Разлика между версии на „Бездимен барут“

м
излишна доп. точка (.. --->.); козметични промени
м (Робот Добавяне {{без източници}})
м (излишна доп. точка (.. --->.); козметични промени)
{{без източници}}
{{експерт}}
[[КартинкаФайл:N110 ruuti.jpg|rightдясно|200px]]
'''Бездимният барут''' е почти изцяло базиран върху [[нитроцелулоза]]та. За производството му се използва главно [[пироксилин]] (тринитроцелулоза) и в по-малка степен [[колосилин]] (динитроцелулоза). Към нитроцелулозата се прибавят разтворители. Често в състава на барута влиза и 8 процента [[нитроглицерин]]. Добавят се и други вещества – окислители, [[флегматизатор]]и, [[катализатор]]и и подобрители.
 
=== Пироксилинови барути ===
* Франция:
** Бездимен пироксилинов барут – марка ВР. Използва се за патроните на пушката Лебел. Съдържа 12 % азот. По форма представлява квадратни пластинки 1,5 – 2 мм. с дебелина 0,5 мм. В един килограм има около 500 зърна. При 15 гр.С и заряд от 2,75 гр., облеченият лебелски куршум има начална скорост V0 = 610 м/сек..
** Бездимен пироксилинов барут – марка ВС. Създаден е през 1888 г. от инженер Сару. Използва се в артилерийските системи с по-малки калибри. Представлява ленти с дължина 85 мм.широчина 20 мм и дебелина 0,6 мм. В сравнение с димния барут, с 2,5 пъти по-малко заряд, дава същата начална скорост, при много по-малко налягане в барутната камера.
** Бездимен пироксилинов барут – марка BPS. Използва се при големите калибри на артилерията, обсадните и крепостни оръдия. Представлява ленти с дължина 135 мм., дебелина 1 мм. и различна ширина. При два пъти по-малко количество от черния барут, дава по-големи начални скорости.