Петко войвода: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без -и или -а за ден
Trakiec (беседа | приноси)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 15:
== Биография ==
=== Ранни години ===
Петко войвода е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1844 г. в българското село [[Доганхисар]], разположено на 26 километра от [[Дедеагач]] в [[Беломорска Тракия]]. В родното му село при даскал Лефтер, 15-годишният Петко се научава да пише и чете на български с гръцки букви. Майка му се казва Груда от съседното на Доганхисар село [[Тахтаджик]], от известния род на Калояновци, а баща му е Кирко Каракирков. Има 8 братя и сестри. Бил много висок, с едър кокал, силно пъргав, но разсъдлив и с кротък нрав. Често пеел родопската песен за [[Излел е Дельо хайдутин|Делю войвода]] и обичал да играе [[хоро|хора]]. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. и тойТози убиваварварски единияакт, и подобни предшествени такива, които са се случвали често в този смесен от народности район, карат 17 годишния младеж на 6 май (Гергьовден) [[1861]] година оставяда остави семейството и излизада излизе предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро 7-те момчета хайдути ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейскйя чифликчия Мехмед Кеседжи бей. На 16 юни 1861 година, при село Бахшибей разбиват турската полицейска потеря, водена от известен в околията с жестокостта си кърагалар, като убиват 2-ма и тежко раняват още неколцина турци. Османците са така респектирани от въоръжените българи, че дълго време не смеят да излизат от Бахшибей. След още две успешни битки с потерите през месец август, четата им става легендарна.
 
На 6 януари [[1863]] година една потеря от 130 души заптии и башибозуци открива и загражда станалите вече 9-тимата хайдути край селото [[Исьорен (Вилает Одрин)|Исьорен]] в Еноската кааза. Двама са убити, а Войводата (Голям Петко), [[Петко Радев (революционер)|Петко Радев]] (Малък Петко), Комньо Стоянов от Доганхисар и Стоил Атанасов от Исьорен са ранени пленени от турците и хвърлени в затвора в [[Галиполи (град в Турция)|Гелибол]]. Организират бягство, но са заловени и преместени в [[Солун]] в затвора „Камлъкуле“ (Кървава кула) известна днес като [[Бяла кула|Бялата кула]]. След като устояват на инквизициите и отричат всичко, турците решават да ги прехвърлят в [[Драма (град)|Драма]]. По пътя хайдутите напиват заптиите и успяват да се освободят, но скоро при една турска засада всички освен войводата са пленени.