|
| карта-файл2 =
}}
[[FileФайл:Ograzden_IMG_4585.jpg|мини|300п|Поглед към Огражден от [[Беласица]]. В дясно в полите на планината – село [[Първомай (село)|Първомай]]. На заден план [[Малешевска планина|Малешевскатата планина]] в дясно и [[Осогово]] в ляво.]]
'''Огра̀жденОгра̀жден''' е [[планина]] в [[България|Югозападна България]] и [[Република Македония]], част от [[Осоговско-Беласишката планинска група]].
== Етимология ==
Името Огра̀жденОгра̀жден е засвидетелствано около 1332 година в грамота на [[Стефан Душан]] като ''Ограждень'' и през 1338 година в грамота на [[Стефан Дечански|Стефан Урош III]] като ''Ограждено''. Според академик [[Иван Дуриданов]] името е ''огражденъ'' от праславянското <nowiki>*</nowiki>''agrdjen''ъ, минало страдателно причастие от старобългарското ''оградити''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 187.</ref>
== Географска характеристика ==
=== Географско положение, граници, големина ===
Планината е част от Осоговско-Беласишката планинска група. На север долината на река [[Лебница]] (десен приток на [[Струма]]) я отделя от [[Малешевска планина]], а на югозапад, юг и югоизток склоновете ѝѝ стръмно се спускат към [[Струмишка котловина|Струмишкото]] и [[Санданско-Петричка котловина|Санданско-Петричкото поле]]. На запад долината на река Турия (ляв приток на [[Струмешница]]) я отделя от [[Драголевска планина]]. Главното ѝѝ било се простира от запад на изток на около 50 км, а ширината ѝѝ в средата достига до 17 км. От юг на север, през средата на планината, от гранична пирамида № 25 до гранична пирамида № 38 преминава държавната ни граница с [[Република Македония]], като планината почти по равно е поделена между двете държави.
=== Релеф ===
=== Климат и води ===
Климатът на планината е преходносредиземноморски. Цялата планина попада във водосборният басейн на река [[Струма]], като северните ѝѝ склонове се отводняват от малки и къси десни притоци на река [[Лебница]] (десен приток на [[Струма]]), източните – директно в река [[Струма]], а южните и западните – от левите притоци на река [[Струмешница]] (десен приток на Струма).
=== Почви, флора и фауна ===
В планината преобладават канелените горски почви, които са силно ерозирани поради неправилната експлоатация на смесените дъбови гори.
Голяма част от склоновете на Огражден са покрити със силно деградирал келяв [[дъб]] в резултат на сечта и пашата, който придава специфичния изглед на планината. В южните ѝѝ склонове се среща [[сладък кестен|питомен кестен]]. Не малък дял заемат изкуствено създадените [[иглолистна гора|иглолистни гори]]. Около първенецът връх Огражденец е съхранена естествена гора от [[черен бор]]. Във високите ѝѝ части, особено по северните ѝѝ склонове частично са запазени [[бук|букови гори]]. В района на село [[Кавракирово]] има изкуствени насаждения от [[корков дъб]]. От храстовата растителност се срещат [[леска]], [[къпина]], [[малина]], [[шипка]] и други.
Проучване върху състава на дребните бозайници от 1970-те години установява 16 вида, по-редки сред които са [[скална мишка|скалната мишка]] (''Apodemus mystacinus''), [[малка кафявозъбка|малката кафявозъбка]] (''Sorex minutus''), [[белокоремна белозъбка|белокоремната белозъбка]] (''Crocidura suaveolens''), [[горски сънливец|горският сънливец]] (''Driomys nitedula'') и [[подземна полевка|подземната полевка]] (''Microtus subterraneus'').<ref>Боев, З. 1983. Насекомоядни бозайници и гризачи (Mammalia; Insectivora, Rodentia) от Огражден. – Acta zoologica bulgarica, 21: 59 – 66.</ref><ref>Боев, З. 1981. Огражден планина. – Природа и знание, 4: 11 – 12.</ref><ref>Боев, З. 1989. Дребните бозайници в Огражден. – Природа, БАН, 5: 56 – 61.</ref>
== Туризъм ==
[[FileФайл:Ograzden_IMG_4631.jpg|мини|300п|Манастирът „Свети Георги“ в Огражден планина, известен като [[Чуриловски манастир|Чуриловски (Геговски) манастир]]. На заден план върховете [[Голак (Огражден)|Голак]], Билска чука и село [[Баскалци]].]]
Огражден е лесно достъпна планина. Основните изходни пунктове за изкачването на българската ѝѝ част са селата [[Кърналово]], [[Първомай (село)|Първомай]] и [[Струмешница (село)|Струмешница]], от където започват асфалтови пътища към планината. По нейните склонове, особено южните са разположени множество малки села, в които е съхранена интересна стара архитектура. На 2 км североизточно от село [[Гега (село)|Гега]] в живописна местност се намира манастира „Свети Георги“, известен като [[Чуриловски манастир|Чуриловски]] или Геговски манастир. Той е възстановен през 1858 година на мястото на разрушено от турците старо духовно средище. Планината предлага добри условия за пешоходен туризъм през цялата година, особено във високите и части. Някои от основните туристически маршрути в българския участък са маркирани с лентова (лятна) маркировка. Североизточно от връх Маркови кладенци е разположена красивата местност Махмутица, в която е изградена почивна база.
В македонската част на планината по пътя от [[Струмица]] за [[Берово]] се намира урбанизираната курортна местност [[Суви лаки]].
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Огражден| ]]
[[Категория:Планини в България]]
[[Категория:Планини в Република Македония]]
| 