Александър I (Русия): Разлика между версии

'''Александър I Павлович''' ''Благословения'' <ref name="test">{{Ref-lang|ru}} [http://www.samuraev.narod.ru/biblio/r/r300rom/r300rom00.htm], Россия под скипетром Романовых (1613 – 1913). Первое издание 1912 год<!-- Заголовок добавлен ботом --></ref> 12 декември [[1777]] г., [[Санкт-Петербург]] – 1 декември [[1825]] г. в [[Таганрог]]) е Всерусийски Император и самодържец (от 24 март [[1801]] г.) от династията [[Списък на великите руски князе|Холщайн-Готорп-Романов]]. По-късно приема и титлите [[велик княз на Финландия|велик княз]] на [[Финландия]] и [[цар на Полша|цар]] на [[Полша]].

 

 

В началото на управлението си провежда умерено [[либерализъм|либерални]] [[реформа|реформи]], разработени от [[Неофициален комитет|Неофициалния комитет]] и [[Сперански, Михаил Михайлович|М. М. Сперански]]. Във [[външна политика|външната си политика]] лавира между [[Великобритания]] и [[Франция]]. През периода [[1805]] – [[1807]] г. участва в антифренски коалиции. През 1807 – [[1812]] г. временно се сближава с Франция. Води успешни войни с [[Османската империя|Турция]] ([[1806]] – [[1812]] г.), Персия ([[1804]] – [[1813]] г.) и [[Швеция]] ([[1808]] – [[1809]] г.). По време на царуването на Александър I към Русия са присъединени териториите на Източна [[Грузия]] ([[1801]] г.), [[Финландия]] (1809 г.), [[Бесарабия]] (1812 г.), бившето [[Варшавско херцогство]] (1815 г.). След Отечествената война през 1812 г., в периода 1813 – [[1814]] г., оглавява антифренската коалиция на европейските държави. Той е един от ръководителите на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] през периода 1814 – 1815 г. и сред организаторите на Свещения съюз.

Още по време обръщението си от 12 март 1801 г., новият император приема задължението да управлява народа „според законите и според сърцето на своята премъдра баба“. В указите си, както и в личните разговори, императорът поддържа основното правило, от което се ръководи: на мястото на личния произвол да въведе стриктна законност. Императорът неведнъж изтъква основния недостатък, от който страда руския държавен ред. Този недостатък той нарича „произволът на нашето управление“. За отстраняването му е необходимо да се разработят фундаментални закони, каквито почти няма до този момент в Русия.

 

 

Още преди възкачването на Александър на престола, около него се събират група „млади приятели“ (граф П. А. Строганов, граф B. П. Кочубей, княз [[Адам Йежи Чарториски|Адам Чарторийски]], Н. Н. Новосилцев), които от 1801 г. започват да играят много важна роля в управлението на държавата. Още през май Строганов предлага на младия цар да сформира неофициален комитет и в него да обсъжда плановете за държавното преобразуване. Александър се съгласява и след това приятелите на шега го наричат Комитет за спасение на обществото.

=== Задгранични походи на руската армия. Виенски конгрес ===

[[Файл:Александр Первый литография.JPG|мини|Александър I приема капитулацията на Наполеон, [[Париж]], [[1814]] г.]]

 

=== Експанзията на Русия ===