Виктория: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
м излишна доп. точка (г.. --->г.)
Ред 159:
Периодът, в който Ръсел е министър-председател, се оказва и лично неуспешен за кралица Виктория. През 1849 г. Уилям Хамилтън, безработен и недоволен [[ирландци|ирландец]], стреля със зареден с барут пистолет в присъствието на кралицата. Той е съден по закона от 1842 г., признава се за виновен и получава максимална присъда от 7 години каторга. През 1850 г. кралицата е ранена от може би лудия бивш офицер Робърт Пейт. Докато пътува с карета, Пейт замахва с бастуна си и успява да я удари, смачквайки бонето ѝ. Пейт е съден, не успява да докаже своята невменяемост и получава същата присъда като Хамилтън.
 
В международен план Виктория е силно заинтересована от подобряване на отношенията с Франция.<ref>St Aubyn, p. 238</ref> Тя разменя визити с представители на [[Орлеанска династия|Орлеанската династия]], които са свързани с Кобургите чрез бракове. През 1843 и 1845 г. тя и Алберт посещават крал [[Луи Филип]] в замъка му в Нормандия, като така става първият (от времето на [[Хенри VIII]]) английски монарх, посетил френски крал.<ref>Longford, pp. 175, 187; St Aubyn, pp. 238, 241; Woodham-Smith, pp. 242, 250</ref> Когато Луи Филип връща визитата през 1844 г., той пък е първият френски крал, посетил английски суверен.<ref>Woodham-Smith, p. 248</ref> След свалянето на монархията от революциите от 1848 г. той намира убежище в Англия.<ref>Hibbert, p. 198; Longford, p. 194; St Aubyn, p. 243; Woodham-Smith, pp. 282 – 284</ref> В разгара на страха от революция в Англия през април 1848 г., британското кралско семейство напуска Лондон и живее в по-безопасната [[Осбърн хаус]],<ref>Hibbert, pp. 201 – 202; Marshall, p. 139; St Aubyn, pp. 222 – 223; Woodham-Smith, pp. 287 – 290</ref> частно имение на [[Уайт|остров Уайт]], закупено и преустроено от тях през 1845 г..<ref>Hibbert, pp. 161 – 164; Marshall, p. 129; St Aubyn, pp. 186 – 190; Woodham-Smith, pp. 274 – 276</ref> Демонстрациите на [[чартистко движение|чартистите]] и [[ирландски национализъм|ирландските националисти]] обаче не получават значителна подкрепа и Англия остава сравнително спокойна.<ref>Longford, pp. 196 – 197; St Aubyn, p. 223; Woodham-Smith, pp. 287 – 290</ref> Първото посещение на Виктория в Ирландия през 1849 г. е успешно, но няма някакъв особен ефект върху ирландския национализъм.<ref>Longford, p. 191; Woodham-Smith, p. 297</ref>
 
[[Файл:The allies.jpg|мини|Съюзници: султан [[Абдул Меджид]] на [[Османската империя]], кралица Виктория и президентът на [[Втора френска република|Франция]] [[Наполеон III]].]]
Ред 175:
== Вдовство ==
[[Файл:Queen Victoria by JJE Mayall, 1860.png|мини|upright|Виктория, снимана от Джон Мейол, 1860]]
През март 1861 г. умира майката на Виктория. Преглеждайки книжата ѝ, кралицата разбира, че майка ѝ я е обичала силно. <ref>Hibbert, p. 267; Longford, pp. 118, 290; St Aubyn, p. 319; Woodham-Smith, p. 412</ref> За да утеши съпругата си в нейната силна скръб, Алберт поема голяма част от задълженията ѝ, макар той самият да не се чувства добре.<ref>Waller, p. 393; Weintraub, p. 401</ref> През август двамата правят визита в Ирландия, където големият им син е на военни маневри край Дъблин. През ноември до ушите на Алберт достигат сплетни за ирландска авантюра на принца на Уелс с артистка.<ref>Hibbert, p. 274; Longford, p. 293; St Aubyn, p. 324; Woodham-Smith, p. 417</ref> Ужасен, Алберт заминава за Кеймбридж за да му търси сметка.<ref>Longford, p. 293; Marshall, p. 153; Strachey, p. 214</ref> В началото на декември здравето на Алберт се влошава.<ref>Hibbert, pp. 276 – 279; St Aubyn, p. 325; Woodham-Smith, pp. 422 – 423</ref> Поставена му е диагноза [[коремен тиф]] и той умира на 14 декември 1861 г.. Виктория е отчаяна и хвърля вината за случилото се върху сина си.<ref>Hibbert, p. 299; St Aubyn, p. 346</ref> Тя започва дълъг [[траур]], продължава да носи черно до края на живота си, избягва публични прояви и рядко стъпва в Лондон през следващите години<ref>St Aubyn, p. 343</ref>, което ѝ спечелва прякора ''вдовицата от Уиндзор'' <ref>e.g. Strachey, p. 306</ref>
 
Самоизолацията на Виктория силно намалява популярността на монархията и дори окуражава засилването на републиканското движение<ref>Marshall, pp. 170 – 172; St Aubyn, p. 385</ref>. Въпреки че изпълнява официалните си задължения, тя не участва активно в управлението, оставайки уединена в кралските си резиденции в Уиндзор, остров Уайт и Балморал. През 60-те години тя започва да разчита все повече на своя [[Шотландия|шотландски]] слуга [[Джон Браун]]. Въпреки твърденията за романтична връзка или дори таен брак между двамата, те никога не са решително доказани. Слуховете за това донасят на Виктория прякора ''госпожа Браун''<ref>Hibbert, pp. 321 – 322; Longford, pp. 327 – 328; Marshall, p. 170</ref>.