Разлика между версии на „Гоно Йотов“

11 байта изтрити ,  преди 2 години
м
без <nowiki>; козметични промени
м (Бот: премахване на уикивръзки към години)
м (без <nowiki>; козметични промени)
'''Георги Йотов''', наречен '''Гоно''', известен в [[Гърция]] като '''Гонос Йотас''' или '''Йоргос Йотас''' ({{lang-el|Γκόνος Γιώτας}}, ''Γιώργος Γιώτας'') e [[гъркомани]]н, капитан на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцка андартска чета]] в [[Македония (област)|Македония]].
 
== Биография ==
Гоно Йотов е роден в 1880 година в [[Енидже Вардар]] (Па&#768;зарПа̀зар), [[Османска империя|Османската империя]] (днес Яница, Гърция). Баща му е от гъркоманското село [[Кадиново]]<ref>[http://www.dimos-meg-alexandrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=19&limit=1&limitstart=5 Кадиново на сайта на Дем Александър Велики]</ref>, като едър земевладелец участва в организирането на гръцки комитет в Енидже Вардар<ref>Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.49</ref>. Според гръцки извори е първи братовчед на войводата на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] [[Апостол войвода|Апостол Петков]]<ref>[http://www.iospress.gr/ios2000/ios20001126a.htm "Ο εμφύλιος τον προτομών". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000]</ref>, в чиято чета той първоначално е четник<ref>Πηνελόπη Δέλτα. "Στα μυστικά του Βάλτου", 1937, σ.383-384</ref> между 1900-1904 година<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 122-123.]</ref>.
 
Четникът му Григориос Димопулос пише в спомените си за него:
{{Цитат|На 1 май 1906 година се включих в групата на Гоно Йота в Яница. Той беше българогласен, но чист грък... Преди работеше с българите, но когато разбра целта им за автономия на Македония, остави ги и премина на служба при капитан Аграс.<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 79.</ref>}}
 
[[КартинкаФайл:Gono-Iotov-cheta.jpg|мини|ляво|250п|Четите на Гоно Йотов (седнал вдясно) и [[Апостолис Матопулос]] (седнал вляво). Втори от дясно е [[Стефанос Папагалос]].]]
През октомври 1904 година Гоно повежда гъркоманска чета в района на Ениджевардарското езеро. Гоно като местен човек координира действията на пристигналите по късно други гръцки чети, под командването на капитаните Аграс ([[Телос Агапинос]]), Никифорос ([[Йоанис Деместихас]]) и Акритас ([[Константинос Мазаракис]]), които са съставени предимно от гръцки военни от Гърция, непознаващи местните условия в Македония и не владеещи български - езикът на местното население. Самият Гоно Йотов научава гръцки език с критски акцент от тях<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897-1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 274.</ref>. Тези няколко гръцки чети, базирани предимно в [[Негуш]], повеждат борба с българските чети на ВМОРО в района на [[Ениджевардарско езеро|Ениджевардарското езеро]], под командата на Апостол войвода.
 
В четата му в различен период са андартите Константинос (Дината) Вудрислис - братовчед на Гоно, [[Константинос Даис]] (Царас), Константинос Петсивас, Христос Папилидис от Петрово, Ставрос Ляпчис, [[Тодор Чифтеов]], Георгиос Пулкас от Крива, Лазарос Пировалис, Александрос Лагонас, Атанасиос Анагностопулос, Кириакос Хадес - подвойвода на Гоно от Кулакия, Георгиос Димопулос от [[Епаноми]], Томас Пейчис от Крушево, Павлос Палидис - секретар в четата, [[Панде Атанасов]], [[Лазар Доямов]]. Успоредно с неговата чета до 1905 година в блатото действат [[Теохарис Кункас]] (Гидиотис) и [[Георгиос Перифанос]]<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 76-77.</ref>.
Четата на Гоно заедно с първата организирана гръцка чета - тази на капитан Петрилос ([[Константинос Буковалас]]) връща насилствено към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] няколко български села, които преди това са приели върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - [[Зорбатово]] (днес Микро Монастири), [[Кангалич]] (Врахия), [[Кърджалиево]] (Адендро) и [[Постол]] (Пела).
 
[[FileФайл:Gono Iotov Apostolos Matopoulos Gida.JPG|мини|250п|Гоно Йотов, [[Апостолис Матопулос]] и граждани в [[Александрия (дем Александрия)|Гида]] след Младотурската революция]]
[[FileФайл:Gono,agras,lazo pic.jpg|мини|250п|Гоно Йотов, [[Александрос Мазаракис]], [[Лазар Доямов]] и [[Апостолис Матопулос]] (седнал), в [[Кулакия]] през 1908 година]]
От март 1905 година Гоно Йотов и Петрилос се настаняват в колибите Чекри, Али и Лака и започват да водят сражения с българските чети и заедно с пристигналата чета на капитан Аграс започват да нападат околните български села в областта [[Сланица]] - [[Света Марина (Ном Иматия)|Света Марина]] (Агия Марина) на 28 март - отблъснати от селската милиция, [[Янчища]] (Агиос Георгиос), [[Аларе]], отблъснати от милицията, [[Голо село]] (Акролимни), [[Луковища]] (Палеа Ликояни), [[Бозец]] (Атира), отблъснати от милицията. Гоно Йотов пише следното за нападението на Голо село:
{{Цитат|През това време дойде тук Петрилос Буковалас и се поставих на неговите заповеди. Взех десет от мъжете и отидох в село Голо село, където задържах трима от най-фанатичните българи от първенците - Дионис Чекрели, Васил и Петро Арсенли. В отговор на това българите убиха за наказание единствения грък Леонид, който беше пазвантин. По същото това време с помощта на въоръжените мъже на Буковалас обсадих българските колиби в блатото и ги притиснах толкова силно, че комитаджиите избягаха. На Чекри имаше и трима загинали от тях. След това по заповед на Центъра отидох в Солун, за да получа инструкции. По времето докато ме нямаше, Буковалас беше измамен от тримата български първенци и ги освободи. Това беше много голяма грешка за нас, защото там където българите се бяха изплашили от нас, като научиха, че групата ни е само 13 мъже, събраха смелост и извършиха следните действия: Изгориха 60-те колиби и не можехме да намерим място къде да се скрием и превзеха шест от колибите, в които да се събират, 2. Плениха четирима селяни от село Зорбата и ги убиха, 3. Научиха, че бяха скрити 30 пушки с муниции в село [[Плугар]], в моята къща и я разрушиха, но не успяха да намерят повече от три пушки. Но ми причиниха загуби за 30 лири<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 89.</ref>}}
[[Файл:Antonis Antonakis and another man.jpg|ляво|мини|„Лекарят“ Антонис Антониадис или Антонакис (вдясно),<ref name="Το Ίδρυμα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=837&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 5 март 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref> предал Гоно Йотов]]
На 14 ноември 1906 г. четите на Гоно и капитан Аграс нападат базата на Апостол войвода при село [[Жервохор]] (Палео Зервохори), но според Христо Силянов са отблъснати с девет убити и няколко ранени, между които самият Аграс.<ref>[http://promacedonia.com/obm2/16b.html Христо Силянов. Борбите към Енидженското езеро, ч.2 (из „Освободителните борби на Македония“, т.II)]</ref> Гръцки източници твърдят, че андартите са постигнали голяма победа.<ref>[http://www.ypodomi.com/giannitsa/hp5.htm Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών]</ref>
 
Гоно с четата си от около 35 души продължава сраженията с четите на Апостол през цялата 1907 и 1908 година до [[Младотурска революция|Младотурската революция]]. През 1907 година разказва за една среща с български войводи:
 
[[FileФайл:Gono Yotov tomb.jpg|мини|250п|Гробът на Гоно Йотов]]
{{Цитат|На 25 март имахме временно затишие. Срещнахме се с българите, за да се разберем с предводителите им войводата [[Тодор Чочков|Тодорис]], [[Георги Мучитанов|Касапчето]] и подвойводата на [[Апостол войвода|Апостол]] [[Щерьо Юнана|Щерьо Йован]]. Не достигнахме до никакво съгласие и се сбихме.<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 92.</ref>}}
 
След Хуриета Гоно Йотов продължава натиска над ениджевардарските и негушките села за отказване от Екзархията и преминаване към Патриаршията. В края на 1908 година Гоно извършва престъпление и е принуден да замине за [[Атина]], където със спестяванията си си купува хотел и се поставя на разположение на Генералния щаб на гръцката армия. На 22 ноември 1909 година в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:
 
{{Цитат|Последно и най-важно от всички мои действия започнах борбата в Яница с 50 гръцки семейства като начало срещу 800 български и други, които не липсваха от Яница, както и срещу реакция на някои от нашите <nowiki>[гърците]</nowiki>. Макар че имаше обаче реакция от нашите, успях да ги увелича на 230 за сметка на българите... Тази работа беше най-важната, защото имах да се боря не само срещу българите, но и срещу всички други народности в Македония, които не липсваха в Яница, а също така и срещу нашите, които не искаха свободата заради собствени интереси и по мое мнение те бяха и най-опасните.<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 95.</ref>}}
 
[[FileФайл:Enidje-prolet.jpg|мини|250п|Площад „Гоно Йотов“ в [[Енидже Вардар]].]]
При завръщането си в Македония Гоно е предаден от старите си сподвижници доктор [[Антонис Антонакис]] и капитан [[Апостолис Матопулос]], и е убит в сблъсък с османска част в Ениджевардарското езеро край село [[Ниси (дем Александрия)|Ниси]] на 12 февруари 1911 година.<ref>[http://users.ima.sch.gr/theoarvani/nisi/makedonia-iframe.html# Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΟ ΝΗΣΙ]</ref>
 
== Бележки ==
<references/>