Автономия за Македония и Одринско: Разлика между версии

Най-ранният документ, в който се говори за Автономия на Македония и Одринско са Решенията на Първия македонски конгрес, създал [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]] в София в 1895 година.<ref>Бурилкова, Ива, Цочо Билярски. От София до Костур. Освободителните борби на българите от Македония в спомени на дейци на Върховния македоно-одрински комитет, Синева, София, 2003, стр. 6.</ref> В тях целта и средствата на организацията са дефинирани така:

 

 

Целта на създадената през 1893 година [[БМОРК|Българските македоно-одрински революционни комитети]] ясно определена от първия запазен устав на организацията от 1896 г. В него се говори за „пълна политическа автономия“ на Македония и Одринско. Първоначално организацията декларира целите си съобразно чл. 23 и чл. 62 на [[Берлински договор|Берлинския договор]] – тя се обявява за прилагането на предвидените в тях реформи, които трябва да гарантират [[автономия]] по подобие на тази в [[Източна Румелия]] от 1878 година.

Според [[Христо Силянов]] за организацията понятието автономия се покрива със съдържанието на чл. 23 от [[Берлински договор|Берлинския договор]], което тогава се смята за задоволителна придобивка. Претенциите ѝ остават докрай скромни и това говори за здравия политически смисъл на нейните ръководители. Тези претенции се движат в кръга на даденото от Европа в Берлин, на възможното и постижимото.

 

 

{{Цитат|Те, върховистите, представляват пълно отрицание на Вътрешната организация - между нея и тях има бездна. Преди всичко, срещу целта на Организацията автономна Македония и нейния девиз „Македония за македонците“, те поставят някакви „автономна Македония“ с прикрит девиз „Македония за България“. „Автономна Македония“, се схваща от организацията като самостойна държавица, която ще влезе като отделен член във федерацията на другите държавици на Полуострова; а върховистите я схващат като преходна форма към „Санстефанска България“, която е осъществима само за ония, които не виждат по-далече от носа си<ref>Уводна статия на в. Революционен лист, 2 юни 1905 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.473.</ref>.}}

{{цитат|...върховистката интелигенция, навлязла вътре в мак[едонското] рев[олюционно] движение беше успяла да наложи (след смъртта на първоапостолите на мак[едонската] свобода и след поражението на Илинденското въстание, ''разбиране по автономията на Македония като етап към присъединяването на последната към България''. Пред переспективата, че Македония може да бъде присъединена към България без етап, сега още, от навлезлите в нея български войски, не оставаше нищо друго освен да се навлезе в българската армия за такъво пряко обединение на Македония с България.<ref>Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 113.</ref>}}

 

Според [[Джон Макдоналд (журналист)|Джон Макдоналд]] от вестник „[[Дейли Нюз (1846 - 1930)|Дейли Нюз]]” целите на Илинденско-Преображенското въстание на ВМОРО остават неразбрани в Англия: {{Цитат|В Англия има много хора, които гледат на македонското въстание като борба за господство на един-единствен народ – българския. Това е крайно погрешно мнение и много злонамерено. „Ние се борим за равни права за потиснатия турчин и грък, а така също и за самите себе си”, са ми казвали много македонски комити. Под „автономия” въстаническите водачи разбират равенство за всички народи и религии. И те смятат, че това „равенство” може да бъде постигнато само с „намесата на Европа”, което за тях означава нещо доста различно от намесата на двете военни монархии Русия и Австрия. Автономия чрез европейска намеса предполага: 1) „назначаването на християнски генерал-губернатор, който при изпълнение на задълженията си да бъде независим от Високата порта”; 2) „установяването на постоянен международен контрол”. Такова е решението, застъпено в последния революционен манифест<ref>[http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0044&n=000010&g= Статия на Джон Макдоналд във в. „Дейли нюз” за целите на въстаниците в Македония през 1903 г.]</ref>.}}

 

* [http://www.promacedonia.org/dg/dgoc_ind.htm Гоцев, Димитър, „Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893 -1941“, Изд. на БАН, София, 1983.]

 

<references/>