Михаил Петков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-източно- +източно) |
м ] 4-цифрени числа без интервал |
||
Ред 12:
Михаил Петков е роден на 24 октомври 1850 г. в град [[Одрин]]. Завършил висше философско и Богословско образование в [[Рим]]. През юни 1873 г. е ръкоположен свещеник. Назначен е от епископ [[Рафаил Попов]] за енорийски свещеник в с. [[Еля Гюню]] до [[Малгара]], където остава около три години. След нанесен тежък побой отива на лечение в Одрин, а по-късно вече и в Цариград като протосингел на [[Нил Изворов]].<ref name=":0">[http://www.catholic-bg.org/images/content/173/istina11_2010%20-%20new.pdf в-к „Истина-Veritas“, бр. 11, 2010 г.]</ref>
Реформата от 1883 година разделя източнокатолическата църква на две епархии. Отец Петков е назначен за Апостолически наместник в [[Тракийски български апостолически викариат|Одринския диоцез]] на 10 април 1883 г. и ръкоположен на 22 април в църквата „Свети Дух“ в [[Цариград]] за епископ '''Хевронски'''<ref name=":0" />. Той също отговаря и за миряните в пределите на [[Княжество България]].<ref>[http://paper.standartnews.com/archive/2002/05/20/interview/s3369_3.htm в-к Стандарт, 20 май 2002 г. България и Ватиканът винаги са били свързани, твърди отец Благовест Вангелов.]</ref> Първа пречка пред новоизбрания млад духовен глава е трудността да придобие султански [[берат]]. Това разрешение той получава едва през 1891 г. През 1903 г. епархията на епископ Михаил Петков наброява
Началото на [[Балканската война]] сред източните католици в [[Тракия]] се посреща с надежди за свобода и присъединяване към Отечеството. В Тракия турците разрушават 11 села;
При повсеместното обезбългаряване на [[Източна Тракия]], за България заминава и одринският апостолически викарий. Установява се най-напред в [[София]]. Възникват затруднения по отношение статута на [[Уния|Източно-католическата църква]] и на нейните йерарси в България. Статутът на османски поданик на епископа се превръща във формална причина юридическото му положение в България да остане дълго неуредено. Въпреки многократните си настоявания пред Министерството на външните работи и изповеданията, българските власти не дават съгласието си да бъде признат за глава на източните католици в държавните предели. Същевременно епископ Петков поема грижата за бежанците от Солунската епархия в България и технните свещеници, които се изправя пред същото критично положение, в което от 1913 година е и Одринската епархия. Така под ведомството му минават още 11 енории, надхвърлящи
През 1914 година с помощта на епископ Михаил Петков в София е организирана енория на източните католици. На 17 февруари 1915 година епископът напуска София и се настанява в [[Пловдив]], където дочаква края на войната. През 1920 година, вече болен и с все още неуреден статут в [[България]], Михаил Петков поема към старото си седалище – обезбългарения Одрин. Той се връща да живее в своята стара резиденция при църквата „Свети пророк Илия“ в квартал „Киришхане“ в Одрин.
| |||