Луи-Жозеф дьо Монкалм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-Външни връзки +Външни препратки)
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 2:
|име=Луи-Жозеф дьо Монкалм
|живял=[[28 февруари]] [[1712]] - [[14 септември]] [[1759]]
|портрет=[[FileФайл:Portrait of Montcalm.JPG|250п]]
|описание=
|прякор=
Ред 23:
 
== Ранни години ==
Монкалм е роден в семейството на Луи-Даниел дьо Монкалм и Мария-Тереза дьо Пиер. През [[1727]] г. постъпва във френската армия, а през [[1729]] г. получава [[капитан|капитанско звание]]. След смъртта на баща си става маркиз на Сен-Веран, наследявайки всички права и привилегии на титлата му. С положението си той се жени за богата благородница и има щастлив брак с 12 деца. Участва във войните за [[Война за полското наследство|полското (1733-1735)]] и [[Война за австрийското наследство|австрийското (1740-1748)]] наследство. През [[1743]] г. получава чин [[полковник]]. Ранен е и попада в плен в битката при [[Пиаченца]] през [[1746]] г., като е освободен след няколко месеца. Ранен е повторно през [[1748]] г., малко преди края на войната. В течение на седем години ([[1749]]-[[1756]]) живее в провинцията с пенсия от 2 0002000 ливри (към [[1753]] г.) и се занимава със възпитаване на деца и инспекции във полка си от време на време.
 
== Участие в [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]] ==
[[FileФайл:Montcalm on the Plains of Abraham.jpg|thumbмини|leftляво|Генерал маркиз дьо Монкалм командва френската войска в [[Битка на Авраамови поля|битката при Авраамови поля]]]]
През [[1756]] г. той е назначен за командир на френските войски в Северна Америка. По време на първите години от [[Френско-индианска война|Френската и индианска война]] (северноамериканският театър на Седемгодишната война) провежда много успешни военни операции срещу британските войски, като например обсадата на форт Осуиго на брега на река [[Онтарио]] и отказва капитулацията на британците, тъй като английските войници не са достатъчно смели. През [[1757]] г. превзема форт Уилям Хенри по южното крайбрежие на езерото Джордж. През [[1758]] г. побеждава петкратно превъзхождащия противник в [[Битка при Карийон|битката при форт Карийон]], проявявайки изключителен професионализъм и огромни лидерски качества. В края на войната ръководи отбраната на крепостта [[Квебек (град)|Квебек]], а на [[13 септември]] [[1759]] г. е смъртоносно ранен в [[Битка на Авраамови поля|битката при Авраамови поля]], поради което армията му се предава и англичаните спечелват войната. Когато му казват, че смъртта му е неизбежна, той отвръща:
{{цитат|Нека да е така. Аз съм щастлив, че не видях как Квебек капитулира.}}