Гоно Йотов: Разлика между версии

'''Георги Йотов''', наречен '''Гоно''', известен в [[Гърция]] като '''Гонос Йотас''' или '''Йоргос Йотас''' ({{lang-el|Γκόνος Γιώτας}}, ''Γιώργος Γιώτας'') e [[гъркомани]]н, капитан на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцка андартска чета]] в [[Македония (област)|Македония]].

 

 

Четникът му Григориос Димопулос пише в спомените си за него:

{{Цитат|На 1 май 1906 година се включих в групата на Гоно Йота в Яница. Той беше българогласен, но чист грък... Преди работеше с българите, но когато разбра целта им за автономия на Македония, остави ги и премина на служба при капитан Аграс.<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 79.</ref>}}

 

 

В четата му в различен период са андартите Константинос (Дината) Вудрислис - братовчед на Гоно, [[Константинос Даис]] (Царас), Константинос Петсивас, Христос Папилидис от Петрово, Ставрос Ляпчис, [[Тодор Чифтеов]], Георгиос Пулкас от Крива, Лазарос Пировалис, Александрос Лагонас, Атанасиос Анагностопулос, Кириакос Хадес - подвойвода на Гоно от Кулакия, Георгиос Димопулос от [[Епаноми]], Томас Пейчис от Крушево, Павлос Палидис - секретар в четата, [[Панде Атанасов]], [[Лазар Доямов]]. Успоредно с неговата чета до 1905 година в блатото действат [[Теохарис Кункас]] (Гидиотис) и [[Георгиос Перифанос]]<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 76-77.</ref>.

Четата на Гоно заедно с първата организирана гръцка чета - тази на капитан Петрилос ([[Константинос Буковалас]]) връща насилствено към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] няколко български села, които преди това са приели върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - [[Зорбатово]] (днес Микро Монастири), [[Кангалич]] (Врахия), [[Кърджалиево]] (Адендро) и [[Постол]] (Пела).

 

От март 1905 година Гоно Йотов и Петрилос се настаняват в колибите Чекри, Али и Лака и започват да водят сражения с българските чети и заедно с пристигналата чета на капитан Аграс започват да нападат околните български села в областта [[Сланица]] - [[Света Марина (Ном Иматия)|Света Марина]] (Агия Марина) на 28 март - отблъснати от селската милиция, [[Янчища]] (Агиос Георгиос), [[Аларе]], отблъснати от милицията, [[Голо село]] (Акролимни), [[Луковища]] (Палеа Ликояни), [[Бозец]] (Атира), отблъснати от милицията. Гоно Йотов пише следното за нападението на Голо село:

{{Цитат|През това време дойде тук Петрилос Буковалас и се поставих на неговите заповеди. Взех десет от мъжете и отидох в село Голо село, където задържах трима от най-фанатичните българи от първенците - Дионис Чекрели, Васил и Петро Арсенли. В отговор на това българите убиха за наказание единствения грък Леонид, който беше пазвантин. По същото това време с помощта на въоръжените мъже на Буковалас обсадих българските колиби в блатото и ги притиснах толкова силно, че комитаджиите избягаха. На Чекри имаше и трима загинали от тях. След това по заповед на Центъра отидох в Солун, за да получа инструкции. По времето докато ме нямаше, Буковалас беше измамен от тримата български първенци и ги освободи. Това беше много голяма грешка за нас, защото там където българите се бяха изплашили от нас, като научиха, че групата ни е само 13 мъже, събраха смелост и извършиха следните действия: Изгориха 60-те колиби и не можехме да намерим място къде да се скрием и превзеха шест от колибите, в които да се събират, 2. Плениха четирима селяни от село Зорбата и ги убиха, 3. Научиха, че бяха скрити 30 пушки с муниции в село [[Плугар]], в моята къща и я разрушиха, но не успяха да намерят повече от три пушки. Но ми причиниха загуби за 30 лири<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 89.</ref>}}

[[Файл:Antonis Antonakis and another man.jpg|ляво|мини|„Лекарят“ Антонис Антониадис или Антонакис (вдясно),<ref name="Το Ίδρυμα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=837&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 5 март 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref> предал Гоно Йотов]]

 

Гоно с четата си от около 35 души продължава сраженията с четите на Апостол през цялата 1907 и 1908 година до [[Младотурска революция|Младотурската революция]]. През 1907 година разказва за една среща с български войводи:

 

{{Цитат|На 25 март имахме временно затишие. Срещнахме се с българите, за да се разберем с предводителите им войводата [[Тодор Чочков|Тодорис]], [[Георги Мучитанов|Касапчето]] и подвойводата на [[Апостол войвода|Апостол]] [[Щерьо Юнана|Щерьо Йован]]. Не достигнахме до никакво съгласие и се сбихме.<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 92.</ref>}}

 

След Хуриета Гоно Йотов продължава натиска над ениджевардарските и негушките села за отказване от Екзархията и преминаване към Патриаршията. В края на 1908 година Гоно извършва престъпление и е принуден да замине за [[Атина]], където със спестяванията си си купува хотел и се поставя на разположение на Генералния щаб на гръцката армия. На 22 ноември 1909 година в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

 

 

При завръщането си в Македония Гоно е предаден от старите си сподвижници доктор [[Антонис Антонакис]] и капитан [[Апостолис Матопулос]], и е убит в сблъсък с османска част в Ениджевардарското езеро край село [[Ниси (дем Александрия)|Ниси]] на 12 февруари 1911 година.<ref>[http://users.ima.sch.gr/theoarvani/nisi/makedonia-iframe.html# Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΟ ΝΗΣΙ]</ref>

 

<references/>