Томас Уайът: Разлика между версии

Счита се, че сър Томас Уайът въвежда [[сонет]]а в английската поезия. Той превежда някои от сонетите на [[Петрарка]] като ''Pace non trovo/I find no peace'' и съчинява свои собствени. Сонетът му ''Whoso list to hunt'' за кралица [[Ан Болейн]] подражава и преобразява петрарковия ''Una candida cerva'' и се превръща в радикално различен по своя тон от оригинала. Подражава на класическите автори [[Сенека]] и [[Хораций]] и експериментира с поетични форми като [[рондо]]то и ''[[терца рима]]''. Пише епиграми, песни и сатири. Освен класическите и италиански модели обаче Уайът се интересува и от поезията на [[Джефри Чосър]]. Той използва например Чосъровата дума newfangleness, означаваща непостоянство, в сонета си ''They flee from me that sometime did me seek''. Най-добрите му стихотворения са по темата за изпитанията на романтичната любов. Със своето сложно използване на кончети Уайът се счита от някои критици за предшественик на на [[метафизични поети|метафизичните поети]] от следващия век. Някои от стихотворенията на поета, особено тези споменаващи [[лютня]]та му (''My Lute Awake ''Blame Not My Lute'') може да са изпълнявани като песни в кралския двор от самия него. <ref>The Wordsworth Companion to Literature in English, 1992</ref>

Първото публикуване на произведения на Уайът е през [[1549]] г. - – метрични преводи на покаятелни [[псалми]] в проза от [[Аретино]]. Повече от стихотворенията са публикувани през [[1557]] г. от печатаря Ричард Тотел в ''Песни и сонети'', заедно с произведения на графа на Съри [[Хенри Хауърд]]. Останалите му произведения са публикувани през 19 и 20 век. Уайът и Съри споделят титлата „баща на английския сонет“, давайки му характерния завършващ римуван куплет.