Уикипедия

Огняново (област Благоевград): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м без <nowiki>; козметични промени
Ред 15:
}}
 
'''Огня&#768;новоОгня̀ново''' ({{стар|Огн{{Уникод|&#x463;ѣ}}ново}}) е [[село]] в Югозападна [[България]], [[Община Гърмен]], [[област Благоевград]]. Селото има население от около 1500 души (2010) и е балнеоложки център. До [[1934]] година селото носи името '''Фотовища''', а до 1966 – '''Огненово'''.<ref name="michev.koledarov">Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София, 1989, стр. 201.</ref>
 
== География ==
Ред 23:
 
=== Минерални бани ===
На половин километър северно от селото в местността Крайселско има група от седем [[минерална вода|минерални извора]] и един сондажен кладенец с температура 35 – 39,5 &degnbsp;°C и ниска минерализация, подходящи за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и урологични заболявания. Тук е построен профилакториум „Огняново“ – т.нар. ''Селски бани''. На километър и половина североизточно от селото в местността Крайречно има втора голяма група минерални извори – Гоцеделчевски или Градските бани с темперарура 41 С. В 1963 година ''Огненово'' е обявено за балнеолечебен [[курорт]] с местно значение.<ref name="еб"/>
 
Минералната вода е без цвят, бистра и без мирис, като е слабо минерализирана, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, силициева, флуорна. Има силно алкална реакция PH 8.1 – 9.4. Минералната вода е подходяща за множество заболявания.<ref>[http://www.visitpirin.net/index.php?l=0&s=2&c=74&o=2239 Описание на село Огняново – Национален Парк Пирин.]</ref>
 
[[FileФайл:Mesta valley from Orelyak.jpg|thumbмини|600px|ццентър|Долината на [[Места]], гледана от връх [[Ореляк]]. В средата, в подножието на отсрещните хълмове на [[Родопи]]те се виждат селата [[Огняново (област Благоевград)|Огняново]], [[Гърмен]], [[Дебрен]] и [[Дъбница]]. По-близо се вижда село [[Борово (област Благоевград)|Борово]], а вдясно от него - малка част от град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]].]]
 
== История ==
Ред 53:
}}</ref> През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Огняново е представено от християнин.<ref>[http://www.scribd.com/doc/36928489/Помохамеданчванията-в-Неврокопско-XV-XVIII-век Страшимир Димитров. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век]</ref> През 1723 година 8 мюсюлмани и 11 християни от Огняново са обложени с данъка [[авариз]].<ref>{{Радушев2|138}}</ref> Освен под името ''Хотовища'' ({{lang-ota|حــوطــويــشــتــه}}), се споменава и под името ''Фотовища'' ({{lang-ota|فــوتــوشـتــه, فـتــوشـتــه}}).<ref>Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, София, 2002, стр. 106, [[Специални:Източници_на_книги/9549800296|ISBN 954-9800-29-6]].</ref>
 
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името ''Фотовища'' е от първоначалния патроним на – ''ишти'' <nowiki>*</nowiki>''Хотовишти'' от фамилното име ''Хотов'' от личното име <nowiki>*</nowiki>''Хото''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 186.</ref>
Според [[Васил Миков]] етимологията на Огняново е превод от гръцкия топоним Фотовища ("фотос" - светлина).
 
Ред 115:
=== В България ===
Селото е освободено от [[османска власт]] на 12/25 октомври 1912 година по време на [[Балканска война|Балканската война]] от [[Седма рилска дивизия]]. Петдесет и шест души от Фотовища се включват като [[доброволец|доброволци]] в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 885.</ref> През периода 1913 – 1918 година в селото се заселват българи [[бежанци]] от [[Егейска Македония]] – предимно от селата [[Горно Броди]] и [[Каракьой]].<ref name="еп"/>
[[FileФайл:Ognyanovo-Delta-Hotel-Mineral-water-swimming--pools.jpg|thumbмини|Минерални плувни басейни в Огняново.]]
През 1927 – 1928 година е завършен водопроводът на Фотовища.<ref>Македонски новини. Седмичен вестник за стопанство и просвета в Петрички окръг, г. І, бр. 7, 3 март 1929, стр. 2.</ref> В 1928 година в селото е основано читалище „Борис Сарафов“, прекръстено след 1944 година на „Асен Златаров“.
 
През 1923 година в ''Огненово'' е основана земеделска кооперация „Канина“, която наброява 58 члена към 1935 година. В 1926 година е създадена и животновъдна кооперация за застраховане на добитък, а в 1930 година – трудова горска производителна кооперация „Караорман“. Към 1935 г. горската кооперация има 39 члена, а животновъдната – 13.<ref>Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 4, 22 (страниците не са отбелязани в изданието)</ref>
 
В 1934 година с указ на [[Правителство на България (50)|деветнадесетомайското правителство]] името на селото, произхождащо от [[гръцки език|гръцкото]] ''φως'', ''светлина'', ''φωτιά'', ''огън''<ref>Миков, Васил. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, София, 1943, стр. 74.</ref> е преведено на български като '''Огн{{Уникод|&#x463;ѣ}}ново''', от 1945 година Огненово, а в 1966 името е трансформирано на Огняново.<ref name="michev.koledarov"/> В 1961 година Огненово се отделя в самостоятелна община заедно със селата [[Балдево]], [[Осиково (Област Благоевград)|Осиково]], [[Скребатно]] и [[Рибново]].<ref>Сборник за народни умотворения и народопис, том 54, Издателство на БАН, София, 1973, стр. 61.</ref>
 
== Огняново днес ==
Ред 128:
 
== Религия ==
Изповядваните религии са [[Православие|източно православие]] и [[ислям]]. В селото има църква „Успение Богородично“, както и [[джамия]]. Църквата е построена в 1835 година и представлява трикорабна псевдобазилика, вкопана в земята, която днес е паметник на културата. Камбанарията и&#768;ѝ е построена допълнително.<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999.</ref> Църквата е изрисувана от [[Димитър Молеров (живописец)|Димитър Молеров]] в XIX век. Иконата на Свети [[Йоан Кръстител]], рисувана за църквата от Молеров с темпера върху дърво, се съхранява в Музейния комплекс в [[Банско]].
 
== Политика ==
От 1999 година за кмет на Огняново е избрана Димитрия Гюрова.<ref>[http://izbori2003.is-bg.net/tour1/rez/1-113-8.html Местни избори 2003.]</ref> На местните избори в 2007 година за кмет на селото пак е избрана Димитрия Гюрова, отново издигната от политическата партия [[Съюз на демократичните сили|СДС]].<ref>[http://www.mi2007.org/results1/01/11353326.html Местни избори 2007. Централна избирателна комисия.]</ref> На местните избори в 2011 година за кмет за пореден път е избрана Димитрия Гюрова след балотаж.<ref>[http://results.cik.bg/tur1/mestni/0113_53326.html Избори 2011. Централна избирателна комисия.]</ref>
 
== Говор ==
Ред 144:
 
;Лексика
* ''мъкло&#768;мъкло̀'' – мътна вода, мътилка<ref>Български етимологичен речник, том 1, Академично издателство Проф.Марин Дринов, 1995, стр. 382. ISBN 9544303146, 9789544303143.</ref>
* ''мумафчия'' – клюкар<ref>Български етимологичен речник, том 1, Академично издателство Проф.Марин Дринов, 1995, стр. 325. ISBN 9544303146, 9789544303143.</ref>
 
Ред 151:
 
== Личности ==
[[FileФайл:Nikola Parapanov IMARO Fatovishta.JPG|мини|Никола Парапанов.]]
;Родени в Огняново
* {{флагче|България}} [[Ангел Бумбаров|Ангел Спасов Бумбаров]] (1843 – 1909), български възрожденски просветен и църковен деец, баща на Никола Бумбаров, учител в родното си село между 1862 – 1874 година<ref name="asd94">Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.94.</ref><ref>Марков, Иван. Да живее Хуриетътǃ Да живее народътǃ Султанът – долуǃ. (Спомен на съвременник за събитията в град Неврокоп през 1908 г.). Списание „Македонски преглед“, 2015, кн. 2, стр. 101 – 108.</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Огняново_(област_Благоевград)“.