Ниагарски водопад: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 21:
| общомедия =
}}
[[FileФайл:Niagara 01.jpg|thumbмини|550px|Изглед от кулата Skylon до Ниагарския водопад]]
[[FileФайл:Niagara Falls Horseshoe aerial view.jpg|thumbмини|350px|Въздушна снимка на Ниагарския водопад]]
 
'''Ниагара''' ({{lang-en|Niagara Falls}}) е група големи [[водопад]]и на [[Ниагара (река)|река Ниагара]] в източната част на [[Северна Америка]], на границата между [[САЩ]] и [[Канада]]. Водопадът се състои от три части: Подковата ({{lang-en|Horseshoe, Подкова, чете се Хорсшу}}, понякога наричан ''Канадски водопад''), Американски водопад и по-малкия Брайдъл Вейл. Макар и не особено висок, водопадът Ниагара е много широк и е най-големият в [[Северна Америка]].
Ред 32:
 
След като ледът се разтапя, оттокът на горните Големи езера се превръща в днешната река Ниагара, която няма възможност да следва старата си, вече запълнена, долина, така че намира най-ниския изход в трансформираната топография. С времето реката прорязва пролом през Ниагарската стена, обърната на север урва, образувана от ерозията на спускащата се на юг формация Локпорт между езерата Ери и Онтарио. Процесът на ерозия оголва океански скали, много по-стари от геологически новите ледникови наноси. Три основни формации са видими в пролома, изрязан от река Ниагара.
[[КартинкаФайл:Niagara3573.jpg|thumbмини|350px|Водопадът Подковата в Канада, една от трите части на водопада Ниагара]]
Когато новоустановилата се река среща устойчивия на ерозия локпортски доломит, твърдият пласт ерозира много по-бавно от разположените под него по-меки скали. Въздушната снимка ясно показва твърдата горна скала, формацията Локпорт (среден силур), под бързеите над водопада, и приблизително на горната третина от стената на пролома. Тя е съставена от много плътен, твърд и много здрав варовик и доломит. Под този пласт, на около две трети от откоса, е по-слабата, мека и ронлива формация Рочестър (долен силур). Състои се главно от шисти, макар че има и тънки варовикови слоеве и съдържа големи количества вкаменелости. Тъй като този слой ерозира много по-лесно, реката е подкопала горната скала и е образувала водопада. Потопена под реката в по-ниската долина, скрита от погледа, е формацията Куинстън (горен ордовик), която е съставена от шисти и фин пясъчник. И трите формации са образувани в древното море и различията им произтичат от променящите се условия в морето.
 
Първоначалният Ниагарски водопад се е намирал близо до днешния [[Люистън]], но ерозията на кората е довела до изместването на водопада няколко километра на юг. Точно над днешното място на водопада остров Гоут разделя течението на реката и отделя водопада Хорсшу на запад от Американския водопад и Бридъл Вейл на изток. Въпреки че през последното столетие ерозията и рецесията са забавени с инженерни мероприятия, в крайна сметка водопадът ще се измести достатъчно, за да пресуши по-голямата част от езерото Ери, чието дъно е по-високо от дъното на водопада. Инженерите се опитват да намалят скоростта на ерозията и да забавят това събитие, доколкото е възможно.
 
Водопадът пада от около 52 m, макар че Американският водопад има чист пад от 21 m, преди да стигне до купища скали, паднали при огромно срутване през 1954. По-големият Канадски водопад е широк около 790 m, а Американският е широк около 320 m. Максималното количество вода, преминаващо през водопада през върховия сезон, е 5 7005700 m³/s. За сравнение количеството вода при известния водопад Виктория на река Замбези е едва 1 1001100 m³/s. През летните месеци, когато е максималното отклоняване на вода за производство на електричество, през водопада преминават около 2 8002800 m³/s, 90% от които през водопада Хорсшу. Този обем намалява наполовина през нощта, когато е най-голямото отклонение към водноелектрическите централи.
 
== Исторически сведения ==
[[FileФайл:DSCN4390 americanfalls e.jpg|thumbмини|350px|[[Американски водопад|Американският водопад]], американската част на водопада в щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]]]
 
По една от версиите, думата ''Ниагара'' идва от [[ирокези|ирокезка]] дума, означаваща „гръмотевични води“. Първоначалните жители на областта са ''онгиара'', ирокезко племе, наречено ''неутралните'' от [[Франция|френските]] заселници, които ги смятали за полезни в уреждането на спорове с други племена.
Ред 52:
== Отражение върху промишлеността и търговията ==
Огромната мощ на водопада отдавна е призната за потенциален източник на енергия. Първото известно усилие за използване на водите е от [[1759]] г., когато Даниъл Джонкернс строи малък [[канал]] над водопада, за да задвижва [[дъскорезница]]та си. Огъстъс и Питър Портър купуват местността и целия Американски водопад през [[1805]] г. от правителството на щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] и разширяват първоначалния канал, за да осигурят хидравлична енергия за своята [[мелница]] и фабрика за щавене на [[кожа|кожи]]. През [[1853]] г. е създадена ''Niagara Falls Hydraulic Power and Mining Company'', която с времето изгражда канали, използвани за генериране на електричество. През [[1881]] г. под ръководството на [[Якоб Шьолкопф]] е произведен достатъчно силен [[постоянен ток]], за да се освети както самия водопад, така и близкото село [[Ниагара Фолс]].
[[КартинкаФайл:Niagara_Maid_of_the_Mist_horseshoe.jpg|300px|мини|leftляво|Милиони туристи посещават водопада всяка година]]
 
Когато [[Никола Тесла]], на когото по-късно е издигнат паметник в Ниагара Фолс, открива [[променлив ток|променливия ток]], става възможен далечният пренос на електричество. През [[1883]] г. ''Niagara Falls Power Company'', наследник на фирмата на Шьолкопф, наема [[Джордж Уестингхаус]] да проектира система, генерираща променлив ток. През [[1896]] г. с финансиране от магнати като [[Дж. П. Морган]], [[Джон Джейкъб Астор IV]] и [[Вандербилт]], те построяват гигантски подземни тръбопроводи, водещи към [[турбина|турбини]], които генерират до 75 [[мегават]]а и захранват с електричество град [[Бъфало]], на 30 км оттам. Частни компании на канадския бряг също започват да използват енергията на водопада, като за целта наемат както местни, така и американски фирми. През [[1906]] г. правителството на [[Онтарио (провинция)|Онтарио]] поставя преноса на електричество под обществен контрол, разпределяйки енергията от Ниагара към различни части на тази провинция. Днес между 50% и 75% от дебита на река Ниагара е отклоняван чрез четири огромни тунела, започващи далеч нагоре по течението. След това водата преминава през хидроелектрични турбини, които захранват с електричество близките райони на САЩ и Канада, преди да се върнат в реката доста след водопада.
Ред 67:
До нашата епоха водопадът се придвижва на юг с 0,5 до 3 m в година вследствие на ерозията. Този процес е забавен, първоначално чрез отклоняване на нарастващо количество вода от реката към водноелектрическите централи в двете страни. На [[2 януари]] [[1929]] г. Канада и САЩ договарят план за защита на водопада. През [[1950]] г. двете страни подписват Договор за отклонение на водите на река Ниагара, който определя по-конкретно този процес.
 
[[КартинкаФайл:dryniagara.jpg|мини|Американският водопад, „спрян“ при мероприятия за контрол на ерозията през 1969 г. (вижте текста)]]
 
В допълнение към ефекта от отклоняване на вода към електроцентралите, мерките за контрол на ерозията включват подводни съоръжения, пренасочващи най-разрушителните потоци, и директно механично заздравяване на горната част на водопада. Най-драматичното мероприятие от този вид е предприето през [[1969]] г. През юни река Ниагара е напълно отклонена извън Американския водопад за няколко месеца чрез построяването на временна земна [[язовирна стена]] (ясно забележима на снимката вдясно). Подобен ефект е наблюдаван веднъж и като резултат на естествено явление. На [[29 март]] [[1848]] г. струпване на [[лед]] спира почти цялата вода през водопада Ниагара.
Ред 76:
 
== Водопадът в популярната култура ==
[[КартинкаФайл:BobbyLeachNiagaraFalls.jpg|leftляво|мини|300px|Боби Лийч и неговото буре, след спускането му по водопада Ниагара, 1911]]
През октомври [[1829]] г. [[Сам Пач]] ({{lang-en|Sam Patch}}), който сам се нарича ''Скачача-янки'', скача във водопада Хорсшу и става първият известен човек, оживял след такъв скок. Това поставя началото на дълга традиция на подобни безразсъдни опити. През [[1901]] г. 63-годишната [[Ани Тейлър]] става първият човек, спуснал се по водопада в [[буре]]. Тя оцелява, практически без наранявания. От историческия скок на Тейлър 14 други хора се удавят или са тежко ранени. Оцелелите след такива номера са изправени пред съдебни обвинения и тежки глоби, тъй като опитите за спускане по водопада са незаконни. Илюзионистът [[Дейвид Копърфилд]] наскоро добавя името си в този списък, като успешно се спуска (или, може би създава впечатление, че се спуска) по водопада през [[1990]] г.