Уикипедия

Рехиар: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м век след н.е. ---> век.; козметични промени
м форматиране: 6x тире-числа, 2 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 7:
}}
 
'''Рехиар''' ({{lang-la|Rechiar; Reciarius, Rechiarius}}; † декември [[456]] г.) e [[крал]] на [[свеви]]те през 448- – 456 г. сл.н.е. в испанска [[Галиция]].
 
Син е на краля на свевите [[Речила]] и съпругата му, която е дъщеря на [[Валия (вестготи)|Валия]] (крал на [[вестготи]]те). Брат е на [[Рицимер]], който e [[magister militum]] на [[Западната Римска империя]].
 
Преди да стане крал Рехиар става [[християнин]] и остава [[католик]].
 
През август 448 г. наследява трона от баща си. Поради несъгласието на някои фамилни членове с неговото възкачване на трона, той предприема грабежен поход.
 
[[Файл:Sueben-Reich.jpg|ляво|мини|200px|Царството на Рехиар от ''Kap Finisterre'' до Алгарв и до Средиземно море през средата на 5 век.]]
 
Той се жени 449 г. за [[арианство|арианската]] вестготска принцеса, дъщеря на [[Теодерих I]], крал на [[вестготи]]те 418- – 451 г., което води до приемане на арианството от свевите. Тя е внучка на [[Аларих I]] и правнучка на [[Атаулф]] и [[Гала Плацидия]], дъщерята на император [[Теодосий I]]. Сестра е на кралете вестготите [[Торизмунд]] (крал 451- – 453), [[Теодерих II]] (крал 453- – 466), [[Ойрих]] (крал 466- – 484) и на сестра, омъжена за [[Хунерик]] (крал на вандалите, † 484 ).
 
Той не признава [[римско право|римското право]] и не назначава римски чиновници в управлението. През февруари 449 г. Рехиар провежда грабежен поход в територията на [[баски]]те. Не участва в нападенията на [[Атила]] в Галия (451 г.), а сключва мир с император [[Валентиниан III]] през 452 г. Договорът свършва с убийството на Валентиниан (16 март 455) и той напада в края на 455 г. ''Hispania Carthaginiensis'' и граби в провинцията [[Тараконска Испания]].
Line 25 ⟶ 26:
 
== Литература ==
* Stefan Krautschick: ''Rechiar''. In: ''Reallexikon der Germanischen Altertumskunde'' Bd. 24, 2003, S. 208- – 209.
* Otto Seeck: ''Rechiarius''. In: [[Pauly-Wissowa|''Paulys Realenzyklopädie der klassischen Altertumswissenschaft'']] Bd. I A, Stuttgart 1913, Sp. 379.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Рехиар“.