Велизарий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без -и или -а за ден |
м излишна доп. точка (г.. --->г.) |
||
Ред 22:
=== Срещу вандалите ===
[[Файл:Justinien 527-565.svg|мини|350px|Разрастването на [[Източната Римска империя]] от началото на управлението на император [[Юстиниан I]] (червено, 527 г.) до смъртта му (оранжево, 565 г.). Приносът на Велизарий за това разрастване е значителен.]]
Като награда за успехите си, Юстиниан доверява на Велизарий командването на огромна експедиция по суша и море срещу кралството на [[Вандали]]те, през [[533]] – [[534]] г
Силите на Гелимер (който току-що е убил Хилдерих) и Велизарий най-сетне се срещат на десет мили от Картаген в битката при [[Децимум]] на 13 септември, [[533]] г. Битката едва не се свършва с разгром на византийците – Гелимер е избрал добре позицията си и има известен успех срещу силите, противостоящи му на главния път. Византийците, обаче, имат превъзходство по двете страни на главния римски път към Картаген. В разгара на битката, Гелимер научава за смъртта на брат си и губи инициативата. Това дава на Велизарий възможност да прегрупира силите си, да победи и да превземе Картаген. След втора победа на Велизарий в битката при [[Тикамерон]], по-късно същата година (15 декември), Гелимер се предава [[534]] г. при планината [[Папуа]], с което загубените по-рано римски провинции в Северна Африка се връщат в империята. За тези си успехи и победата във [[Вандалска война|Вандалската война]], Велизарий получава римски [[триумф]] (последния в историята) след завръщането си в Константинопол. В процесията са показани и реликвите от храма на [[Йерусалим]], които са спасени от столицата на вандалите. В негова чест са раздадени медали с надпис „Gloria Romanorum“, макар че, до нас не е стигнал нито един от тях. Велизарий също е назначен единствен [[Консул (Древен Рим)|консул]] за 534 г., един от последните, получавали тази длъжност, която към това време вече се е превърнала в церемониална реликвия от древната [[Римска република]].
|