Граждено: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м без <nowiki>; козметични промени
Ред 25:
'''Гражден''' или '''Граждено''' или '''Граждани''' ({{lang-el|Βροντερό}}, ''Врондеро'', [[катаревуса]]: ''Βροντερόν'', ''Врондерон'', до 1926 ''Γκράσδενι'', ''Граздени''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170941 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκράσδενι - Βροντερόν]</ref>) е [[село]] в Република [[Гърция]], в дем [[Преспа (дем)|Преспа]], област [[Западна Македония]] със 183 жители (2001).
 
== География ==
Селото е разположено в областта Голема Преспа близо до границата с Албания в подножието на планината Сува гора. Отдалечено е на 70 километра западно от град [[Лерин]] (Флорина).
 
== История ==
=== В Османската империя ===
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 под името ''Граздани'' с 35 семейства.<ref>Harun Yeni,Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 114.</ref> Селото е споменато в [[Слепченски поменик|Слепченския поменик]] от XVII–XVIII век като ''Граждено''. Според академик [[Иван Дуриданов]], като се вземе предвид, че жителското име е ''гражденец'', ''гражденци'', етимологията на името е от миналото страдателно причастие ''граждено'' от <nowiki>*</nowiki>&nbsp;''gardjeno''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 176 - 177.</ref>
 
До началото на XIX век селото е албанско, но поради неблагоприятното му място албанците се изселват във [[Винени]], а виненци се заселват в Гражден. Според [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) в 1889 година в селото има 84 домакинства с 431 жители българи.<ref>Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Грачино'' (Gratchino) е посочено като село в каза Ресен със 23 домакинства и 69 жители [[мюсюлмани]] и 20 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.</ref>
Ред 38:
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година четирима души от Гражден са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref>
 
=== В Гърция ===
По време на войната в селото влизат гръцки части, а след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] Гражден попада в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Врондерон, в превод ''гърмящо''.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> В междувоенния период има силна емиграция в посока [[България]] и [[Югославия]]. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] цялото население на Гражден го напуска, като повечето от жителите му се заселват в Югославия, в Чехословакия 112 души, а в Австралия 43 души<ref>Ристовски, Христо, Дробицки, Гоче. „Граждено: 1949“, Здружение на деца бегалци од егејскиот дел на Македонија, Скопие, 2001, стр.139-141.</ref>. След войната в селото са настанени [[арумъни|власи]] от Епир.<ref>Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.</ref>
 
Ред 54:
* 1991 - ? души
 
== Личности ==
;Родени в Гражден
* {{флагче|България}} Алекси Спиров Василевски (р. 1901), в 1920 - 1923 и 1926 - 1932 година е емигрант в САЩ, след установяването на диттакурата на Метксас в 1936 г. емигрира във Франция, където остава до 1940 г., в 1941 - 1947 година е участник в партизанското движение в Леринско, оставя спомени<ref name="ГУАМС 77">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=77 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=2015-08-31}}</ref>
Ред 67:
{{икона|en}} [http://www.prespes.gr/ Официален сайт на дем Преспа]
 
== Бележки ==
<references/>