Уикипедия

Милковица: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал преди запетая
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 12:
}}
 
'''МѝлковицаМѝлковица''' е [[село]] в Северна [[България]]. То се намира в [[община Гулянци]], [[област Плевен]].
 
Основни факти за село Милковица
Ред 34:
Площ: 46.559km2 (НСИ)
 
Население на Село Милковица: 1 9131913 (ГРАО, 2010-12-15)
 
Пощенски код: 5968
Ред 43:
В 1851 година е изграден храмът „[[Свети Архангел Михаил (Милковица)|Свети Архангел Михаил]]“. Иконите са изписани в 1895 година от [[Дебърска художествена школа|дебърския]] майстор [[Нестор Траянов]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://grabo.bg/guide/view/sveti-arhangel-mihail-milkovitza | заглавие= Църква „Св. Архангел Михаил“ - Милковица |достъп_дата =2015-12-31 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Grabo.bg |език= |цитат= }}</ref>
 
=== Легенда за името на село Милковица ===
 
На няколко километра от брега на река Дунав, близо до устието на река Вит се намира една пуста местност. Тя няма име. Тя е изпълнена с дълбоки трапчета, в които някога са живели жителите на едно старо село. Сега в тях расте само бъзе и коприва. И все пак, драги приятелю, послушай ме, не отминавай това място. Тук всеки ров може да ти разкаже за миналото. Всяко камъче може да ти нашепне за жителите на старото селце, което се е простирало някога тук преди много години. Виждаш ли един голям позеленял камък, който се издига над бъзето? Седни на него и се заслушай. Ти ще чуеш тихия ромон на реката, песента на птичките, а ако слушаш по-добре, може да чуеш и шепота на този камък. Той ще ти разкаже една чудна легенда.
Преди много, много години тук е имало едно село. В градинките край неговите, вкопани в земята, къщи са цъфтели люляци, вятърат е разнасял техния упоителен аромат наоколо. Всяка сутрин благодатното слънце е целувало със своите лъчи водите на селската река. По това време жителите на селото започвали своята работа. Едни са ловели риба, други са пазели добитъка или разкопавали земята, а жените и девойките, нагазили до колене във водата на Вит, са прали дрехите на своите работни мъже. Някоя девойка е запявала старинна песен и нейната мелодия отеквала в близката гора. Тази девойка може би е била Милка, за която разказва легендата.Хубав и ясен глас имала тя и, когато я чуели старците, се споглеждали и казвали:
-Ех,че пее като славей!
Красива била Милка и всички и се радвали. Разнесла се нейната хубост далеко наоколо и от съседните села идвали момци да я видят. Всяка майка я искала за снаха, всяка майка искала дъщеря ѝ да бъде като нея. Чул за Милка един турчин-разбойник, който плашел със своята орда всички села наоколо. Яшар Ефенди се казвал. Имал си той цял харем туркини, но това не му стигало. Научил за красивата българка, за нейна работливост и за ясния ѝ глас, и започнал да се готви за път. Една сутрин, преди слънцето да огрее високите дървета, Яшар Ефенди оседлал с везано седло белия си кон и потеглил на път. Дълго яздил той, но селото към което отивал все още било далеко. Мушкал той с шпори коня, пляскал го с камшика и летял по прашния път. Бързал да стигне селото рано, да не би Милка да излезе някъде в полето и да не може да я види. Най-после се доближил до брега на Вита. На отсрещната страна се виждало прикътаното в зеленина село. Спрял коня си Яшар Ефенди и зачакал да се подаде някой от селото на другия бряг, за да го попита как да премине реката. Когато изгряло слънцето, на другия бряг се появили жени. Турчинът се скрил в един храсталак с коня си и търпеливо зачакал. Жените нагазили във водата и започнали да перат. Изскочил Яшар Ефенди от скривалището си и застанал на брега. Когато го видели, те с писък побягнали към селото. Извикал им турчина да спрат, но никой не го послушал. Само една девойка чиято, черна коса стигала до самата вода, останала на мястото си и попитала какво иска. Не отговорил търчинът, а само погледнал девойката, заслушал се в гласа ѝ и въздъхнал.
Ех,че хубав глас имала тя! Не попитал Яшар Ефенди къде има брод, а пришпорил коня направо през водата. Изскочил на другия бряг,задрънкал пищовите и ятагана,ала девойката продължавала да си пере.Погледнал я турчинът:красива като слънцето, а снагата ѝ - стройна като тънка ела. Нямало такава ханъма в харема му.
-Как се казваш, девойко? - попитал я турчинът, въпреки че се досещал, че това е Милка.
Девойката спряла да пере, стрелнала със свитите си очи турчина, но не отговорила. Видял Яшар Ефенди витите ѝ вежди, сините ѝ очи, видял тънките ѝ устни, които били разцъфнали в подигравателна усмивка и отново си казал: „Тази ще е!”
После без да пита повече нищо, казал направо:
- Ще дойдеш ли в моя харем, девойко?
Изтървала от изненада прането Милка, погледнала турчина, а той нетърпеливо продължил:
- Ще дойдеш ли, кажи?
- Как да дойда, Ефенди? – запитала тя и гласът ѝ потреперал. – Аз тук съм свикнала.
Очите му ядосано я погледнали, но той укротил пламъка си и започнал да я увещава. Предложил ѝ най-скъпи подаръци, но тя все отказвала. Тогава Яшар Ефенди гневно извикал:
Ред 100:
</Gallery>
 
== Личности ==
;родени в Милковица
* [[Иля Прокопов]] (р. 1952), български археолог и нумизмат
 
== Външни препратки ==
{{Община Гулянци}}
{{Мъниче селища в България}}
 
[[Категория:Села в област Плевен]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Милковица“.