Европейска организация за ядрени изследвания: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишна доп. точка (г.. --->г.); козметични промени
Ред 41:
 
== Общи сведения ==
Организацията е разположена на границата на Швейцария с [[Франция]], северозападно от [[Женева]]. Споразумението за създаването на ЦЕРН е подписано в [[Париж]] на [[29 юни]] − [[1 юли]] [[1953]] г. от представителите на 12 европейски държави.<ref>[https://council.web.cern.ch/council/en/Governance/Convention.html CONVENTION FOR THE ESTABLISHMENT OF A EUROPEAN ORGANIZATION FOR NUCLEAR RESEARCH] via [https://council.web.cern.ch/council/en/BasicDocuments.html CERN Council]</ref> Организацията е основана на [[29 септември]] [[1954]] г.. Понастоящем броят на страните-членки вече е 20 (съотнесено към 2011 г.). Освен това, някои страни и международни организации имат статут на наблюдатели.
 
В ЦЕРН постоянно работят приблизително 2500 човека, както и около 8000 физици и инженери от 580 [[университет]]а и институти, от 85 националности участват в международните [[експеримент]]и на ЦЕРН и работят там временно.
Ред 74:
 
== Страни-членки ==
[[File:CERN members.svg|370px|thumbмини|Страни-членки на ЦЕРН
{{legend|#006BA8|Основателки}}
{{legend|#7BA800|По-късно присъединили се}}]]
[[File:CERN-Observers.png|370px|thumbмини|
{{legend|blue|Страни-членки на ЦЕРН}}
{{legend|red|Страни със статут на наблюдателки}}]]
Ред 116:
 
Наблюдатели са и следните [[международни организации]]:
* [[КартинкаФайл:Flag of Europe.svg|25px]] [[Европейски съюз]]
* [[КартинкаФайл:Flag of UNESCO.svg|25px]] [[ЮНЕСКО]]
 
== Обекти ==
[[ImageФайл:Bldng40cropped.jpg|thumbмини|200px|Интериорът на офис-сграда 40<br/>от обект Meyrin. Работно място на учени, работещи по [[Компактен мюон соленоид|CMS]] и [[ATLAS]].]]
[[ImageФайл:CERN-aerial.jpg|thumbмини|leftляво|250px|Главният обект на ЦЕРН.<br />Поглед от Швейцария към Франция.]]
По-малките ускорители се намират в главния обект Meyrin (известен също като Западната зона), който първоначално е бил построен в Швейцария, по протежение на френската граница, но след разширение през 1965 г. част от съоръженията преминават на френска територия. Френската част е под швейцарска юрисдикция, така че няма очевидна граница в рамките на обекта, освен линия от маркирани камъни. Има шест входа на обект Meyrin:
* '' A'', в Швейцария. Отворен за целия персонал на ЦЕРН в определени моменти.
* '' B'', в Швейцария. Отворен за целия персонал на ЦЕРН по всяко време. Често наричан „главен вход“.
* '' C'', в Швейцария. Отворен за целия персонал на ЦЕРН в определени моменти.
* '' D'', в Швейцария. Отворен за прием на стоки в определено време.
* '' E'', във Франция. Отворен за френския персонал на ЦЕРН в определени моменти. Контролиран от митнически персонал. Входът е наречен „Porte Charles de Gaulle“ в знак на признание на неговата роля за създаването на ЦЕРН.
 
* ''Тунелен вход'', във Франция. Отворен за трансфер на оборудване от и за ЦЕРН (във Франция) от персонал със специално разрешително. Това е единственият позволен маршрут за такива трансфери. Съгласно договора на ЦЕРН, не се заплащат никакви данъци, когато се правят такива трансфери. Контролират се от митнически персонал.
 
SEP и LEP/LHC са разположени в подземни тунели и се намират почти изцяло извън основния обект. Заровени под френски земеделски земи, те са невидими от повърхността. Въпреки това в различни точки по протежението им има повърхностни обекти, като местоположението на сградите е свързано с експерименти или други съоръжения, необходими за управлението и функционирането на [[ускорител]]ите, като криогенни агрегати и шахти за достъп. Самите опити се провеждат на същото подземно ниво, на което са тунелите.
Ред 142:
 
=== Компютърни технологии ===
[[ImageФайл:First Web Server.jpg|thumbмини|leftляво|250px|Този [[NeXT Computer]] използван от британският учен сър Тим Бърнърс-Лий в ЦЕРН се превръща в първият [[уеб сървър|Web server]].]]
Освен с откритията в областта на физиката, ЦЕРН се прославя с това, че зад стените му е предложен хипертекстовия проект [[World Wide Web|Световната мрежа]]. Английският учен Тим Бърнърс-Лий и белгийският учен [[Роберт Кайо]], работейки независимо един от друг, предлагат през [[1989]] г. проект за свързване на документите посредством хипертекстови връзки за облекчаване обмена на информация между групите изследователи, занимаващи се с провеждането на големите експерименти на колайдъра LEP. Първоначално проектът се използва само за вътрешната мрежа на ЦЕРН. През [[1991]] г. Бърнърс-Лий създава първите в света [[уеб сървър]], [[уебсайт]] и [[уеб браузър]]. Обаче Световната мрежа става действително световна, едва тогава когато били написани и публикувани спецификациите [[URI]], [[HTTP]] и [[HTML]]. На 30 април 1993 г., ЦЕРН обявява, че [[Световната мрежа]] ще бъде свободна за всички ползватели.
[[ImageФайл:Where the WEB was born.jpg|thumbмини|250px|CERN: Където се роди [[World Wide Web|„Паяжината“]]<br /><small>CERN: where the [[World Wide Web|Web]] was born</small>]]
 
Още до създаването на Световната мрежа в началото на 1980-те години ЦЕРН става пионер в използването на [[интернет]] технологията в Европа.
Ред 155:
 
== Ускорители ==
[[ImageФайл:Cern-accelerator-complex.svg|thumbмини|300px|Карта на комплекса от ускорители на ЦЕРН]]
{{Основна|Ускорител на частици}}
Ускорителният комплекс на CERN се състои от шест главни ускорителя:
Ред 167:
 
== Основни текущи проекти ==
[[ImageФайл:Construction of LHC at CERN.jpg|thumbмини|leftляво|150px|Изграждане на CMS детектора за LHC]]
 
=== Голям адронен ускорител ===
Ред 184:
 
== Интересни факти ==
[[FileФайл:CERN Globe of Science and Innovation.jpg|thumbмини|250px|Кълбото на науката и иновациите<br /><small>The Globe of Science and Innovation</small>]]
 
=== Обекти, открити за посещения ===
* [[Кълбо на науката и иновациите]] на ЦЕРН, което отворя врати в края на 2005 г. и се използва 4 пъти седмично за специални експозиции.
* [[Микрокосмос (ЦЕРН)]] – музей по [[Физика на елементарните частици|физика на частиците]] и история на ЦЕРН.
 
=== В публичното пространство ===