Михаил Сарафов: Разлика между версии

|портрет = Михаил Сарафов 14 февруари 1854-13 декември 1924г..jpg

|мандат_нач = [[29 декември]] [[1880]]

|год_мандат_министър-председател = 1880- – 1881

|министър-председател1 = [[Казимир Ернрот]]

Член е на няколко правителства като представител на [[Либерална партия|Либералната]] или (по-късно) на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] - – като просветен (1880- – 1881), финансов (1884, 1902- – 1903) и вътрешен министър (1901- – 1902).

Участва в работата на [[БРЦК|Българския революционен централен комитет]] в [[Букурещ]] и в ръководството на революционния комитет в Търново, където е учител през 1875- – 1876 г. Арестуван е за кратко, след което напуска страната и следва в университетите в Загреб, [[Мюнхен]] и [[Париж]]<ref name="tt">{{ташев}}</ref>.

[[Файл:Mihail Sarafov girl school Solun 1895.JPG|мини|ляво|250п|Михаил Сарафов (в центъра) с първия випуск от девическата гимназия в Солун, 1895- – 1896 г.]]

След завръщането си в България Михаил Сарафов е [[министър на народното просвещение]] в [[Правителство на България (4)|правителството]] на [[Петко Каравелов]] (1880- – 1881). По време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] (1881- – 1883) оглавява новосъздаденото [[Национален статистически институт|Статистическо бюро]] при Министерството на финансите, като на тази длъжност организира първото [[преброяване на населението]] в България. През 1884 г. е [[министър на финансите]] в [[Правителство на България (9)|правителството]] на Драган Цанков. През същата година става действителен член на [[Българското книжовно дружество]] (БКД), по-късно преобразувано в Българска академия на науките<ref name="tt"/>.

От 1893 до 1896 г. Сарафов е директор на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], а от 1895 до 1896 г. – на [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската българска девическа гимназия]]. След връщането си в София е заместник-директор на [[Осигурително дружество „Балкан“|Осигурителното дружество „Балкан“]] (1897- – 1900) и ковчежник на БКД (1898- – 1904). Участва като [[министър на вътрешните работи]] в коалиционното [[Правителство на България (22)|правителство]] на Петко Каравелов (1901) и като министър на финансите в 3-те самостоятелни прогресистки правителства на [[Стоян Данев]]<ref name="tt"/>.

През следващите години Михаил Сарафов заема дипломатически длъжности. Той е дипломатически представител на България във [[Виена]] (1904- – 1909) и [[Истанбул]] (1909- – 1913) и представител на външното министерство в [[Солун]] по време на [[Балканските войни]] (1913). Участва и в българската делегация за подписването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] през 1919 г.<ref name="tt"/>

* {{cite book | year = 1894 | title = Бюджетите на Княжество България през десетилетието 1879- – 1888}}