Баташка планина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}}
м излишна доп. точка (.. --->.); козметични промени
Ред 18:
'''Баташка планина''' е мощен планински рид с централно местоположение в [[Западните Родопи]], между долините на реките [[Чепинска река|Чепинска]], [[Девинска река|Девинска]] и [[Въча]], на територията на области [[Област Пазарджик|Пазарджик]] и [[Област Смолян|Смолян]].
 
Планината има форма на изпъкнала на юг дъга с дължина около 60 км и ширина до 15 – 20 км и площ около 250 km<sup>2</sup>. На запад и югозапад долината на [[Чепинска река]] и поредица от високи седловини я отделят от [[Велийшко-Виденишки дял|Велийшко-Виденишкия дял]] на [[Западните Родопи]]. На северозапад и север склоновете и&#768;ѝ постепенно потъват в [[Чепинска котловина|Чепинската]] и [[Баташка котловина|Баташката котловина]], а след това долината на [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара река]] я отделят от рида [[Къркария]] и [[Бесапарски ридове|Бесапарските ридове]]. На изток дълбоката долина на река [[Въча]] я отделя от рида [[Чернатица]], а на юг каньоновидната долина на [[Девинска река]] – от [[Девинска планина]]. Планината се състои от три обосибени части (ридове): на запад Сюткя (най-висок и най-голям), в средата Баташки рид (Снежнижка част) и на североизток [[Равногор (рид)|Равногор]] (най-малък и най-нисък).
 
Билните части се издигат на 1800 – 2000 м и имат плосък релеф с единични изолирани върхове: '''[[Голяма Сюткя]]''' (2185,8 м), [[Баташки снежник]] (2081,9 м), [[Малка Сюткя]] (2078,7 м) и др. Средна надморска височина около 1500 м. Изградена е от [[гнайс]]и, [[гранит]]и, [[мрамор]]и и олигоценски [[риолит]]и. Широко развитие имат карстовите форми: пещери („[[Снежанка (пещера)|Снежанка]], Лепеница и др.)“, карстови и минерални извори ([[Брацигово]]). Климатът е планински с преходноконтинентално влияние. По северните склонове се проявява [[Фьон]]. от планината водят началото си два големи десни притока на [[Марица]] – [[Чепинска река|Чепинска]] (с десния си приток [[Мътница (приток на Чепинска река)|Мътница)]] и [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара река]] (с десния си приток [[Равногорска река]]) и левите притоци на [[Въча]] – [[Девинска река]] и [[Гашня]]. В южната част на планината, в горното течение на [[Девинска река]] са изградени язовирите „[[Голям Беглик]]“, „[[Широка поляна (язовир)|Широка поляна]]“, „Тошков чарк“ и „Малък Беглик“, водите на които са включени в Баташкия водносилов път, а по течението на река [[Въча]] са язовирите „[[Кричим (язовир)|Кричим]]“, „[[Въча (язовир)|Въча]]“ и „[[Цанков камък]]“. Почвите са кафяви планинско-горски. Покрита е гъсти иглолистни – [[бял бор]], [[ела]], [[смърч]] и и по-малко широколистни гори – [[бук]], [[леска]]. За защита на биоразнообразието са изградени резерватите „[[Беглика]]“, „[[Дупката]]“, „[[Купена]]“, „[[Мантарица]]“ и подддържан резерват „[[Изгорялото гюне]]“. Планината предлага идеални условия за отдих и туризъм. Летовища: „[[Атолука]]“, „Розовски вриз“, „[[Цигов чарк]]“ и др.. Хижи: „Беглика“, „Ловна“, „Техеран“.
 
В планината и по нейните склонове и подножия са разположени 6 града [[Батак]], [[Брацигово]], [[Девин]], [[Костандово]], [[Кричим]], [[Пещера (град)|Пещера]] и [[Ракитово]] и 9 села: [[Дорково]], [[Жребичко]], [[Козарско]], [[Нова махала (Област Пазарджик)|Нова махала]], [[Равногор]], [[Розово (Област Пазарджик)|Розово]], [[Селча]], [[Стоманево]] и [[Фотиново (Област Пазарджик)|Фотиново]]
Ред 40:
== Източници ==
<references />
* {{геб|1|196}}
* {{грб|31}}
 
[[Категория:Планини в България]]