Никола Хекимов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 6:
| починал-място = [[Пловдив]], [[България]]
}}
'''Никола Георгиев Хекимов''' e български търговец, революционер и обществен деец от края на XIX - началото на XX век.<ref name="Златоград">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.zlatograd.com/bg/news/archive/2012/11/24/1469/ | заглавие= Бележки за културата и църквата в Даръдере |достъп_дата = 2018-09-21 |фамилно_име= |първо_име= |дата= 2012-11-24 |труд= |издател= Златоград |език= |цитат= }}</ref>
 
==Биография==
Хекимов е роден в 1854 година в Даръдере, тогава в Османската империя, днес [[Златоград]], България. В 1874 година заминава за [[Ксанти]], където започва работа при известния абаджия Тодор Залаха, който също е от Даръдере. След това Хекимов работи в [[Правища|Правище]] и [[Драмско]]. След Руско-турската война е самостоятелен майстор в [[Гюмюрджина]] и Ксанти, като работтатаработата му доста се разраства. В 1881 година става съдружник на големия търговец Тодор Хаджихристов - Абаджията от [[Копривщица]], но съдружието им продължава една година. За малко време Хикимов прави големи печалби и основава обща фирма „Братя Хекимови“ заедно с братята си Лазар, Кирко и Димо. Никола Хекимов има голям дял в закупуването на мястото за църквата „Свети Иван Рилски“ в Ксанти.<ref name="СБНУ 386">Сборник за народни умотворения и народопис, том 54, Държавна печатница, 1973, стр. 386.</ref><ref>Тракийски сборник, книга 3, Тракийски научен институт, 1932, стр. 48.</ref> Хекимов е челнчлен на абаджийския еснаф и [[Ксантийска българска община|българската община]] в Ксанти и изпъква ярко с търговската си и обществена дейност.<ref name="СБНУ 386"/> Занимава се с революционна дейност и е член на [[ВМОРО]].<ref name="Златоград"/> [[Христо Караманджуков]] пише са него:
 
{{цитат|Неговата душа тръпнеше от едно единствено желание - да види родината си свободна и обединена с майката Отечество. Дочака и той, както и всички българи този важен момент от 1913 до 1920 г., но и преживя отново покрусата на тежката съдба, която отново откъсна Западна Тракия от земите на България. [...] Той е виден деец и член на първата българска община в Ксанти, която, макар и непризната от властите, извърши всичко за построяване на църквата и за назначение на свещеник и архиерейски наместник. Почти цялата архива във връзка с тия действия е запазена у него...<ref name="Златоград"/>}}