Културна хегемония: Разлика между версии

▲През 1848, [[Карл Маркс]] предлага идеята, че икономическата рецесия е следствие от практическите противоречия на [[капитализъм|капиталистическата]] [[икономика]], и че тя трябва да подтикне [[работническа класа|работническата класа]] към [[световна революция]] на [[пролетариат]]а, да свали капитализма, да преструктурира обществените институции (били те икономически, политически или социални), и по този начин да постави началото на преход към [[комунизъм|комунистическо]] общество. В този смисъл, функционирането на икономиката обуславя отделянето на икономически и социални класи. За да се свърши с това, [[Антонио Грамши]] предлага да се прави ''стратегическо разграничение'' между „позиционна война“ и „маневрена война“. Позиционната война, според Грамши, е интелектуалната и културна битка, в която анти-капиталистическия революционер работи за създаването на пролетарска култура, чиято ценностна система да се противопостави на културната хегемония на [[буржоазия]]та. Пролетарската култура трябва да усили [[класово самосъзнание|класовото самосъзнание]], да преподава революционната теория и нейния исторически анализ, и по този начин да разпространява революционната организация сред социалните класи. Само след спечелване на позиционната война, социалистическите лидери ще имат необходимата политическа власт и народна подкрепа, за да започнат маневрената война на революционния социализъм.

▲==Културна хегемония==

▲Първоначално, Антонио Грамши развива теорията на културната хегемония, за да анализира разделението на икономическите класи. Оттам, теорията на културната хегемония гласи, че господстващите културни норми на обществото, които са наложени от управляващата класа (буржоазна културна хегемония), не трябва да се разглеждат като естествени и неизбежни, а трябва да бъдат припознати като изкуствени социални конструкции (например, различните [[институции]], [[норма|норми]] и [[вярване|вярвания]]), и като такива трябва да бъдат изследвани, за да бъде разбрана тяхната употреба като инструменти за класово господство. Така придобиването и използването на знание е абсолютна необходимост за интелектуално освобождение на пролетариата, за да може градските работници и селяните да създават тяхна собствена култура, която да има спецификата да отговаря на техните нужди (от социална и икономическа гледна точка) като класа.

▲В дадено общество, практиката на културната хегемония няма единна ценностна система, а е по-скоро сбор от разнородни социални конструкции. Всяка социална и икономическа класа има причина за своето съществуване в обществото и вътрешна логика, която позволява на нейните членове да действат по начин, който е различен от поведението на представителите на другите класи, като същевременно различните класи съжителстват като съставни части на обществото. Като следствие от тяхната различна причина за съществуване, класите се съвместяват в общество, което има по-широка мисия. При отделния член на обществото, който наблюдава структурите, създадени от културната хегемония, се наблюдава раздвояване на здравия разум на индивида, като се появяват личен и обществен здрав разум. В личен план, отделните мъже и жени прилагат здравия разум, за да си обяснят малка част от социалния ред - този, който има връзка с техния живот. Привидното ограничение на възможността за приложение на здравия разум в обществен план създава специфично усещане за систематичната социо-икономическа експлоатация, която е възможна именно благодарение на културната хегемония. Именно заради това раздвоение в светоусещането за статуквото - което се изразява в съвременната социо-икономическа йерархия на буржоазната култура - повечето мъже и жени се съсредоточават върху техните непосредствени, лични проблеми, отколкото да разсъждават открито за първопричините за социалното и икономическо подтисничество, което се упражнява върху тях. <ref>{{cite journal |doi= 10.1177/019685998601000203 | format = [[PDF]] | title = The Problem of Ideology — Marxism without Guarantees |year=1986 |first=Stuart |last= Hall |authorlink= Stuart Hall (cultural theorist) |journal= Journal of Communication Inquiry | volume=10 |issue=2 |pages=28–44 |url=http://www.ram-wan.net/restrepo/hall/The%20problem%20of%20ideology.pdf}}</ref>

▲На лично ниво, културната хегемония е осезаема, и в същото време всеки индивид живее живота си в рамките на обществената си класа. За него или нея, различните социални класи изглежда нямат много общо с личния живот. Когато обаче бъдат разгледани в контекста на обществото като цяло, животът на всеки допринася за по-голяма социална хегемония. Въпреки социалното и икономическо многообразие и привидната политическа свобода, дължащо се на това, че различните хора са свидетели на различни обстоятелства, това, което не е осезаемо за тях е широкомащабната схема на хегемонията, към която те допринасят, живеейки живота си и участвайки в обществените институции. Културната хегемония се проявява и се поддържа от обстоятелства, които не винаги са напълно обозрими от отделните мъже и жени, живеещи в дадената култура. <ref>{{Cite book|first=Антонио |last=Грамши |authorlink=Антонио Грамши |editor-first =Joseph A | editor-last = Buttigieg |title=Prison notebooks |publisher= Columbia University Press |location=[[Ню Йорк]] |year=1992 |pages=233–38 |isbn=0-231-10592-4 |oclc=24009547}}</ref>

▲==Влияние на идеите на Грамши ==

▲Теорията на културната хегемония е оказала съществено влияние над еврокомунизма, социалните науки, [[активизъм|активистката политика]] на [[социален либерализъм|социалния либерализъм]] и [[Прогресизъм|прогресистките]] политици. Дискурсът на Грамши в теорията на културната хегемония е оказал съществено влияние над антропологията, политологията, социологията и културологията; а в образованието от теорията на културната хегемония е развита критическата педагогика.