Нюфаундленд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м °C
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Newfoundland map.png|мини|250 px]]
[[Файл:Shoal Bay.jpg|thumbмини|250px|Изглед от скалистите брегове на остров [[Нюфаундленд]]]]
{{coord|display=title|48|33|N|56|07|W|}}
{{Друго значение|остров|породата куче|Нюфаундленд (куче)}}
Ред 7:
== История ==
=== Древни предания и легенди ===
[[FileФайл:L'Anse aux Meadows, recreated long house.jpg|thumbмини|250px|Реставрирано викингско селище край Ланс о Медоус]]
Първите жители на Нюфаундленд са вероятните предци на индианските племена [[беотук]] и [[микмак]], които се занимават с лов и риболов. Когато около 999 г. според древните норвежки саги пристигат викингските воини предвождани от [[Лейф Ериксон]] те установяват първите контакти с европейците. Пришълците наричат новооткритата земя „Винланд“ (Земя на виното, тъй като там откриват диви лози), а местните жители – „скрелинги“. Много скоро обаче между местните индиански племена и завоевателите, които се опитват да се установят за постоянно на острова, възникват въоръжени конфликти, и през 1001 г., след двегодишно присъствие, норвежците са принудени да се завърнат в [[Европа]]. След седем години норвежките викинги начело с Торфин Карлсефни отново посещават северната част на острова и отново основават селище, което обаче просъществува едва три години, и през 1011 г. е напуснато.<ref>Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/, стр. 34 – 39</ref> През 1960 г. норвежкият изследовател д-р Хелге Ингщад и съпругата му Ане Стин Игщад извършват археологически разкопки край градчето Ланс о Медоус ({{coord|51|36|N|55|32|W|}}, в най-северната част на острова) и откриват неопровержими доказателства за присъствието на викингите на острова.
 
Ред 30:
През 1855 г. Великобритания предоставя на Нюфаундленд самоуправление, но отсъствието на значителни икономически и културни връзки с останалите британски колонии на континента не способстват за укрепването на политическия съюз с тях. През 1869 г. местното правителство отказва да влезе в Канадската конфедерация, и политическата обособеност на Нюфаундленд от останалите канадски провинции се запазва още 80 години.
 
През 1907 г. Нюфаундленд, заедно с Нова Зеландия, получава статут на британски доминион, статут, който се запазва до 1949 г. Участието на [[Великобритания]] в [[Първата световна война]] нанася мощен и траен ефект върху нюфаундлендското общество. По това време населението на острова е около 250 хил. жители, а във войната в Европа се включват 5 4825482 мъже, от които близо 1500 са убити и над 2300 ранени. Тези огромни загуби (близо 1/4 от младите мъже на острова) допринасят за големия икономически колапс, който настъпва на острова, и който пречи още дълги години след това на официалното присъединяване на Нюфаундленд към Канада. През 1927 г. към територията на острова изкуствено е присъединена източната (около 300 хил. km²) половина на п-ов Лабрадор. През 1934 г. в резултат на разразилата световна икономическа криза стопанството на Нюфаундленд достига до пълен финансов крах – толкова дълбок, че местното самоуправление е отменено и колонията преминава под управлението на назначена от Великобритания специална комисия.
 
Втората световна война също оказва трайно, макар и по-малко въздействие върху живота на острова. Тогавашното правителство на острова отказва да изпрати свои войници в британските въоръжени сили, които се сражават във войната, но разрешава построяването и използването на американски военни бази в Ардженшиа, Гандер, Стивънвил и [[Сейнт Джонс (Нюфаундленд и Лабрадор)|Сейнт-Джонс]].
 
[[FileФайл:Joseph Smallwood signing Newfoundland into Confederation.jpg|thumbмини|250px|[[Джоузеф Смолууд]] подписва документите за присъединяването на [[Нюфаундленд и Лабрадор]] към [[Канада]] на 31 март 1949 г.]]
В края на 1948 г. се провежда референдум, на който 52,3% от населението гласува в полза на присъединяването на страната към Канада и на 31 март 1949 г. [[Нюфаундленд и Лабрадор]] става най-младата (десета) канадска провинция. Водач на противниците на присъединяването е канадският политик Джак Пикърсгил, който, заедно с католическата църква, която има силни позиции в Нюфаундленд, пледира за оставане на острова независим. Основната им дейност е концентрирана в столицата [[Сейнт Джонс (Нюфаундленд и Лабрадор)|Сейнт-Джонс]] и околните райони на п-ов Авалон. Привържениците на конфедерация с Канада са водени от [[Джоузеф Смолууд]] (1900 – 1991), бивш радиоводещ и издател на социалистически вестник в [[Ню Йорк]]. След победата на референдума на привържениците за присъединяване към Канада, Смолууд става първият премиер на Нюфаундленд в периода от 1949 до 1972 г. и, воден от своите социалистически идеи, провежда либерална политика.
 
Ред 67:
 
=== Брегова линия ===
Бреговата линия на острова е с дължина 9 8719871 km<ref>[http://atlas.nrcan.gc.ca/site/english/learningresources/facts/islands.html/#queen Atlas of Canada. List of Islands]</ref>, което прави по 9,07 km² суша на 1 km бряг. Като цяло бреговете на острова са силно разчленени, с множество заливи, полуострови и крайбрежни острови. Западното крайбрежие, обърнато към залива [[Сейнт Лорънс (залив)|Сейнт Лорънс]], е почти праволинейно, като тук има два по-големи залива – Айлъндс с пристанище Корнър Брук и Сейнт Джорджес, в най-югозападната част с пристанище Стивънвил.
 
Южното крайбрежие е значително по-разчленено, като тук дълбоко във вътрешността на острова се вдават заливите Хермитидж, Форчун, Пласеншия и Сейнт Мъри, разделени помежду си от три дълги и тесни полуострова, най-големият от които е п-ов Бърин. Освен тези четири големи залива, целият южен бряг е осеян със стотици по-големи и по-малки безимени заливи, острови, островчета и скали.
Ред 79:
 
=== Климат ===
Като цяло, с изключение на най-северните части, климатът на острова е влажен, характеризиращ се с хладно лято и сравнителна мека зима, поради това, че на острова почти няма място, отдалечено на повече от 100 km от крайбрежието. Въпреки това се наблюдават, макар и малки, различия в температурата и валежите в източната и западната част на острова (виж поместената по-долу таблица). Средните юлски температури се колебаят от 15 °С по източното до 18 – 19 °С по западното крайбрежие, а средните януарски са общо взето много близки – около -5 – -6 °С. Най-мек климат се наблюдава на разположения в най-югоизточната част п-ов Авалон, където живее около 40% от населението на Нюфаундленд и, където се намира столицата на провинцията [[Сейнт Джонс (Нюфаундленд и Лабрадор)|Сейнт Джонс]] (средната многогодишна юлска температура е 15,3 °С, януарска – -3,8 &nbsp;°C, абсолютен максимум – 30,6 °С, абсолютен минимум – -23,3 &nbsp;°C.
 
Средногодишните валежи също са обусловени от географското положение, като с отдалечаването на запад намаляват от близо 1200 mm в [[Сейнт Джонс (Нюфаундленд и Лабрадор)|Сейнт Джонс]] до около 800 mm в Корнър Брук и още по-малко в най-северните части на острова. Голяма част от валежите са във вид на сняг, като снежната покривка по западното и северното крайбрежие се задържа обикновено от октомври до май, а на югоизток – от ноември до април. Островът е известен и с най-многото мъгливи дни в годината – около 120 в цяла Канада.
Ред 138:
 
== Забележителности ==
[[FileФайл:StJohns Newfoundland ViewfromSIgnalHill2.jpg|thumbмини|250px|Изглед към столицата [[Сейнт Джонс (Нюфаундленд и Лабрадор)|Сейнт Джонс]] от историческия връх Сигнал Хил]]
Забележителностите на Нюфаунделенд са свързани с богатата на събития история на острова. Тук са открити няколко национални исторически парка: в района на разкопките първото селище на викингите от XI в. близо до Ланс о Медоус ({{coord|51|36|N|55|32|W|}}, в най-северната част на острова) – единственият в Канада исторически паметник, обявен от ЮНЕСКО за „Паметник на световното наследство“ (през 1978 г.); археологически паметници на древноескимоската и древноиндианската култура в Порт о Шуа; връх Сигнал Хил, господстващ над пристанището на [[Сейнт Джонс (Нюфаундленд и Лабрадор)|Сейнт Джонс]], където се провеждат последните англо-френски сражения в Северна Америка по време на наполеоновите войни. Тук през 1901 г. италианският физик [[Гулиелмо Маркони]] (1874 – 1937) приема първия в историята трансокеански радиосигнал, изпратен чрез морзовата азбука от Англия.