Разлика между версии на „Народен съд“

м
] 4-цифрени числа без интервал
м (фев --> февруари; козметични промени)
м (] 4-цифрени числа без интервал)
Официално т.нар. Народен съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944, довели страната до [[България по време на Втората световна война|участието]] ѝ във [[Втора световна война|Втората световна война]]. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия, както и неутрализирането на политическия и интелектуален елит на [[Царство България]] и ликвидирането на неблагонадеждни евентуални политически противници за режима, установен след окупацията и преврата.<ref>Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София, 2008, с. 109 ISBN 978-954-28-0236-5 </ref>
 
От [[20 декември]] [[1944]] до [[2 април]] [[1945]] г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28&nbsp;630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения,<ref name="вачков"/> съдбата на много други арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в [[Софийския университет]], в [[Съдебната палата]] и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9 1559155 присъди, с които са осъдени на [[Смъртно наказание|смърт]] 2 7302730 души, 1 305 души получават [[доживотен затвор]], а останалите – затвор от 1 до 20 години.<ref name="вачков"/><ref>http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2015/02/06/2466106_kurvaviiat_chetvurtuk_narechen_naroden_sud/ Кървавият четвъртък, наречен Народен съд</ref> Така един от хората с най-голям принос за спасяването на българските евреи [[Димитър Пешев]] е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за [[Фашизъм|фашистка дейност]] и [[антисемитизъм]]“, а [[Константин Муравиев]] е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. За сравнение на [[Нюрнбергски процеси|Нюрнбергския процес]] са осъдени 19 души, от които на смърт 12. Присъдите се произнасят в името на „[[Симеон Втори]], цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, каквото е т.нар. Народен съд.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/02/01/1035048_v_denia_za_pochit_kum_jertvite_na_komunizma_i_nikakvi/ присъдите на т. нар. народен съд се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция. Която впрочем не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд.]</ref>
 
== Предистория ==
След завземането на властта от доминирания от комунистите [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] (ОФ) на [[9 септември]] [[1944]] г. започва кампания за наказване на виновниците за подпалването на Втората световна война (виж и [[безусловна капитулация]]).
 
Във Франция се водят дела от [[извънреден съд|извънредния]] [[Висш съд по правосъдието]] (''Haute Cour de Justice''), който издава до 1951 г. 6 7636763 смъртни присъди в т.ч. на маршал [[Петен]] и на четирикратния министър-председател на Франция [[Пиер Лавал]], екзекутиран на 15 октомври 1945 г. Изпълнени са общо 791 смъртни наказания. Последното дело е на [[Морис Папон]] от 1990 г.
 
== Учредяване и състави ==
Макар че на съставите е указано да действат по съвест, те са ограничени от краен срок 31 март 1945 година (според някои източници продължават и след това). Присъдите не подлежат на обжалване. Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 г. на 150-хиляден внушителен митинг.<ref>Българските държавни институции. Енциклопедичен справочник, София 1987, с. 263</ref> Присъствените смъртни присъди са изпълнявани веднага.
 
За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите – 9 1559155.<ref name="decommuni" /> Подсъдни на съда са и лица, неприсъстващи и убити без съд преди заседанието, а по отношение на конфискацията – конфискува се имуществото, това на наследниците, както и имоти на други притежатели, ако са били обект на сделки години преди това. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, [[смъртно наказание|смъртни присъди]] получават 2730, оправдани са 1516.<ref>История на България, изд. Отворено общество, 1996, стр. 421</ref>
 
Между осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри ([[Михаил Арнаудов]], [[Константин Муравиев]], [[Вергил Димов]], [[Руси Русев (министър на правосъдието)|Руси Русев]]), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.