Самуил: Разлика между версии

През 968 г. България е нападната от русите, начело с княз Светослав, който овладява североизточната част на страната. Българският цар Петър умира на 30 януари 969 г.<ref>Според руския хронист Нестор от 12 век, по това време Преслав вече е бил в ръцете на Светослав.</ref><ref>Петров датира смъртта на Петър като настъпила през 970 г. (вж. Косев, Петров, Тъпкова-Заимова, 1981, стр. 389 – 397). По-разпространено е становището, че той умира в началото на 969 г. (вж. Пириватрич, Самуиловата държава, София 2000, стр. 55, 80)</ref> През същата година Светослав е принуден да се завърне в страната си, която е връхлетяна от печенегите. През лятото на 969 г. той предприема втори поход отвъд Дунава.<ref name="Kossev389">Косев, Петров, Тъпкова-Заимова, 1981, стр. 389 – 397</ref><ref name="Fine181">Fine, 1983, стр. 181 – 187</ref> Най-ранната поява на комитопулите в средновековните хроники е едно широко дискутирано известие на Скилица. Според него [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и Самуил, ''„синове на един от велемощните комити,“''<ref>Подбрани извори за българската история, т. II, София 2004, стр. 64</ref> започнали да бунят България, което наложило завръщането на Борис и Роман в родината им (виж. [[Самуил#Тези на историографията в Република Македония|по-долу]]).<ref>Борис и Роман са по всяка вероятност от 963 г. заложници по договор с Византия и пребивават в Цариград (вж. Златарски, 1971, стр. 543 – 545).</ref> На това известие е отделено голямо внимание в контекста на дискусиите около популярната сред историците в края на XIX век ([[Константин Иречек|Иречек]], [[Марин Дринов|Дринов]]) и по-късно отхвърлена теория за ''Западнобългарска държава'', отцепила се от Петровото царство. Някои историци ([[Васил Златарски|Златарски]],<ref>Златарски, 1971, стр. 561 – 566</ref> Петров,<ref name="Kossev389" /> [[Стиепан Антоляк|Антоляк]]) виждат в съобщението важен исторически извор и му дават специфични интерпретации. Други ([[Георгий Острогорски|Острогорски]],<ref>Ostrogorsky, 1963, стр. 250 – 251</ref> [[Виктор Романович Розен|Розен]], Ферлуга) го определят като недостоверно и резултат от особености в начина, по който Скилица подрежда събитията в хрониката си,<ref>В същия дух се изказват Божилов и Гюзелев, които намират за неоправдано доверието на някои историци в съобщението на Скилица. Според тях Борис и Роман не са били заложници по договор с Византия и не е трябвало да се завръщат от Цариград (вж. Божилов, Гюзелев, 1999, стр. 295, 305).</ref> а трети ([[Сърджан Пириватрич|Пириватрич]]) не го отричат категорично, но избягват да го използват като източник на информация за политическата роля на Самуил и братята му в събития от периода 969 – 971 година. Не се поставя под съмнение принадлежността на комитопулите към висшето болярско съсловие изправено в тези смутни години пред нелеката задача да опази българската държавност.[[Файл:South-eastern Europe c. 1000.jpg|280px|мини|Югоизточна Европа около 1000 слг.н.е (карта XXXV от „Атлас към историческата география на Европа от Фриман“, 1903)]] Сведенията за завръщането на [[Борис II]] и брат му Роман в Преслав са оскъдни. Известно е обаче, че след превземането на българската столица през 971 г. от византийския император Йоан Цимисхий, българският цар е бил с всичките си царски достойнства. Това говори, че след падането на Преслав в края на 969 г.<ref>Други сражения между българи и руси през 969 освен това, при което Преслав пада в руски ръце, не са известни (виж. Fine, 1983, стр. 184 и Златарски, 1971, стр. 571 – 572).</ref> най-вероятно се е стигнало до споразумение между българите и русите за съвместни действия срещу Византия.<ref>вж. Fine, 1983, стр. 181 – 187 и Strässle, 2006, I.3.1, стр. 72 срв. Косев, Петров, Тъпкова-Заимова, 1981, стр. 389 – 397</ref> По време на втория си поход отвъд Дунава Светослав се надява, че ще му се отдаде да превземе Цариград. Настъплението му на юг е много бързо и той се превръща в сериозна заплаха за Византия. Ако в завръщането на Борис в България ромеите са виждали възможност опасностите за империята им да намалеят, то планът им не успява. На страната на русите при настъплението им в Тракия през 970 г. се бият и българи.<ref>Пириватрич, Самуиловата държава, София 2000, стр. 70</ref><ref>За битките в Тракия вж. също Златарски, 1971, стр. 571 – 578</ref> Дали комитопулите са били сред тях е трудно да се каже. Твърдата им антивизантийска позиция обаче със сигурност се е радвала на широка подкрепа сред българите. За тяхната популярност по-късно допринася и ролята им за спасяването на българската патриаршия след падането на Преслав през лятото на 971 г. в ръцете на Йоан Цимисхий<ref>Комитопулите приемат избягалия след падането на Преслав патриарх [[Дамян (български патриарх)|Дамян]], като така той може да продължи да бъде глава на българската църква (виж. С. Бобчев, ''„Старобългарски правни паметници“'', стр. 118)</ref><ref>Гюзелев, Васил, България от втората четвърт на Х до началото на XI век (в: Димитров, Илчо (ред.), Кратка история на България, изд. „Наука и изкуство“, София 1983), стр. 68 – 69</ref>, когато Светослав е победен и изтласкан от Подунавието, а Борис – отведен в Константинопол и публично развенчан.<ref>Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в Средновековна България, Изд. „Просвета“, София 1995, ISBN 954-01-0476-9, с. 41</ref>