Никола Хекимов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Български революционери от Тракия, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
==Биография==
Хекимов е роден в 1854 година в Даръдере, тогава в Османската империя, днес [[Златоград]], България. В 1874 година заминава за [[Ксанти]], където започва работа при известния абаджия Тодор Залаха, който също е от Даръдере. След това Хекимов работи в [[Правища|Правище]] и [[Драмско]]. След Руско-турската война е самостоятелен майстор в [[Гюмюрджина]] и Ксанти, като работтата му доста се разраства. В 1881 година става съдружник на големия търговец Тодор Хаджихристов - Абаджията от [[Копривщица]], но съдружието им продължава една година. За малко време Хикимов прави големи печалби и основава обща фирма „Братя Хекимови“ заедно с братята си Лазар, Кирко и Димо. Никола Хекимов има голям дял в закупуването на мястото за църквата „Свети Иван Рилски“ в Ксанти.<ref name="СБНУ 386">Сборник за народни умотворения и народопис, том 54, Държавна печатница, 1973, стр. 386.</ref><ref>Тракийски сборник, книга 3, Тракийски научен институт, 1932, стр. 48.</ref> Хекимов е челн на абаджийския еснаф в Ксанти и изпъква ярко с търговската си и обществена дейност.<ref name="СБНУ 386"/> Занимава се с революционна дейност и е член на [[ВМОРО]].<ref name="Златоград"/> [[Христо Караманджуков]] пише са него:
{{цитат|Неговата душа тръпнеше от едно единствено желание - да види родината си свободна и обединена с майката Отечество. Дочака и той, както и всички българи този важен момент от 1913 до 1920 г., но и преживя отново покрусата на тежката съдба, която отново откъсна Западна Тракия от земите на България. [...] Той е виден деец и член на първата българска община в Ксанти, която, макар и непризната от властите, извърши всичко за построяване на църквата и за назначение на свещеник и архиерейски наместник. Почти цялата архива във връзка с тия действия е запазена у него...<ref name="Златоград"/>}}
Участва в политическия живот на българите в Македония и Тракия. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година става деец на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и е избран за делегат на неговия [[Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове|Учредителен конгрес]] от Даръдере.<ref>{{cite book |title= Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско |last=Карайовов |first=Тома |year=1981 |publisher=Български писател |location=София |pages=727 }}</ref>
| |||