Средновековна българска армия: Разлика между версии

'''Средновековната българска армия''' е основно бойно тяло на [[Първо българско царство|Първото]] и [[Второ българско царство|Второто българско царство]]. По време на първите десетилетия след основаването на страната, [[армия]]та се състои от [[прабългари|прабългарска]] [[конница]] и [[славини|славянска]] [[пехота]]. Ядрото на [[българска армия|българската армия]] е [[тежка кавалерия|тежката кавалерия]], която се състои от 12, 000- – 30, 000 <ref>Димитров, Б. ''Българите&nbsp;— – първите европейци'', с. 41, УИ "Св„Св. Климент Охридски"Охридски“, София, ISBN 954-07-1757-4</ref> тежко въоръжени ездачи. Останалата част от конницата, най-вероятно се съставлява от характерните за повечето [[номад]]ски и полуномадски народи от Средна Азия ([[Тюркски народи|тюрки]], [[монголци]]) конни стрелци.

Главнокомандващия се нарича хан (също [[Кан (титла)|кан]], [[кхан]]) и той свиква и предвожда армията с помощта на [[аристокрация]]та. Военните рангове от най-нисшия до най-висшия са ''[[багаин]]'', ''[[багатур]]'', ''[[боил]]'', ''[[Таркан (титла)|таркан]]''. Постоянната армия се състои от личния отряд на кана от избрани войници, докато армията при кампании се състои практически от целия народ, който може да носи оръжие. На бойното поле армията е разделена на ляв и десен фланг.

<codediv style="font-family:monospace; font-size:larger">{{цитат|Когато накарат врага да побегне, те [...] не са доволни като персите, ромеите и други народи с преследването им на разумна дистанция и плячкосването на техните стоки, а не оставят преследването докато не постигнат пълно унищожение на враговете си<ref>''Maurice's Strategikon'', translated by George T. Dennis, p. 117</ref>|Върху тактиките използвани от българите,<br>Strategikon of Maurice, Ch. 13.2/>}}</codediv>

Българската армия е добре въоръжена според [[авари|аварския модел]]: ездачът има [[сабя]] или [[меч]], дълго [[копие]] и [[лък]] с торба за стрелите на гърба. На седлото си носи кръгъл [[щит]], [[боздуган]] и [[ласо]], наречено ''[[аркан]]''. На своите декорирани колани войниците носят повечето от нужните им обекти като [[кремък]] и [[огниво]], [[нож]], [[чаша]] и [[игленик]]. Тежката кавалерия е снабдена с метални [[броня]] и [[шлем]]. Конете също са с броня. Бронята е два типа - – плетена [[ризница]] или кована броня. Командирите носят колани със златни или сребърни [[катарама|катарами]], които отговарят на [[ранг]]а им и [[титла]]та.<ref name="det13">Cited in Халенбаков, О. ''Детска енциклопедия България: Държавата - – 681 г.'', с. 13</ref>

През [[680]] [[византийци]]те под командването на [[Константин IV]] са разбити в [[битка при Онгъла|битката при Онгъла]] и са принудени да сключат унизителен [[мирен договор]], в който те [[де юре]] признават създаването на българска държава на тяхна бивша [[територия]] и се задължават да плащат годишен [[трибут]].<ref>Петров П. Хр., ''Към въпроса за образуването на първата българска държава'', Славянска филология, V, София, 1963, стр. 89—11289 – 112</ref>

През [[718]] българската намеса е решаващ фактор за отблъскването на [[араби]]те при втората арабска [[обсада на Константинопол]]. Според съвременници арабите построяват защитни ровове, за да се защитят от нападенията на българската конница в тила им. Въпреки това в решаващата битка през лятото на същата година българите избиват между 20 000 и 32 000 [[араби]].<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' ('Българските ханове и царе''), Veliko Tarnovo, 1996, p. 26 ISBN 954-427-216-X''</ref>

<codediv style="font-family:monospace; font-size:larger">{{цитат|Симеон пристига, водещ огромна армия, която е разделена на много отряди, някои въоръжени със златни щитове и копия, други със сребърни щитове и копия, трети с оръжия от всеки с цвят и всички в желязо.<ref>Cited in Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе''), Veliko Tarnovo, 1996, p. 19 ISBN 954-427-216-X</ref> |Теофан />}}</codediv>

Византийският историк псевдо Симеон твърди, че Крум изпраща силна 30,000-на кавалерия, "цялата„цялата обкована в желязо"желязо“,<ref>Symeon Magister, ibid., p. 616</ref>, която опустошава Тракия. Според надписи намерени в района на [[Плиска]], [[Преслав]], [[Мадара]] и [[Шабла]] в днешна североизточна България, по времето на [[хан Крум]] са налични 1713 тежко въоръжени конници.<ref>Венедиков, София, с. 53- – 54</ref> Предполагайки, че оцелелите насписи са около 1/10 от общия брой, това прави около 17,000 души само във вътрешността на България. След сравнение с данните на псевдо Симеон, може да се предположи, че тежовъоръжената конница от българската армия наброява между 17,000 и 30,000 души, в зависимост от нивото на мобилизация.<ref name=iv>Иванов, И. ''[http://liternet.bg/publish8/ivelin_ivanov/vyprosa.htm Към въпроса за българската военна мощ през последната четвърт на X и началото на XI век. Защо България загуби двубоя с Византия?]''</ref> В края на 9 век и в началото на 10 цар [[Симеон I]] успява да води в битка повече от 60 000 души.<ref name="an">[http://bg-science.info/view_bg_his.php?id=11 Battle of Anchialus]</ref>

По времето на Крум традиционно главнокомандващ армията е владетелят. Втори по ранг е [[кавхан]]ът, който води армията в отсъствието на хана. Третият по важност в йерархията е [[ичиргу боил]]ът, който ръководи ''[[гарнизон]]а на [[столица]]та''. На бойното поле армията е разделена на 3 части: център, десен и ляв фланг. Центърът се командва от владетеля, левия фланг от ''кавхана'', а десният фланг от ''ичиргу боила''.<ref>Бешелиев, В., ''Прабългарски епиграфски паметници'', с. 37</ref> Другите висши военни чинове включват ''[[Таркан (титла)|таркан]]'', който е равен на византийският чин [[стратег]] според [[Стивън Рънсиман]],<ref>[http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_app5.htm Steven Runciman, A history of the First Bulgarian Empire, London 1930, p. 286]</ref> а най-висшия офицер се нарича "„[[багаин]]"“. Всички висши военни чинове са част от българската аристокрация, наречена [[боляр]]и или [[боил]]и.

По време на дългите години война с [[Византия]] при управлението на [[цар]] [[Симеон Велики]] (893- – 927) страната се изтощава. Постоянните войни причиняват загуба в доверието към Симеон като владетел и затова ок. 20,000 души от българските земи потърсват убежище във [[Византия]] (поради "войнствените„войнствените атаки и непреклонни стремежи"стремежи“ на Симеон).<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе''), Veliko Tarnovo, 1996, p. 104 ISBN 954-427-216-X</ref> Неговия наследник [[Петър I (България)|Петър I]] сключва изгоден мир с византийците, но ситуацията вътре в страната не се променя много. Има редица причини за упадъка, освен войната - – някои историци смятат Петър I за слаб владетел, неспособен да се справи със своето собствено семейство (двама от братята му въстават срещу него) и посочват това като основна причина. По-късно, в средата на IX век, навсякъде в страната се разпространява една нова [[ерес]] - – [[богомилство]]то.<ref>Nicolaus Papa. Response, p. 1015</ref> Богомилите проповядват, че хората не трябва да служат на светските власти, да плащат такси и да служат в [[армия]]та. В резултат на тези вътрешни противоречия българите стават неспособни да спрат [[унгарци]]те, които ограбват и плячкосат страната, още повече допринасяйки за тежката ситуация.

<codediv style="font-family:monospace; font-size:larger">{{цитат|Дори ако слънцето би залязло, никога не бих си помислил, че мизийските [Българските] стрели са по-силни от тези на Avzonian [Ромейските, Византийски] копия...|византийският писател John Kyriotes Geometres<br>за [[Битка при Траянови врата|Битката при Траянови врата]].<ref>Ioannis Geometrae ''Carmina varia''. Migne, Patrol. gr., t. 106, col. 934</ref>/>}}</codediv>

Съответно нараства значението на пехотата и военните тактики се променят, за да се приспособят към новите условия: [[засада]]та, макар да е използвана и в миналото, сега става крайъгълен камък на българските тактики - – повечето от българските победи в този период са резултат от засади и внимателното използване на [[терен]]а.<ref>Skylitzes-Cedrenus, pp. 278, 285, 288</ref> По време на този период българите придобиват репутацията на умели пеши стрелци.

Въпреки тези трудности, следващият цар, [[Самуил]], се съпротивлява на византийската армия, която достига зенита си за близо цял век при [[Василий II]]. През [[976]] българите, водени от братята [[комитопули]], завладяват отново североизточните части на царството. Първите византийски опити за [[контраатака]] са отблъснати след унищожаването на 60,000-на<ref>[http://www.standartnews.com/archive/2004/08/23/history/index.htm При Самуил стигаме до Коринт и Далмация]</ref> армия в [[битка при Траянови врата|битката при Траянови врата]] през 986, където самия Василий II едва се спасява с бягство. В следващото десетилетие българите достигат до [[Тесалия]], унищожават [[Дукля|княжеството Дукля]], напредват дълбоко на юг до [[Коринт]] на ''[[Пелопонес]]кия [[полуостров]]'' и започват кампания в [[Далмация]] и [[Босна (област)|Босна]].

Въпреки това голямата загуба в [[Битка при Сперхей|Битката при река Сперхей]] през [[996]] сигнализира, че развръзката на войната започва да се променя във полза на [[Византия]]. От [[1001]] нататък [[Василий II]] започва дългогодишни военни кампании в българската територия като методично завладява или опожарява важни градове като [[Преслав]], [[Плиска]] и [[Видин]], а и нанася няколко поражения на армията на Самуил. В допълнение, през [[1003]] Самуил е въвлечен във война с [[Кралство Унгария]]. След години на военни походи през [[1014]] в решителната [[Беласишка битка]] българската армия е разбита и са пленени 14 000 войници, които са ослепени<ref>''Ioannes Scylitzes'', Historia, р. 458</ref> и изпратени на Самуил, който според византийските хронисти умира от удар при вида на армията си на [[6 октомври]].

През [[1185]] българската държава е възстановена в резултат на успешното [[въстание на Асен и Петър]], които поставят началото на новата ''[[династия]] на [[Асеневци]]''. Дългият период на византийско управление оставя белега си върху българската армия - – титлите по време на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] са главно заети под силното културно, военно и икономическо влияние от Византия, както и от засиленото влияние на [[Славяни|славянския]] елемент в [[Българска народност|българската народност]]. В отсъствието на царя главнокомандващият се титулува [[велик войвода]]; командирите на по-малките отряди се наричат [[войвода|войводи]], а [[стратор]]ите са хората, отговорни за защитата на дадени райони и набирането на войската.

В края на [[12 век]] армията на [[Втора българска държава|Българското царство]] наброява поне 40,000 мъже.<ref>Цар [[Петър IV]] предлага 40,000 армия на владетеля на Свещената римска империя [[Фредерик I]] срещу византийците в замяна на признаването на царската му титла&nbsp;— – Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 145 ISBN 954-427-216-X</ref>

В първото десетилетие на [[13 век]] в страната вероятно могат да се мобилизират поне 100,000 души. Доказателство за това е предложението на [[Калоян]] да даде 100,000 войници на предводителя на [[четвърти кръстоносен поход|четвъртия кръстоносен поход]] [[Балдуин I]], за да завладее Константинопол.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 166 ISBN 954-427-216-X</ref> През този период българската армия използва голямя па брой лека куманска конница, която наброява между 10,000 и 30,000 ездача, в зависимост от кампанията. Тя се набира измежду [[кумани]]те, които се заселват във [[Влахия]] и [[Молдова]] и са [[васал]]и на българските царе. Армията е добре снабдена с оборудване за [[обсада]], включително [[таран]]и, [[обсадна кула|обсадни кули]] и [[катапулт]]и.

<codediv style="font-family:monospace; font-size:larger">{{цитат|Тази битка трае дълго време... Там на полето остава император Балдуин, който никога никога не би полетял и граф Лоис; Император Балдуин е отведен жив, а граф Лоис е убит; Уви! Колко ужасна бе нашата загуба!|Хрониста на рицарите [[Жофроа дьо Вилардуен]] за [[Битка при Одрин (1205)|битката при Адрианопол]].<ref>[http://www.fordham.edu/halsall/basis/villehardouin.html Geoffrey de Villehardouin: Memoirs or Chronicle of The Fourth Crusade and The Conquest of Constantinople p. 94]</ref>/>}}</codediv>

Около 50 години след възстановяването на българската държава, българите са управлявани от умели владетели като [[Петър IV]], [[Иван Асен I]], [[Калоян]] и [[Иван Асен II]], които постигат огромни военни успехи. След редица успешни битки между 1185 и [[1204]] Византийската [[империя]] е успешно отблъсната от земите, които владее в северната част на [[Балкани]]те, като дори са пленени [[император]]ската [[корона]] и [[кръст]].<ref>See Andreev, pp. 154-155 – -155 – В битката при Трявна през [[1190]] българите пленяват имперското съкровище на византийския император, включително [[корона]]та, златни чаши на аристокрацията и имперския кръст, направен от солидно злато с части от [[Животворен кръст|Светия кръст]] инкрустирани вътре. Византийски свещеник го изхвърля в реката по време на битката, за да не може да бъде намерен никога, но българите въпреки това успяват да го извадят. През 13 век това съкровище е показвано по време на процесии и празненства в [[Търново]], както описва византийският историк [[Георги Акрополит]].</ref>

Страната и армията западат след смъртта на [[Иван Асен II]]. Неговият наследник не успява да се справи нито с външните, нито с вътрешните проблеми на царството. Татарските, византийските и унгарските нашествия са комбинирани със [[сепаратизъм]] сред аристокрацията и последвани от няколко граждански войни.

През [[1277]] селянин на име [[Ивайло]] се вдига да бунт против [[цар]] [[Константин Тих]]. В последвалата битка царят е победен и убит, а Ивайло е провъзгласен за цар в [[Търново]]. Макар че успява да победи и [[татари]]те и [[ромеи]]те, заговор сред аристокрацията го принуждава да търси убежище при татарската [[Златна орда]], където е убит през [[1280]]. Армията по това време наброява по-малко от 10,000 души - – документирано е, че Ивайло побеждава две византийски армии от 5000 и 10,000 души, и че неговите войски се превъзхождат по брой и в двата случая.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 227 ISBN 954-427-216-X</ref>

След края на въстанието на Ивайло, татарите периодично нахлуват и плячкосват страната необезпокоявано близо 20 години. С управлението на [[Теодор Светослав]] (1300- – 1321) ситуацията в армията се подобрява&nbsp;— – през 1304 той побеждава византийците в [[битка при Скафида|битката при Скафида]]. Под управлението на неговия приемник гарнизона на Пловдив наброява 2000 тежковъоръжени пехотинци и 1000 конници.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 253 ISBN 954-427-216-X</ref>

Първоначално османската инвазия не се приема за сериозна заплаха нито от българите, нито от византийците. Само за едно десетилетие обаче, между [[1354]] и [[1364]], османците превземат на практика цяла [[Тракия]], овладявайки редица големи градове като [[Пловдив]], [[Стара Загора]], Дианаполис ([[Ямбол]]) и [[Адрианопол]] и побеждавайки няколко малки български отряда.<ref>Angelov, D. Certains aspects de la conquete des peuples balkaniques par des turks&nbsp;— – BSI, 1956, 162, p. 237</ref> Вековното недоверие и старите спорове между българите и византийците провалят преговорите между двете държави за съюз и общи действия и дори довеждат до една последна византийско-българска война през [[1364]].<ref>Ioannes Cantacuzenus. Historiarum... 3, p.362</ref>

През [[1371]] голяма българо-[[сърби|сръбско]]-[[албанци|албанска]] армия под управлението на [[Вълкашин]] и [[Углеша]], двама феодални владетели в [[Македония (област)|Македония]], е унищожена от [[османци]]те под ръководството на [[Лала Шахин]] в [[битка при Черномен|битката при Черномен]] и скоро след това българският цар е принуден да се признае за [[васал]] на турците.<ref>Синодник царя Борила, с. 89</ref> Редица български крепости в [[Родопи]]те, [[Софийско поле|Софийското поле]] и днешна източна [[България]] падат една по една през следващите 20 години. През [[1393]] [[столица]]та Търново е [[Обсада на Търново|обсадена и превзета]] от османските турци, а три години по-късно пада и [[Видин]] - – последния главен български град. Съпротивата срещу нашествениците продължава до [[1422]], когато [[страна]]та е напълно завладяна от османците с изключение на някои крайни [[българско землище|български земи]] останали под властта на локални [[властел]]и или [[Кралство Унгария]].

Ранната българска армия не е снабдена с добро оборудване за обсада - – българите, които са основата на армията, са полу[[номад]]и, за които не е нужно да превземат големи градове. Българите използват обсадни машини с голям размах за първи път по време на управлението на хан [[Крум]] (803- – 814), когато наемат араби, за да им предадат опита си. До 814 вече притежават голям брой огромни обсадни машини<ref>Zlatarski, V. ''[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_2.html History of the Bulgarian state in the Middle Ages]'', p. 361, Sofia, 1971</ref> - – [[таран]]и, [[балисти]], [[мангонел]]и, [[катапулт]]и, [[обсадни кули]], машини за разбиване на зъбери по стените.<ref>Symeon Magister, ed. Bon., 617</ref> Те са транспортирани от 5000 обковани с желязо коли, теглени от 10,000 вола.<ref>Symeon Magister, ibid., p. 617</ref> В допълнение при обсадата на [[Несебър|Месемврия]] са пленени 36 медни сифона, които византийците използват за изстрелване на прочутия [[гръцки огън]].

Широк спектър от обсадни машини е използван и по време на Втората българска държава.<ref>Nicetas Choniata. Historia, p. 835</ref> По време на обсадата на Адрианопол през 1207 Калоян има 33 катапулта и инженерен корпус, чиято задача е да унищожи градските стени.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 172 ISBN 954-427-216-X</ref>

След като българите завладяват [[Аварски хаганат|Аварския каганат]] през 804- – 805, аварски войници започват да служат като [[наемник|наемници]] в армията, особено по време на кампаниите срещу [[Никифор I]] през 811, когато византийците изгарят столицата [[Плиска]].<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 47 ISBN 954-427-216-X</ref> През 9 и 10 век българите често прибагвят и до услугите на [[печенеги]]те, които най-вероятно са български [[федерат]]и. Когато византийците вдигат [[Киевска Рус]] срещу царството, българската дипломация използва печенегите срещу тях.<ref>Zlatarski, V. ''[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_2.html History of the Bulgarian state in the Middle Ages]'', pp. 359- – 360, Sofia, 1971</ref><ref name="Cedrenus: II, p. 383"/>

По време на Втората българска държава, чуждите и наемни войници стават важна част от българската армия и нейната тактика. Още от самото начало на въстанието на Асен и Петър, леката и мобилна куманска конница е ефективно използвана срещу византийците и по-късно срещу рицарите. Например 14,000 от тях са използвани от Калоян в битката при Адрианопол.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 167 ISBN 954-427-216-X</ref> Куманските лидери получават рангове от българската аристокрация, а някои - – дори висши военни или административни постове в държавата.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, pp. 167- – 169 ISBN 954-427-216-X</ref> През 14 век българската армия започва все повече да разчита на наемни войници, които включват западни рицари, татари, [[осетинци]] или такива идващи от [[васал]]на [[Влахия]]. И [[Михаил III Шишман]] и [[Иван Александър]] имат силна 3000-на татарска конница в своите армии.<ref>Nic. Gregoras. I, р. 455. 7- – 9.</ref><ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 269 ISBN 954-427-216-X</ref>

През 50-те години на 14 век цар Иван Александър дори наема османски банди - – нещо, което правят и византийските императори.