Йоан III Дука Ватаци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м излишна доп. точка (г.. --->г.); козметични промени |
||
Ред 2:
|име = Йоан III Дука Ватаци
|описание = никейски император
|изображение за личността = [[
|описание на изображението = миниатюра от 15 в.
|управление = [[1222]] – [[1254]]
Ред 24:
}}
'''Йоан III Дука Ватаци''' ({{Lang-el|Ιωάννης Γ΄ Δούκας Βατάτζης}}) е император на [[Никейска империя|Никейската империя]] от династията [[Ватаци]] - [[Ласкариди]], управлявал в периода [[1222]] - [[1254]] г.
Йоан III е наследник на бележитите византийски фамилии Дука и [[Ватаци]]. Син е на [[Василий Ватаци]] († 1194), дук на Тракия,
След завладяването на Константинопол от латините, той служи като главен стратег на никейския император [[Теодор I Ласкарис]] и бива избран от него за негов зет и наследник. Йоан се жени за [[Ирина Ласкарина]], дъщеря на [[Теодор I Ласкарис]], императора-основател на Никейската империя, който го избира за свой наследник на трона благодарение на войнските му заслуги.
По време на управлението си Йоан III се заема да възстанови разрушената при [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] Византийска империя и разширява владенията си за сметка на [[Венецианска република|Венецианската република]]. Постига значително териториално разширение на никейската държава в Мала Азия и на Балканите, но неговите амбиции да възвърне Константинопол отново в ромейска власт остават неосъществени.
Йоан III Дука Ватаци е обявен за съвладетел през 1221 г., а след смъртта на Теодор I Ласкарис в 1222 г. става никейски император, но властта му е оспорена от роднините на Ласкарис, които са подпомогнати военно от Латинската империя. След победата над тях, Йоан III нахлува в Тракия и отнема Адрианопол от латините през 1225 г., въпреки че през 1227 г. града е завладян от неговия съперник [[Теодор Комнин]], владетел на Солунското Епирско деспотство.
През 1230 г., след елиминирането на ефимерната Епирска империя от българският цар [[Иван Асен II]], Дука Ватаци сключва съюз с България, насочен срещу Латинската империя. Като жест на добри намерения, никейският патриарх признава правото на българите на независима църква и собствена патриаршия през 1235 година. Никея воюва през [[1235]]-[[1236]] г. в съюз с цар Иван Асен II срещу [[латинци]]те, обсаждайки безуспешно [[Константинопол]]. Поради различни причини и, може би, обезпокоен от засилването на Никейската държава, Иван Асен се въздържа от по-нататъшни активни действия в подкрепа на Дука Ватаци. Впоследствие българският цар възприема политика на неутралитет и отношенията с Никейската империя се влошават. Йоан III се възползва от слабостта на Българското царство след смъртта на Иван Асен II, анексира Солун в 1242 г., а през 1246 г. превзема и голяма част от българска Тракия. Ватаци побеждава цар [[Михаил II Асен]], но териториалните му придобивки са затвърдени едва след неговата смърт чрез сключения Регински мир. Така Никейската империя присъединява голяма част от Родопите и една трета от територията на Средновековна България.
Йоан III Ватаци е способен и успешен владетел, който не само доказва качествата на военен лидер и политик, но и обръща голямо внимание на стопанското развитие в държавата. По негово време Никейската империя се намира в икономически подем, а самият император е известен с личната си скромност, пестеливост и умереност, проявава справедливост и милосърдие, поради което е уважаван от поданиците си и е възхваляван в летописите.
В края на живота си Йоан III заболява и умира от [[епилепсия]]. След смъртта му на престола го наследява синът му [[Теодор II Ласкарис]].
[[
== Източници ==
| |||