крайцери тип „Фиджи“|Фиджи]]“ ({{lang-en|Fiji}} – ''Colony'' 1-ва серия), представляващи намален вариант на [[Леки крайцери тип „Глостър“|крайцерите тип „Глостър“]]{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници =91}}. В периода 1940 – 1942 г. Кралският флот получава 8 крайцера от този тип. Въпреки това, големите загуби през първите години на войната изискват попълването с крайцери, за това са заложени още 3 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Цейлон“|Цейлон]]“ ({{lang-en|Ceylon}} – ''Colony'' 2-ра серия). Артилерията на главният им калибър е съкратена, и за сметка на това е увеличен броя на зенитните автомати{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=98}}.
[[Файл:HMS Uganda underway.jpg|thumbмини|250px|Лекият крайцер „[[Уганда (лек крайцер, 1941)|Уганда]]“]]
Освен това, продължава развитието на крайцерите от типа „[[Леки крайцери тип „Белона“|Подобрен „Дидо“]]“ – в усъвършенстван вариант. В периода 1942 – 1944 г. в строй влизат 5 крайцера от този тип. Количеството на универсалните оръдия при тях е намалено, а измененията в системите за управление на зенитният огън позволява да се повиши неговата ефективност{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=95}}.
 
САЩ в следвоенният период се ограничават до достройката на крайцерите, намиращи се във висока степен на бойна готовност. Влизат в строй 3 леки крайцера тип „Атланта“ (през 1949 г. прекласифицирани на крайцери за [[ПВО]]), 1 от типа „Кливланд“, 2 от типа „Фарго“ и 2 от типа „Устър“. Едновременно е прекратен строежа на 23 крайцера, а значителна част от останалите е извадена в резерв. 6 крайцера от типа „Бруклин“ са продадени на латиноамерикански страни.
 
[[Файл:Engl.Kreuzer Lion.jpg|thumbмини|250px|Лекият крайцер „Лайън“ тип „Тайгър“.]]
Великобритания, намираща се в сложно икономическо положение, започва мащабно съкращение на флота. В периода 1945 – 1955 г. са отписани 32 крайцера, предадени са на [[Индия]] 2 крайцера, а на гоминдановски [[Китай]]– 1. Дострояват само два крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Минотавър“|Суифтшър]]“ ({{lang-en|Swiftsure}}) – усъвършенствана версия на „Колониите“<ref>Пак там. Стр. 576.</ref>. Още 3 кораба от серията стоят недостроени до 1954 г., когато е прието решение да се доправят като крайцери тип „[[Леки крайцери тип „Тайгър“|Тайгър]]“ ({{lang-en|Tiger}}), които имат съдбата да са последните чисто артилерийски крайцери в света<ref>Пак там. стр. 504.</ref>.
 
[[СССР]] разполага към края на 1945 г. с 8 крайцера и още два крайцера получени по репарации от [[Германия]] и Италия. Двата крайцера („[[Красний Кавказ (лек крайцер, 1916)|Красний Кавказ]]“, „[[Красний Крим (лек крайцер, 1915)|Красний Крим]]“) са списани през 1953 г. Но именно крайцерите заедно с [[подводница|подводниците]] заемат в съветските корабостроителни програми от 1940—1950-те години най-важното място.
 
[[Файл:AdmiralUshakov1981.jpg|thumbмини|leftляво|250px|Лекият крайцер „[[Адмирал Ушаков (лек крайцер, 1952)|Адмирал Ушаков]]“ проект 68-А]]
Предварителният вариант на първата слевоенна корабостроителна програма на СССР предвижда, в частност, постройката на 102 крайцера от различни типове, включая 30 със 180 mm артилерия и 60 със 152 mm<ref>
{{cite
Замислени като тясноспециализирани кораби, леките крайцери непрекъснато еволюират в течение на четири десетилетия. На прехода 1940—1950-те години те достигат доста голяма степен на съвършенство, превръщайки се в почти универсални бойни единици, способни да изпълняват едва ли не всички задачи на флота, за изключение, може би, на противолодъчната борба. Но, както често се случва в историята, артилерийските крайцери, в т.ч. и леките, стават жертва на военнотехническия прогрес. Бурното развитие на авиацията и ракетното оръжие достатъчно бързо превръща леките крайцери в остарели кораби, пригодни главно за огнева поддръжка на десантните операции. Именно в такава роля те се използват редица локални конфликта, изпълнявайки ролята на големи [[Канонерска лодка|канонерски лодки]]. Но даже и в това си качество те изостават пред своите по-големи събратя – [[линеен кораб|линкорите]] и [[Тежък крайцер|тежките крайцери]]<ref name="USA_WW2-17"/>.
 
Едновременно се изменя и военно-стратегическата обстановка на океанските театри на предполагаемата Трета световна война. Съветският надводен флот е прекалено слаб за морски сражения в класически стил, а в борбата с многочислените съветски [[подводница|подводни лодки]] артилерийските крайцери не могат да помогнат с нищо, което и предопределя достатъчно бързото отписване на леките крайцери от действащият състав на водещите флотове в света. Що се касае масовото строителство на леки крайцери в СССР през 1950-те години, то то се обуславя с желанието на Сталин да създаде океански флот, а също необходимостта да има относително мощни, макар и остарели кораби в реда на отслабения и неспособен напълно да контролира даже Черно и Балтийско море съветски флот, макар към момента на залагането на тези кораби те да се явяват по право едни от най-добрите в своя тип, а по-късно са годни да оперират като оръжие за сдържане на самолетоносачите на САЩ до появата на мощните ракетни крайцери<ref name="KSF"></ref>.
 
== Вижте също ==