Зафирово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп след запетая; козметични промени
м без <nowiki>
Ред 17:
Село Зафирово се намира в [[Област Силистра|Силистренска област]], на 35 км от [[Силистра]] и на 23 км от Тутракан. От [[1878]] до [[1913]] г. е [[община]] от състава на Тутраканска околия. По-късно румънските власти запазват [[селище]]то, като централна [[община]]. От [[1922]] до [[1928]] г. в [[село]]то се разполага полицейски участък. От [[1928]] до [[1934]] г., с настъпилите промени в правителствения състав на буржоазна [[Румъния]], [[село]]то става околийски център ([[Иван Първан]] – сборник ”[[Добруджа]]” – [[1939]] г., издаден в [[Букурещ]]), в чиято околия влизат селата: [[Малък Преславец]], [[Долно Ряхово]], [[Дунавец]], [[Пожарево (Област Силистра)|Пожарево]], [[Богданци (Област Силистра)|Богданци]], [[Коларово (област Силистра)|Коларово]], [[Дичево]] и [[Сокол]]. След [[1934]] г. (военния преврат в [[Румъния]]) се пристъпва към ново административно деление по нареждане на министъра на вътрешните работи и [[село]]то остава само, като [[община]]. До [[1 януари]] [[1959]] г. [[село]]то е влизало в състава на Тутраканска околия, след което отново става общински център до [[5 септември]] [[1984]] г., когато остава [[кметство]] и влиза в състава на [[община]] [[Главиница]]. До [[1942]] г. [[село]]то носи името Сарсънлар; до [[1956]] г. – [[Генерал Зафирово]]. По Букурешкия мирен [[договор]] от [[1913]] г. [[село]]то остава в румънска територия. В [[1940]] г.,съгласно Крайовската спогодба, е върнато в пределите на [[България]].
 
[[Село]]то е разположено на [[плато]], обградено от [[дол]]ове. Терена на самото [[село]] е равнинен. По средата на селото има [[низина]], в началото на която има неголяма чешма. Тя дава началото на неголям поток, който се влива в р. [[Дунав]].<nowiki> </nowiki>Теренът бързо се оттича, като не дава възможност за дълго задържане на<nowiki> </nowiki>валежни води. Подпочвената вода е на средна дълбочина 18 – 20 м. Началото<nowiki> </nowiki>на пролетта духа предимно западен вятър, познат под наименованието ”черния” (топъл, стопява снеговете и оголва почвата, откъдето идва и наименованието му). Източния вятър е познат под наименованието ”пъйряз” или „проряз“ (по-хладен и реже – оттук е и наименованието му). През топлите дни преобладава югоизточния вятър, наричан ”южняк“. Селото има пръснат вид, групирано на отделни махали. Централната част е резултат от сливането на две махали: „Холозларската“ и „Сарсънларската“. Тези две махали са съществували като самостоятелни до 1924 г.
 
== История ==