Уикипедия

Македонски научен институт: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: 9x тире-числа, 3 интервала, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 2:
| име = Македонски научен институт
| знак =
| снимка =
| пояснение =
| тип = научна организация
| акроними =
Ред 12:
| основатели =
| основана = 21 декември 1923 г., [[София]], [[България]]
| закрита =
| членове =
| мото =
Ред 24:
 
== Основаване и дейност до 1947 г. ==
На 23 септември 1923 година [[Щипско благотворително братство|Щипското братство]] по инициатива на [[Спиро Константинов]] и [[Диаманди Николов]] свиква в [[Софийски университет|Софийския университет]] общо събрание на интелектуалци, родом от Македония, на което Константинов развива идеята за създаване на научен институт, занимаващ се с изследване на Македония.<ref>Мичев, Добрин. Освободителните борби след Първата световна война 1919- – 1944. – в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 – 1944, том 4, Македонски научен институт, София, 2003, стр. 16.</ref> Идеята е приета и на 21 декември 1923 г. в аудитория 10 на Софийския университет 52-ма видни български учени и общественици създават Македонския научен институт със седалище в [[София]], приемат устав и избират първия му Управителен съвет начело с председател проф. [[Иван Георгов]].
 
Институтът си поставя за цел да проучва [[история]]та, [[етнография]]та, [[език (лингвистика)|езика]] и [[икономика|стопанския живот]] на Македония, да събира материали за националноосвободителните борби на [[македонци|македонските българи]] и да запознава с тях научната и културната общественост в [[България]] и в чужбина.
Ред 45:
|| 6. || [[Георги Баласчев]] || (1869 – 1936) || [[Охрид]] || историк
|-
|| 7. || [[Владимир Бульов]] || (1888- – 1968) || [[Крушево (град)|Крушево]] || спелеолог, журналист, писател
|-
|| 8. || [[Димитър Влахов]] || (1878 – 1953) || [[Кукуш]] || политик
Ред 143:
Печатният орган на Института списание „[[Македонски преглед]]“ публикува статии, рецензии и материали по широк кръг проблеми от историята, етнографията, фолклора и езикознанието. До края на Втората световна война са публикувани 13-годишнини на списанието. Негови сътрудници са около 120 души български учени, между които професорите Милетич, Георгов, Балабанов, [[Васил Златарски]], Михаил Арнаудов, [[Иван Шишманов]], [[Йордан Иванов]], [[Анастас Иширков]], Стоян Романски, [[Стефан Младенов]], Кръстьо Мирчев, [[Иван Снегаров]] и други, както и чуждестранни учени слависти като [[Николай Державин]], [[Михаил Сперански]], [[Михаил Попруженко]], Афанасий Селишчев, [[Леон Ламуш]] и други.
 
По-известни измежду издадените от Института документални сборници, монографии, научно-популярни книги и брошури от серията ''Македонска библиотека'' са: ''Документи за противобългарските действия на сръбските и гръцките власти в Македония през 1912- – 1913 г.,'' книгата на Иван Георгов ''Днешното положение в Македония под сръбска и гръцка власт и Обществото на народите,'' на [[Георги Баждаров]] ''Македонският въпрос вчера и днес,'' на [[Георги П. Генов]] ''Правното положение на малцинствата (с особен оглед на българските малцинства в съседните държави)'' и други. Ценни сведения за революционното движение в края на XIX и началото на XX век се съдържат в спомените на ръководители и войводи на [[ВМОРО]], записани от Любомир Милетич и издадени в 11 книги от поредицата ''Материали за македонското освободително движение.''
 
Дело на МНИ е построяването на [[Македонски културен дом|Македонския културен дом]] в София, който става духовно средище на бежанците от Македония. В сградата на дома е подредена историко-етнографска сбирка, с около 1000 уникални експоната, както и библиотека с 4000 тома специализирана литература.
Ред 165:
 
Възстановена е и поредицата ''Македонска библиотека'', от която общо до 2006 г. са издадени 58 документални сборника, монографии и научно-популярни брошури. Между тях са:
* фундаменталното 4-томно издание ''Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878- – 1944 г.'';
* ''Британски дипломатически документи по българския национален въпрос, С., 1993 г.'';
* ''Македония през погледа на австрийските консули, дипломатически документи в два тома, С., 1996 г.'';
* ''Лингвистични студии за Македония, 1996 г.'';
* ''Документи за Македония на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия 1900- – 1945 г.'', 1995 г.;
* ''Македония и Тракия в борба за свобода края на XIX – началото на ХХ в. Нови документи, 1995 г.'';
* ''Георги Даскалов. Българите в Егейска Македония – мит или реалност 1909- – 1990 г., 1996 г.'';
* ''Кръсте П. Мисирков. Прозрения, 2000 г.'';
* ''Димитър Гоцев. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944- – 1992, 2000 г.'';
* ''В. Трайков. Кр. П. Мисирков и за българските работи, 2002 г.'';
* ''Ал. Гребенаров. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918–19471918 – 1947), С., 2006 г.'' и др.
 
Важно направление в дейността на МНИ е организирането на научни прояви с българско и международно участие. Научните форуми са посветени на юбилейни дати на големи събития и видни личности, свързани с историята на македонските българи и с общонационалната история. Такива са годишнините от създаването на [[ВМОРО]], [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]], [[Тиквешко въстание|Тиквешкото]] и [[Охридско-Дебърско въстание|Охридско-Дебърското въстание]], [[Балканска война|Балканската война]], юбилейни годишнини от рождението на [[Васил Левски]], на [[Дамян Груев]], [[Гоце Делчев]], [[Тодор Александров]], [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]] и други. На международни научни форуми участват членове на МНИ: Световния конгрес на историците в [[Монреал]], [[Канада]] през 1995 г., конференцията в [[Скопие]] през 1996 година, в [[Австрия]] през 1997 година, Конференцията на [[ОССЕ]] във [[Варшава]] през 1998 г., Славистичния конгрес в [[Прага]] през 1998 година.
 
През 2009 г. в София излиза трудът на ст.н.с. д-р [[Александър Гребенаров]] „Македонският научен институт (1923- – 2008). Документален летопис“.
 
== Председатели на МНИ ==
Ред 202:
* [http://www.mni.bg/2013/06/kratka-istoria-na-makedonskia-nauchen.html Кратка история на Македонския научен институт]
* [http://www.mni.bg/p/blog-page_52.html Издания на Македонския научен институт]
* [http://www.mni.bg/2013/06/sudurzhanie-na-spisanie-makedonski.html Съдържание на списание "Македонски„Македонски преглед"преглед“]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=691 Македонски научен институт – „66 народни песни на македонските българи; 66 Chansons Populaires Des Bulgares Macédoines“, София, 1931 година]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1207 "Die Wahrheit Uber Mazedonien"], Sofia, 1941 година
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Македонски_научен_институт“.