Италианска граматика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг |
м без <nowiki>; козметични промени |
||
Ред 6:
В повечето случаи:
* Мъжки род, ед. число завършва на '''-o,''' мн. число на '''-i '''→ '''il''' ragazz'''o''' / '''i '''ragazz'''i''' (''момчето / момчетата'')
* Женски род, ед. число завършва на '''-a''', мн. число на '''-e '''→ '''la''' ragazz'''a''' / '''le''' ragazz'''e''' (''момичето / момичетата'')
но:
Ред 16:
Модел на неправилност на съществителните:
* Мъжки род, ед. число завършва на '''-a''', мн. число на '''-i '''→ '''il''' problem'''a''' / '''i''' problem'''i''' (''проблем / проблеми'').
* Женски род, ед. число завършва на '''-o''', мн. число на '''-i '''→ '''la''' man'''o''' / '''le''' man'''i''''' (ръката / ръцете''), '''la''' dinam'''o''' / '''le''' dinam'''o''' (''динамо'') (неизменямо в мн.ч.).
* Съществителните окончаващи на ударена гласна '''-à''', '''-è, -ò, -ì, -ù '''остават неизменяеми в мн.ч. от тях:
** повечето от съществителните завършващи на '''-è''' и '''- ì''' са от м.р. → '''il''' caff'''è''' / '''i''' caff'''è''' (''кафето / кафетата''), '''il''' t'''è''' / '''i''' t'''è''' (''чаят / чайовете'');
Ред 31:
* '''il''' ginocchi'''o''' (м.р.) / '''le''' ginocchi'''a''' (ж.р.) (''коляното / колената'')
* '''il '''sopraccigli'''o''' (м.р.) / '''le''' sopraccigli'''a''' (ж.р.) (''веждата / веждите'')
* '''
* '''il''' pai'''o''' (м.р.) / '''le''' pai'''a''' (ж.р.) (''чифта / чифтовете'')
Ред 42:
=== Специфични случаи за образуване на множествено число ===
* Думите завършващи на '''-io '''(с неударено -i), образуват мн.ч. на '''-i''' (губят о-то на основата и запазват i-то на окончанието): il bacio / i baci; il viaggio / i viaggi.
* Думите завършващи на '''-co''' и '''-go''':
** Образуват мн.ч. на '''-ci '''[чи] и '''-gi '''[джи] най-често,''' '''когато ударението на думата пада върху третата сричка броена от края към началото: <u>me</u>dico / <u>me</u>dici, <u>teo</u>logo / <u>teo</u>logi;
** Образуват мн.ч. на '''-chi '''[ки]''' '''и '''-ghi '''[ги] най-често, когато''' '''ударението на думата пада върху предпоследната сричка броена отзад напред: <u>fuo</u>co / <u>fuo</u>chi, <u>la</u>go / <u>la</u>gi. '''"h"''' се вмъква преди меката гласна -i, за да се запази твърдия звук на [к] и [г].
Образуване на мн.ч. на -chi и -ghi или -ci и -gi зависи от няколко фактора, най-важният от който е позицията на ударението в думата. Има множество изключения, например: amico / amici, greco / greci, incarico / incarichi, obbligo / obblighi.
Ред 51:
* Думите завършващи на '''-cia''' и '''-gia '''(с неударено -i):
** Образуват мн.ч. на '''-cie''' и''' -gie, '''когато последната буква преди наставката е гласна: la camicia / le camicie, la ciliegia / le ciliegie;
** Образуват мн.ч. на '''-ce''' и '''-ge''', когато последната буква преди наставката е съгласна: l'arancia / le arance, la frangia / le frange.
* Думите завършващи на '''-ie''' (обикновено от ж.р.) не се променят в мн.ч. и остават с окончанието '''-ie''', с изключение на: la superficie / le superfici и la moglie / le mogli.
== Членове (gli articoli) ==
Ред 58:
=== Определителен член (l'articolo determinativo) ===
* Мъжки род, ед.ч.: '''il '''('''lo''' пред нечист съгласен звук, '''
* Мъжки род, мн.ч.: '''i''' ('''gli''' пред гласна или нечист съгласен звук)
* Женски род, ед.ч.: '''la''' ('''
* Женски род, мн.ч.: '''le'''
Нечистите съгласни звукове са '''z''' или '''s''''' '''''+ съгласна''' (sp, st, и т.н.).
=== Неопределителен член (l'articolo indeterminativo) ===
* Мъжки род: '''un''' ('''uno''' пред нечист съгласен звук)
* Женски род: '''una''' ('''
== Лични местоимения (i pronomi personali) ==
Ред 144:
Забележки:
* ''egli/ella'' имат тенденция към изпадане от употреба, ''esso/essa/essi/esse'' са редки форми за среден род.
* 2-ро лице имен. падеж има неучтива форма ''tu'' и учтива форма ''Lei.'' ''lei'' (тя) в 3-то лице ед.ч. и ''Lei'' (Вие) (2-ро лице ед.ч. учтива форма се произнасят по еднакъв начин, но се изписват различно, както е показано - с малка и съответно с голяма начална буква. Учтивите форми ''Lei/Loro'' се скланят по правилата за 3-то лице.
Учтивата форма в италианския език се предава с 3 л.ед.ч. и мн.ч на '''местоимението''' и на '''глагола''',''' '''за разлика от българския език във 2 л. мн.ч.
* Формите за винителен падеж ''mi, ti, ci,'' и ''vi'' стават ''me, te, noi,'' и ''voi,'' когато искаме да акцентираме на местоимението и да му продадем важност в изречението. Те са ударената форма на личните местоимения и винаги се поставят след глагола (salutano me), за разлика от неударените форми, които винаги стоят пред глагола (mi salutano).
* Формите за винителен падеж ''lo'' и ''la'' се съкращават на ''l''' преди гласна или ''h''.
* Формите за дателен падеж ''mi, ti, ci,'' и ''vi'' стават ''me, te, ce'' и ''ve, ''когато стоят пред местоимение във винителен падеж.
* Формата за дателен падеж ''gli'' се свързва със формите за винителен падеж ''lo, la, li,'' и ''le'' и образува ''glielo, gliela, glieli,'' и ''gliele''.
* Lui е във винителен падеж в официалния и писмен италиански, в разговорния език обаче често (но не винаги) заменя egli в ролята на подложно местоимение. Същото се наблюдава и при loro/essi.
Ред 157:
Обикновено при прилагателните:
* Мъжки род на '''-o''' образува мн.число на '''–i.'''
* Мъжки род на '''-e''' образува мн.число на '''–i'''.
* Женски род на '''-a''' образува мн.число на '''–e'''.
* Женски род на '''-e''' образува мн.число на '''–i'''.
Прилагателното винаги се съгласува по род и число със съществителното, към което се отнася: ragazz'''o''' alt'''o '''/ ragazz'''i''' alt'''i''', ragazz'''a''' alt'''a '''/ ragazz'''e''' alt'''e '''(''високо момче / високи момчета, високо момиче / високи момичета'').
Ред 167:
=== Притежателни местоимения ===
* Мъжки род, ед.ч.: mio, tuo, suo, nostro, vostro, loro
* Женски род, ед.ч.: mia, tua, sua, nostra, vostra, loro
* Мъжки род, мн.ч.: miei, tuoi, suoi, nostri, vostri, loro
* Женски род, мн.ч.: mie, tue, sue, nostre, vostre, loro
В повечето случаи притежателното местоимение ''трябва'' да се членува, обикновено с [[определителен член]]:
* ''Ho perso '''la mia''' penna.'' (Загубих химикалката си.)
* ''Mi piace '''il mio''' lavoro.'' (Харесвам работата си.)
* ''Hanno rubato '''la mia''' automobile!'' (Откраднаха ми колата!)
Или с [[неопределителен член]]:
* '''''Un mio''' amico mi ha detto che...'' (Един мой приятел ми каза, че...)
Ред 183:
Единственото изключение са притежателните местоимения отнасящи се за отделен член на семейството, но не и когато е видоизменено (в умалителна или гальовна форма) или придружено от качествено прилагателно:
* ''Sara è '''mia''' sorella'' (Сара е сестра ми.); Sara è '''la mia''' sorell'''ina '''(Сара е сестричката ми); Sara è '''la mia cara''' sorella (Сара е скъпата ми сестра).
* ''Questa penna è '''di mia''' zia.'' (Тази химикалка е на леля ми.)
При роднински връзки употребени в мн.ч., както и пред '''loro''', членната форма се запазва при всички случаи.
== Времена (i tempi) ==
* Прости времена (примерите са в 1-во лице)
{| width=80% class=wikitable
|Сегашно||''Presente'' ||правя||''faccio, sto facendo''
Ред 198:
|Минало просто||''Passato remoto или Perfetto semplice [1]''||(на)правих||''feci''
|}
* Сложни времена
{| width=80% class=wikitable
|Минало сложно||''Passato Prossimo или Perfetto composto [1]'' ||(на)правил съм|| ''ho fatto''
Ред 208:
|Бъдеще предварително||''Futuro Anteriore''||ще съм (на)правил||''avrò fatto''
|}
* Особени форми
{| width=80% class=wikitable
|Инфинитив ||''Infinito'' ||да правя|| ''fare''
Ред 220:
|}
* Минало просто време е с тенденция към изпадане от разговорния италиански език. Все още се ползва в Южна Италия, но все по-рядко. То обаче се среща много често в литературата, дори и в съвременната.
1.↑ Bertinetto, Pier Marco. 1986. Tempo, Aspetto e Azione nel verbo italiano: il sistema dell'indicativo. [Tense, aspect and action in the Italian verb: the system of the indicative.] (Studi di grammatica italiana pubblicati dall'Accademia della Crusca.)Firenze: Preso dall'Accademia Della Crusca.
== Глаголи (i verbi) ==
[[Инфинитив]]ът на италианските глаголи окончава на едно от следните три окончания” ''-are'', ''-ere'', или ''-ire''. (Изключения: ''porre'' "поставям" (от латинското ''ponere''), и няколко глагола окончаващи на ''-urre'' или -arre, например ''tradurre'' (латински ''traducere'') - "превеждам" и "trarre" – "изтеглям".
=== Спомагателни глаголи в сложни времена ===
В италианския сложните времена се образуват с помощта на спомагателни глаголи (или ''essere'' "съм" или ''avere'' "имам"). Повечето глаголи ползват ''avere'' за спомагателен глагол. Изключение правят възвратните глаголи, глаголи в [[страдателен залог]], и [[непреходни глаголи|непреходните глаголи]] за движение или промяна на състоянието при които действието е неволно (напр. “падам” или “умирам”).
Правенето на разлика между двата спомагателни глагола е важно за правилното образуване на сложни времена, както и за съгласуването на миналото причастие.
=== Минало причастие ===
Минало причастие в италианския се използа и като прилагателно, и като форма за образуване на множество сложни времена.
Ред 241:
Минало причастие спрегнато с ''avere'' никога не се променя за да се съгласува с подлога. То обаче се съгласува с прякото допълнение в случаите, когато то бива заместено от местоимение (напр ''Hai mangiato la mela? - Si, l'ho mangiata '' (Изяде ли ябълката?- Да, изядох я)).
=== Правилни спрежения ===
==== Изявително наклонение (modo indicativo) ====
{| style="text-align:left" class=wikitable
! rowspan="2" |
Ред 352:
Някои глаголи от трето спрежение като ''capire'' добавят ''-isc-'' между основата и окончанието в сегашно време, напр. ''capisco, capisci, capisce'' и т.н. Невъзможно е да се прецени по инфинитива при кои глаголи се наблюдава това явление, но има тенденция това да са по-кратките глаголи. Някои граматични системи разглеждат "isco" глаголите като отделно 4-то спрежение. Има и някои определени глаголи окончаващи на -rre, а именно ''trarre, porre, (con)durre'' и произтичащи от тях форми с различни представки (като ''attrarre, comporre, dedurre,'' и др.). Те произлизат от по-ранните форми ''trahere, ponere, ducere'' и се спрягат като тях.
==== Подчинително наклонение (modo congiuntivo) ====
{| rules=all style="text-align: left; border: 1px solid darkgray;" cellpadding=3
! rowspan="2" |
Ред 462:
|}
* Глаголи от трето спрежение като ''capire'' споменати по-горе добавят ''-isc-'' в първо, второ и трето лице ед.ч. и трето лице мн.ч. в сегашно време.
* Сложни форми (''минало'' и ''минало свършено'') като се добави миналото причастие (напр. parlato) към съответната форма на спомагателния глагол (като "abbia") в сегашно и в несвършено време.
==== Условно наклонение (modo condizionale) ====
{| style="text-align:left" class=wikitable
! rowspan="2" |
Ред 563:
Тя би трябвало да си легне.
==== Повелително наклонение (modo imperativo) ====
{| rules=all style="text-align: left; border: 1px solid darkgray;" cellpadding=3
|
Ред 598:
Глаголи от рода на ''capire'' добавят ''-isc-'' във всички форми освен ''noi'' и ''voi''.
==== Нелични форми ====
* Деепричастие: -ando, -endo, -endo
* Причастие: -ato, -uto, -ito
== Неправилни глаголи (i verbi irregolari) ==
При все, че повечето италиански глаголи са правилни, много от най-често употребяваните глаголи са неправилни. Това са спомагателните глаголи ''essere'' и ''avere'', както и модални глаголи ''potere'' (мога), ''dovere'' (трябва да), ''stare'' (стоя, съм), ''sapere'' (знам), и ''volere'' (искам).
110-те най-употребявани неправилни глагола са [http://turtiainen.dna.fi/cgi-bin/it/irreg.pl спрегнати тук].
=== essere (съм, спомагателен глагол) ===
{| rules=all style="text-align: left; border: 1px solid darkgray;" cellpadding=3
! rowspan="2" |
Ред 676:
|}
=== avere (имам, спомагателен глагол) ===
{| rules=all style="text-align: left; border: 1px solid darkgray;" cellpadding=3
! rowspan="2" |
Ред 745:
|}
=== potere (мога, модален глагол) ===
{| rules=all style="text-align: left; border: 1px solid darkgray;" cellpadding=3
! rowspan="2" |
Ред 814:
|}
=== dovere (трябва да, модален глагол) ===
{| rules=all style="text-align: left; border: 1px solid darkgray;" cellpadding=3
! rowspan="2" |
Ред 883:
|}
== Наречия (gli avverbi) ==
Повечето от тях се образуват от прилагателно, като към формата на прилагателното име в женски род се прибави окончанието '''-mente. '''Например: lento (''бавен'') → lent'''a''' → lenta'''mente''' (''бавно''). Прилагателните окончаващи на '''-re''' или '''-le''' загубват "e" преди добавянето на -mente: facile "''лесен''" става facilmente "''лесно''". Има и изключения: altro → altrimenti, leggero → leggermente и др.
== Изречения и словоред ==
Италианският е със словоред от типа подлог-сказуемо-допълнение, като подлога, сказуемото и допълнението обикновено са в този ред. Ако подлогът е местоимение, той обикновено се изпуска, защото си личи от спрежението на глагола в различните лица. Местоименията се ползват само с цел да се наблегне на подлога.
Ред 915:
По прицип прилагателното в италианския следва след съществителното, което определя, а наречието следва след глагола. Но, подобно на френския език, прилагателните поставяни пред съществителното обозначават съществен признак на съществителното. Показателните местоимения (напр. ''questo'' това, ''quello'' онова) стоят преди съществителното, а някои особени прилагателни (напр. ''bello'') могат да бъдат спрегнати като показателни местоимения и също да се поставят преди съществителното.
=== Местоименни допълнения ===
Въпреки че по правило допълнението стои след глагола, това се променя когато допълнението е местоимение.
| |||