Кераца Петрица: Разлика между версии

Обикновено се приема, че резиденцията на Кераца Петрица е била в старопланинската [[Крън (крепост)|Крънска крепост]], център на владенията и&#768;. Изповядвала е католицизма, за което свидетелства едно запазено писмо на [[папа]] [[Бенедикт XII]] до Кераца Петрица от 13 юли 1337 г.<ref>{{harv|Пурковић|1975|}}</ref>, в което той благодари на Кераца, че се е обърнала към католицизма, и я призовава да положи усилия и за обръщането на сина ѝ Иван Александър, наречен от папата ''magnifcum virum Alexandrum regem Bulgariae''<ref name="Zikov2013"/>. В писмото си [[папа]] [[Бенедикт XII]] се обръща към Кераца като към „дукесата на Карнона“<ref>Обръщението му гласи: „''dilecto in Christo filie nobili mulieri Petrisse ducisse Carnonen(sis)“''“ (т.е. ''На възлюбената в Христа дъщеря, благородната жена Петриса, дукесата на Карнона''). Цит по. {{harv|Пурковић|1975|}}. Виж също: {{harv|Николов-Зиков|2013|53 – 67|}} </ref>. Изследвайки този откъс от писмото на [[Бенедикт XII]] до Кераца Петрица, историкът Йордан Андреев изказва виждането, че владенията на Кераца Петрица са се намирали в областта Карвуна (дн. [[Каварна]]), което може да обясни „латинската вяра“ на деспотицата, тъй като черноморският басейн е област на усилена дейност на католическите ордени. Тази хипотеза е възприета и доразвита от Пламен Павлов, Георги Атанасов и др. Освен това не могат да бъдат пренебрегнати и тесните връзки на Карвунското (Добруджанското) деспотство с [[Република Генуа]] и [[Венеция]]<ref name="Pavlov2006">{{harv|Павлов|2006|}}</ref>.