Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
| образование =
| учил-при = [[Ойген Блойлер]]
| сътрудник на = [[Зигмунд Фройд]]
}} }}
{{Психоанализа}}
 
'''Карл Густав Юнг''' ({{lang-de|Karl Gustav Jung}}) е [[Швейцария|швейцарски]] [[психология|психолог]] и [[психиатрия|психиатър]] от [[немски]] произход, близък сътрудник на [[Зигмунд Фройд]] от 1907 до 1912г1912 г.
 
Създава направление в [[психология]]та, наречено „[[аналитична психология]]“. Юнг изследва и пише за [[митология]], [[религия]], [[антропология]], [[приказка|приказки]], [[алхимия]], [[сън]]ища и др. Личността на Юнг е една от най-големите загадки на XX век и буди големи противоречия. Провъзгласяван от много като един от най-големите и дълбоки мислители не само на времето си, той е ненавиждан от други, отхвърлящи писанията му като наукоподобен мистицизъм и чиста фантазия. Последното се дължи най-вече на работата на Юнг с алхимични текстове и интереса му към Ведическитеведическите традиции на Изтока, [[астрология]]та и [[религия|религиите]]. Дори и най-големите опоненти на швейцареца обаче не могат да отхвърлят с лека ръка огромните му енциклопедични познания и интереси в областта на [[мит]]овете, [[сън]]ищата, [[философия]]та, [[психология]]та, [[антропология]]та и [[изкуство]]то, а също и ранния му принос в [[психиатрия]]та. Юнг е една от най-влиятелните фигури в дълбинната и [[трансперсонална психология|трансперсоналната психология]], също така се радва на огромен интерес от страна на различни [[контракултура|контракултурни]] движения, които ценят високо идеите му за [[колективно несъзнателно|колективното несъзнателно]], [[архетип]]овете, [[сянка (психология)|сянката]], [[индивидуация]]та и др.
 
== Биография ==
Роден на [[26 юли]] [[1875]] г. в [[Кесвил]], [[Швейцария]], в [[немски|немскоезично]] семейство на евангелистки пастор. Учи медицина в [[Базелски университет|Базелския университет]], след което специализира психиатрия. След завършването си започва работа в психиатрична клиника в [[Цюрих]]. Юнг е определян като самотно и интровертно дете, чиито спомени от детството оставят огромен отпечатък върху по-късния му живот.
 
През [[1907]] г. се запознава със Зигмунд Фройд и започва да посещава седмичните му семинари. Така става част от влиятелния виенски психоаналитичен кръг. Контактите с Фройд продължават до октомври 1914 г., когато Юнг подава оставка като председател на Международната психоаналитична асоциация. Сериозно несъгласие между двамата се появява през 1912 г. със статията на Юнг: ''Wandlungen und Symbole der Libido'' (''Psychology of the Unconscious'', 1916), в която той се противопоставя на основните идеи на психоанализата. Една от изтъкваните причини от защитниците на Юнг за разрива помежду им е неспособността на Фройд да приеме, че човешката психика може да бъде различна от тази, постулирана от Фройдианскатафройдианската психоанализа. Така Юнг се разделя с Фройд и поставя началото на „[[аналитична психология|аналитичната психология]]“. През [[1948]] г. основава в [[Цюрих]] института „Юнг“, който ръководи до самата си смърт.
 
=== Ранни години ===
Когато Юнг е на 6 месеца, баща му е назначен в по-престижната енория в [[Лауфен]], но напрежението между родителите на Юнг расте. Емили Юнг е била ексцентрична и депресивна жена; прекарвала голяма част от времето си в нейната спалня, където казвала, че духовете я посещавали нощем. Юнг имал по-добра връзка с баща си. Въпреки че била нормална през деня, Юнг казва, че през нощта майка му ставала странни и мистериозна. Юнг твърди, че една вечер видял леко сияеща и неясна фигура да излиза от нейната стая, с глава, отделена от врата и плаваща във въздуха пред тялото.
 
Майката на Юнг напуснала Лауфен за няколко месеца, поради хоспитализация близо до Базел за неуточнена физическа болест. Баща му отнесъл детето да бъде гледало от неомъжената сестра на Емили Юнг в [[Базел]], но по-късно той бил пак върнат в дома на баща си. Продължаващите пристъпи на разсеяност и депресивно настроение на Емили Юнг повлияли нагласата на сина ѝ към жените – той възприемал една „вродена ненадеждност“ в жените. Това е нагласа, която по-късно той определя като „недъга, с който започнах“. Той вярвал, че това е спомогнало за неговите понякога патриархални нагласи към жените, но тези нагласи са били общоприети в неговото общество. След 3 години живот в Лауфен, Паул Юнг поискал прехвърляне; бил изпратен в KleinhuningenКлайнхунинген, близо до Базел, през 1879 г. Смяната на мястото довело Емили Юнг до по-близък контакт със семейството ѝ и това повдигнало нейната меланхолия.
 
Юнг бил самотно и интровертно дете. Още от детството той вярвал, също както майка му, че има две личности – на съвременен швейцарски гражданин и личност, която по-скоро принадлежи на XVIII век. „Личност номер 1“, както той я наричал, била типичен ученик, живеещ в сегашната ера. „Личност номер 2“ е бил горд, авторитетен и влиятелен мъж от миналото. Въпреки че Юнг е бил близък и с двамата си родители, той бил разочарован от академичния подход на баща му към вярата.
Някои детски спомени оставили доживотен отпечатък в него. Като момче той издялал малка човешка фигура в края на дървената си линия за училище и я сложил в кутията си за моливи. Добавил и камък, който бил боядисал на две – горна и долна част – и скрил кутията на тавана. Периодично се връщал при фигурката, често носейки със себе си малко парчета хартия със съобщения, записани на неговия собствен таен език. По-късно Юнг обмисля, че тези ритуални действия водели със себе си чувството на вътрешен мир и сигурност. Години по-късно той открил, че има съответствия между тези негови изживявания и практиките, асоциирани с тотемите в туземните култури, като например събирането на камъни-души близо до Арлесхейм или предметите tjurunga от Австралия. Той заключил, че неговите интуитивни церемониални действия са били безсъзнателен ритуал, който той практикувал по начин, който бил поразително близък до тези, практикувани на далечни места, за които, като момче, не знаел нищо. Неговите заключения относно символи, психологически архетипи и колективното несъзнавано били вдъхновени, отчасти, от тези преживявания.
 
На 12-годишна възраст, малко преди края на първата му година в хуманитарната гимназия в Базел, Юнг е бил бутнат на земята от друго момче, толкова силно, че за момент изгубил съзнание (Юнг по-късно оценява, че инцидентаинцидентът бил индиректно негова вина). Тогава му минало през главата „сега няма нужда да ходиш на училище“.  От този момент нататък, всеки път, когато отивал към училище или започвал да пише домашното си, той припадал. Така останал вкъщи в продължение на 6 месеца, докато веднъж дочул баща си да говори загрижено на негов гостенин, че е притеснен за бъдещите способности на момчето да поддържа себе си. Предполагали, че имал епилепсия. Изправен пред реалността на бедността на семейството му, Юнг осъзнал нуждата от академичен успех. Той отишъл в кабинета на баща си и се зачел в латинска граматика. Припаднал още 3 пъти, но в крайна сметка превъзмогнал импулса и не припаднал повече. Тази случка, припомня си по-късно Юнг, е когато е научил какво е невроза.
 
==== Университетски години и начало на кариерата ====