Невеска: Разлика между версии

| телефонен-код = 23860-3

}}

 

== География ==

В XIX век Невеска е голяма [[власи|влашка]] паланка. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Невеска е посочено два пъти - веднъж като Невеска (Néveska) градче в Леринска каза с 500 домакинства и 1&nbsp;300 жители власи и втори път под името ''Невесна'' (Névesna) като градче в Костурска каза с 250 домакинства и 900 жители власи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 84-85 и 110-111.</ref> Изследователят на [[арумъни]]те [[Густав Вайганд]] пише, че в градчето живеят 2&nbsp;000 души власи. В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) пише за Невеска:

[[Файл:Nymfaio1.JPG|ляво|мини|250п|Изглед към Невеска.]]

{{цитат|На четири часа и половина на изток от [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] и на 3 часа и половина на север от Михово <nowiki>[Лехово]</nowiki> се намира друго малко градче Невеска. В него има 250-280 къщи, които плащат 22300 пиастри данък. Жителите на това градче в по-голямата си част се занимават с търговия или - подобно на клисурци - пътуват по гурбет. Невеска е известна с храбростта на жителите си, които всяват страх в околните християни и турци. Макар градчето да е разположено на плато, почвата му е негодна за земеделие. Затова пък има добри пасбища и обширни гори. Тук има три църкви с един свещеник, едно общо и едно гръцко училище.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 145.</ref>}}

 

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Невеска живеят 2300 жители [[власи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_38.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.]</ref>

 

 

По време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] през август 1903 година Невеска заедно с другото съседно влашко градче [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] е [[Превземане на Невеска|освободено за кратко]] от четите на българските въстаници [[Васил Чекаларов]], [[Пандо Кляшев]], [[Никола Андреев (костурски войвода)|Никола Андреев]] и [[Марко Иванов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_2.html Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Дино Кьосев и Ламби Данаилов ]</ref> Невеска е обкръжена на 12 август от три страни от костурските чети, а от север - от леринските, общо 2000 души. Блацката чета на Коста Василев поддържа огъня и подсигурява настъплението на четата на [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]].<ref name="ИИ 14">{{Цитат периодика| last = Биолчевъ | first =Ил | authorlink = Илия Биолчев | coauthors = | year = 1936 | month = октомврий | title = Коста Василевъ | journal = Илюстрация Илиндень | volume =VIII | issue =8 (78 | pages = 14 | doi = | id = | url =http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1936%20d1.pdf?sequence=8&isAllowed=y | format = | accessdate = }}</ref> След това селото се превръща в крепост на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда в Македония]].

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Невеска е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] на Българската армия.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 395 и 865.</ref>

 

[[Файл:Kajliari.jpg|ляво|мини|250п|Улица в Невеска]]

През войната градчето е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. През 1926 година името на паланката е преведено на гръцки като Нимфеон.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> Статистиката от 1932 година показва 369 семейства, „всичките румъноговорещи“, от които 15 с „изявено румънско съзнание“. В периода 1939 - 1940 година функционира и румънско училище. В 1945 в селото има 976 души, 40 от които румънеещи се. Градчето пострадва силно от [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]]. След нея населението му спада драстично.

 

 

== Личности ==

{{основна|Невесчани}}

Поради слабата [[Румънска пропаганда сред куцовласите|румънска пропаганда]] в Невеска, жителите на паланката си остават предимно с гръцко национално съзнание. От Невеска са участниците в Гръцката война за независимост [[Андон Журка]] и [[Накас Невески]]. Роднината на Андон Журка [[Васил Журка]] е виден хайдутин от втората половина на XIX век. [[Жан Нику]] (1876 - 1930) е виден шведски тютюнев индустриалец. [[Михаил Цирлис]] и [[Такис Голнас]] са участници в гръцката въоръжена пропаганда в Македония.

 

== Литература ==

* [http://www.macedonian-heritage.gr/Museums/Folklore/Mouseio_Nymfaioy.html Музеят в Невеска.]

 

<references/>

 

{{Дем Суровичево}}

{{Портал|Македония}}

[[Категория:Невеска| ]]