Александър Шурбанов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Български писатели; Добавяне на Категория:Български пътеписци, ползвайки HotCat |
м без <nowiki>; козметични промени |
||
Ред 41:
Александър Шурбанов е роден на [[5 април]] [[1941]] г. в София. Завършва гимназия в столицата (1958 г.) и специалност английска филология в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] (1966 г.). Репортер в [[БТА]] (1963 – 1966). Аспирант по английска литература (от 1967 г.).Специализира в [[Съсекс]]кия университет (University of Sussex), [[Великобритания]] (1967 – 1968).<ref name="Речник-Бг-Лит-3">''Речник на българската литература'', т. 3 (П-Я), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1982 г. с.620 – 621. (автор на статията за Шурбанов е Петър Велчев)</ref>
През 1970 – 71 г. е лектор по български език и литература в [[Лондонски университет|Лондонския университет]]. През 1972 г. става [[кандидат на науките|кандидат]] на филологическите науки с дисертация върху поетиката на [[Джон Дън]] и постъпва като редовен [[асистент]] в Софийски университет, а през 1977 г. е избран за [[доцент]] по [[английска литература]]. Ръководител на Катедрата по английска филология (1977-79).
През 1979 – 81 г. Шурбанов е лектор по [[българска литература]] и култура в [[Калифорнийски университет|Калифорнийския университет]] в [[Лос Анджелис]]. През 1983 – 87 г. е [[Декан (длъжност)|декан]] на Факултета по класически и нови филологии на Софийски университет. Председател на Българското дружество за британски изследвания (1990-1996). Става [[доктор]] на филологическите науки през 1993 г. и [[професор]] по английска литература през 1995 г. Ръководител на катедрата по англицистика и американистика в Софийски университет (1989-93, 1996-2003). Зам.-председател на Сдружение на български писатели (1994-96), Президент на Международната организация „Съвет на писатели и преводачи от три морета“ (1997-2002). Работи една година в [[САЩ]] като преподавател в Нюйоркския щатски университет в [[Олбани]] през 2004 г. Председател на Клуб Приятели на Индия (2011-15). Гостувал е с лекции и литературни четения в много чуждестранни университети.
С решение № 230 от юни 2011 г. [[Комисия по досиетата|Комисията по досиетата]] установява и обявява, че от януари 1964 г. Шурбанов е сътрудничил на [[Държавна сигурност]] (ДС) в качеството си на агент, осведомител и съдържател на явочна квартира, отново пререгистриран през 1974 г. Псевдонимите му на секретен [[Секретен сътрудник (държавна сигурност)|сътрудник]] са били „Тодор“ и
== Творчество ==
Ред 52:
Шурбанов е автор на литературоведски изследвания за английската ренесансова поезия, публикувани на английски език в ''„Годишника на Софийския университет“'': ''„Преобразуванието на елизабетинската поетична образност в творчеството на [[Джон Дън]]“'' (1970), ''„Драматичната образност на Джон Дън“'' (1973), ''„Символизъм на облеклото в поемата на [[Кристофър Марлоу|Марлоу]] „Херо и Леандър“'' (1973), ''„Някои функции на поетичната образност у Джордж Хърбърт“'' (1975), „''Метемпсихозата на „Доктор Фауст“ в „Изгубения рай''“ (1983) и много други, публикувани в академични сборници и алманаси в България, Англия, САЩ, Мексико, Индия, Полша, Италия, Германия, Франция, Украйна, Гърция.<ref name="Речник-Бг-Лит-3"/>
Превежда стихове на английски и американски поети – [[Томас Уайът]], [[Едмънд Спенсър]], [[Филип Сидни]], Майкъл Дрейтън, [[Кристофър Марлоу]], [[Бен Джонсън]], [[Джон Дън]], Ричард Каршоу, [[Джон Милтън]], Андрю Марвъл, Уърдсуърт, Колридж, Байрон, Шели, Кийтс, Тенисън, Идит Ситуел, [[Оскар Уайлд]], Йейтс, Одън, Филип Ларкин, Тед Хюз, Шеймъс Хийни, Роджър Макгоф, Карл Сандбърг, Робърт Фрост, Езра Паунд, Уилям Карлос Уилямс, Арчибалд Маклийш, Робърт Лоуъл, Силвия Плат, Ричард Уилбър и др. Превежда поемата на [[Владимир Маяковски]] ''„С пълен глас“''. Участва в ''„Антология на световната любовна лирика“'' (1967), ''„Съвременни английски поети“'' (1969), ''„Американски поети“'' (1970), ''„100 шедьовъра на европейската любовна лирика“'' (1978) и др. Превежда ''„Кентърбърийски разкази“'' на [[Джефри Чосър]] (1970), “''Изгубеният рай''“ на Джон Милтън (1981), избраните стихотворения „''И смъртта ще остане без царство''“ на Дилън Томас (1992), „''Великите трагедии''“ на Шекспир (2012); съставя и превежда антологиите „''Театър на английския ренесанс“'' (1975) и „''Английска поезия''“ (1995).
== Библиография ==
Ред 81:
* ''Frost-Flowers'' (избрани стихотворения в превод на английски), Ivy Press, Princeton, New Jersey, САЩ, 2001.
* ''Гълъбът пред моя прозорец: Стихотворения 1996 – 2006'', „Болид-Инс“;“, София, 2007.
* ''Избрано Т. 1: Отражения'' (Избрани стихотворения 1960 – 2010), „Жанет 45“, Пловдив, 2011.
* ''Предслънце: Избрани и нови стихотворения'', Скалино, София, 2016 г.
* ''Foresun'', Scalino, София, 2016.
Ред 87:
* ''Дендрариум'', ИК Скалино, София, 2017.
;
; Проза'''.'''
* ''Земята на живата вечност – индийски дневник'', Издателство на Отечествения фронт, София, 1990.
Ред 115:
* ''Колко ягоди растат по морето'' (английски детски стихотворения), Точица, София, 2015 г.
* ''Магна карта'', Фондация Америка за България, София, 2015 г.
* Колекция Шекспир (в четири двуезични тома): ''Хамлет'', ''Отело, Крал Лир, Макбет'', „Изток-Запад“, София, 2016
;
; За него
* ''Renaissance Refractions: Essays in honour of Alexander Shurbanov'', УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2001.
* ''Peregrinations of the Text: Reading, Translation, Rewriting. Essays in Honour of Alexander Shurbanov'', УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2013.
* Александър Шурбанов. Живот в думите
* Специален брой на вестник „Литературен форум“, бр. 6, юни 2006 г. – броят е посветен на 65-та годишнина на Александър Шурбанов. Съдържа ''Третият Хамлет'' – интервю; Уилям Шекспир ''„Хамлет“'' – откъси от новия превод; ''Гълъбът пред моя прозорец'' – стихотворения от предстояща книга; ''Ангели в подлеза'' – миниатюри
| |||