Обсада на Плевен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 14:
| страна2 = {{флагче с име|Османска империя|1877}}
| командир1 = {{флагче|Русия|1877}} [[Юрий Шилдер-Шулднер]]<br>{{флагче|Русия|1877}} [[Николай Криденер]]<br>{{флагче|Русия|1877}} [[Павел Зотов]]<br>{{флагче|Русия|1877}} [[Едуард Тотлебен]]<br>{{флагче|Румъния|1877}} [[Карол I (Румъния)|Карол I]]
| командир2 = {{флагче|Османска империя|1877}} [[Осман паша]] [[FileФайл:White flag icon.svg|rightдясно|20px]]
| сила1 = 122 000
| сила2 = 50 000
Ред 29:
=== Първа атака ===
{{Основна|Първа атака на Плевен}}
[[Файл:GhaziOsmanPasha.jpg|thumbмини|leftляво|180px|Осман паша]]Веднага след падането на Никопол, руското командване нарежда на генерал-майор [[Юрий Шилдер-Шулднер]], командир на 5-а Пехотна дивизия от 19-и Армейски корпус, да заеме колкото се може по-бързо с Плевен. Руската армия обаче се забавя, тъй като има нужда от попълването на запасите и от превързването на ранените. Така русите пристигат пред Плевен едва на 7/19 юли и започва да обстрелват турските позиции без да предприемат атака. На 8/20 юли сутринта атакуват с 3 Пехотни полка, Кавказката казашка бригада и 46 [[оръдия]]. Поради лошото разузнаване, едва 8 6008600 руси атакуват около 15 000 турци, при това заели удобни защитни позиции. Генерал Шилдер-Шулднер успява да отблъсне турските части от някои външни укрепления, но Осман паша изпраща подкрепления, предприема поредица [[Контраатака|контраатаки]] и така си възвръща изгубените позиции. Така първата атака на Плевен струва на русите 75 офицери и 2326 войници убити и ранени. Турските загуби са изчислени на около 2 0002000 убити и ранени.
 
Основна причина за неуспеха на тази първа атака се смята лошото разузнаване, грешните карти на района, объркването на българските водачи в руската войска, храбростта на турските войници, както и военния гений Осман паша. Освен това русите се забавят при тръгването си от Никопол и така позволяват на Осман паша да се укрепи пръв в Плевен. Веднага след прекратяването на боя Осман паша заповядва окопаването на армията.
Ред 35:
=== Втора атака ===
{{Основна|Втора атака на Плевен}}
[[Файл:Dmitriev 019.jpg|thumbмини|300px|„Боят при Плевен на 27 август 1877 година“, худ. [[Николай Дмитриев-Оренбургски]], 1883]]
През следващите дни и двете страни получават силни подкрепления. Руските части са усилени с нови 26 000 души и така нарастват до 35 000. Генерал-лейтенант [[Николай Криденер]] вече разполага с 36 [[батальон]]а, 32 [[ескадрон]]а и 184 оръдия. Силите на Осман паша нарастват до 22 000 души или 33 [[Табур|табуратабур]]а, 7 ескадрона и 58 оръдия като формират [[Западна османска армия (1877)|Западната турска армия]]. Видно е, че русите нямат голямо числено превъзходство в жива сила, но имат тройното превъзходство в [[артилерия]]та. То обаче се оказва напълно ненужно, понеже Осман паша вече е изградил множество землени защитни съоръжения. Като допълнение – руското командване се страхува да изпраща оръдията на първата бойна линия, поради което те са неефективни, а руските пехотинци са разстрелвани от добре прикритите турски войски. Също така генерал Криденер не вярва в успеха на предстоящата атака – той изчислява погрешно противниковите сили на 50 – 60 000 души, при това на защитни позиции. Така на 18/30 юли руското главно командване нарежда на генерал-лейтенант Николай Криденер да атакува Плевен. Водят се тежки боеве при ''Сулуклийския дол'', ''Гривишките редути'' и ''Зелените хълмове''. До края на деня турците отблъскват всички атаки и си връщат изгубените позиции.
 
Втората атака на Плевен е истинска катастрофа за русите. Загубите са изчислени на 168 офицери и 7167 войници убити и ранени. Турските загуби са едва 1200 убити и ранени.
Ред 43:
{{Основна|Битка при Пелишат–Згалево}}
 
На 19/31 август деветнадесет османски табура излизат от Плевен и атакуват руските части в района [[Пелишат]] – [[Згалево]]. След ожесточени боеве за [[Редут|редутаредут]]а при с.Згалево, който няколко пъти преминава от ръце в ръце, турците са изтласкани обратно в Плевен.
 
Руските загуби възлизат на 1 0001000 убити и ранени, а турските – 1 3501350 убити и ранени. Атаката е планирана да съвпадне с [[Рамазан]]а, а евентуалната победа да бъде в чест на [[мюсюлманите]].
 
=== Трета атака ===
{{Основна|Трета атака на Плевен}}
[[КартинкаФайл:Трета атака на Плевен.jpg|thumbмини|300px|Карта на разположението на руските войски при третата атака на Плевен]]Третата атака на Плевен е проведена от руските войски между 26 август/7 септември и 1/13 септември 1877 г. Участие вземат 75&nbsp;500 войници (от тях 23&nbsp;000 [[румънци]]), поддържани от 8 6008600 [[кавалерист]]и и 424 оръдия (командир генерал-лейтенант [[Павел Зотов]]). Осигурено е трикратно превъзходство на силите. Осман паша увеличава войските си на 29 400 души, 1500 саби и 70 оръдия. <br>Третата атаката е предшествана от [[Битка при Ловеч|превземането на Ловеч]] на 22 август/3 септември от Сборен Руски отряд с командир генерал-майор [[Александър Имеретински]]. Същия ден Осман паша с 12 табура, конница и 3 [[Батарея|батареи]] излиза от Плевен, за да подпомогне Ловешкия отряд. Движението му е открито и е обстрелван от русите. Осведомен за превземането на Ловеч, се завръща в Плевен.
[[Файл:Dmitriev 004.jpg|thumbмини|300px|„Артилерийски бой при Плевен. Батарея от обсадни оръдия на Великокняжеската височина“, худ. [[Николай Дмитриев-Оренбургски]], 1880]]
На 26 август/7 септември започва усилна артилерийската подготовка за предстоящата атака и продължава до 10 септември. Решителният щурм е предвиден за 30 август/11 септември, когато е именният ден на царя. Руските генерали са смятали да дадат като подарък за царя падането на Плевен. Лично пристига цар [[Александър II (Русия)|Александър II]], румънския крал [[Карол I]] и [[Великия княз]] Николай Николаевич.
 
Започват ожесточени боеве при „Гривишките редути“, височините при с. [[Радишево]], „Зелените хълмове“, редутите „Кованлък“ и „Иса ага“. На 1/13 септември атаките по всички сектори са прекратени.
 
Руските загуби в убити или ранени са 2 генерали, 295 офицери и 12471 войници. Румънците дават около 3000 убити и ранени, а турските загуби са едва 3 0003000 убити и ранени. Поражението оказва изключително силен негативен ефект върху руското командване. Някои руски генерали, като [[Павел Зотов]], дотолкова са изплашени, че заповядват да се разглоби цялата [[артилерия]] и да се започне изтегляне към първоначалните позиции на левия бряг на [[Дунав]].
 
=== Боеве при Гривишките редути ===
Ред 70:
* След втората атака – [[Ловеч]] е превзет от русите и Осман паша знае, че може да бъде атакуван успешно от юг. Изгражда в тази посока няколко укрепления. На изток от града също са построени нови, а някои съществуващи са подобрени.
* След третата атака – става ясно, че слабото място в отбраната е от юг, където генерал Скобелев успешно се вклинява с войските си. За целта там са изградени нови три укрепления.
[[Файл:Карта на табии при Плевен.jpg|thumbмини|300px|Схема на табиите при Плевен от 1877 г.]]
 
* След падането на [[Битка при Горни Дъбник|Горни Дъбник]] и [[Битка при Телиш|Телиш]] – Осман паша разбира, че вече е напълно обкръжен и започва изграждането на няколко укрепления и на запад от Плевен.
Ред 257:
== Блокада на Плевен ==
=== Действия на руската армия ===
[[Файл:Блокада на Плевен.gif|thumbмини|300px|Блокада на Плевен]]
 
Възелът на войната се затяга след третия неуспешен щурм. По всичко изглежда, че от изхода на битката при Плевен зависи до голяма степен и изходът на цялата война. За справяне със ситуацията е извикан героят от [[Севастопол]] – генералът от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]]. Още с пристигането си той заявява „''...четвърти щурм на Плевен няма да има“''.
[[КартинкаФайл:Eduard Totleben.jpg|thumbмини|180px|leftляво|Генерал от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]]]]
 
Решено е Плевен да бъде напълно блокиран. За да бъде осъществена блокадата са мобилизирани и насочени към Плевен нови гренадирски и гвардейски полкове. Когато те пристигат през октомври, руското командване се насочва към прекъсване на османските снабдителни линии, водещи до Плевен. С превземането на с. Горни Дъбник, Телиш и [[Битка при Враца|Враца]] се слага край на снабдяването на армията на Осман паша.
Ред 273:
* 6-ти с генерал-лейтенант [[Иван Ганецки]].
 
<br>Тотлебен лично обхожда всички руски позиции и издава заповеди за реорганизация на обсадата – на места руските позиции са изнесени по-напред към турските, изграждат се нови окопи, люнети и редути. <br>Заради обсадата Западният Руски отряд достига до 122 000 войници и 28 обсадни оръдия. Руското командване вярно оценява 6-ти участък като най-вероятен за опит за пробив. Простира се между селата [[Биволаре]] и [[Търнене]]. Тук са разположени около 30 000 души пехота, 2 0002000 конница и 136 оръдия. Вероятните направления за пробив в този района са три:
 
* Първото е по посока на шосето за [[София]]. Охранява се от 2-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 5-ти Киевски, 6-ти Таврически, 7-ми Самогидски и 8-ми Московски пехотен полк.
Ред 290:
== Битка при Долна Митрополия ==
{{Основна|Битка при Долна Митрополия}}
[[Файл:Карта на боя за Плевен.jpg|thumbмини|300px|Карта от 10 декември 1877 г. на пробива на Осман паша при Долна Митрополия]]
Още през нощта на 28 ноември/10 декември Осман паша започва да прехвърляне на войските си на левия бряг на река Вит. Предвидено е позициите при с. [[Опанец (област Плевен)|Опанец]] – [[Търнене]] да прикриват пробива по фланговете. Осман паша разпределя войските си в четири бригади или около 25-хиляди души и 5-хиляди в резерв. Поради гъстата [[мъгла]], образувала се по поречието на река Вит, самото прехвърляне на турците през река Вит остава незабелязано. Казашки патрул от 9 хусарски Киевски полк успява още през нощта да открие движението при моста на река Вит. Към 12 часа през нощта началникът на първи отбранителен участък – генерал [[Александру Чернат]] се убеждава в тревожния сигнал. Известени са генерал-лейтенант [[Владимир Свечин]] и генерал-майор [[Михаил Данилов]].
 
Ред 296:
 
Турците развиват настъплението си в посока с. [[Долна Митрополия]] към центъра на 9-ти Сибирски гренадирски полк. Те развяват огромно зелено знаме, символ на пророка, което означава, че няма да отстъпят. За прикритие използват впрегатни животни, но скоро са или убити или се разбягват от оръдейната стрелба. Първоначално турското настъпление е добре организирано. Отпред върви гъста верига от стрелци, зад тях втора верига и отзад поддръжка и резерви. Най-отзад се движи артилерията, а по фланговете има малки групи от конници. Руските стрелци изчакват турците да се приближат на 200 метра и дават над 10 залпа. 9 фунтовите им батареи буквално повалят турските вериги. Постепенно настъпващите табори се смесват толкова, че [[албанци]] с бели шапчици се бутат със [[сирийци]], а [[редиф]]ите вървят до [[башибозук]]а. Турските загуби в този момент са огромни, но тази нестройна маса от възбудени и високо ревещи хора продължава да върви през дъжда от куршуми. В 7:30 часа турците успяват да се приближат до центъра на Сибирския полк. Натискът им е убийствен – 16 табура (батальона) атакуват 1 полк, като зад тях идват нови 8 табура. Започва ръкопашен бой вътре в траншеите. 7 роти на Сибирци са отбити от траншеите си. 2-ра батарея (при укрепление №3), командвана от капитан Иванов, е превзета. По-голяма част от състава на батареята е избит, но оцелелите войници изтеглят 2 оръдия, а на останалите 6 взимат затворите. Шестте оръдия са пленени, а командирът е ранен. 3-та батарея (при укрепление №4), след като е заплашена от обкръжаване, се държи още известно време с картечен огън. Скоро и тя отстъпва, като са изтеглени 6 оръдия, а останалите 2, на които конете са убити, са изоставени. Така до 8:30 часа предната линия на отбраната е пробита, а руските загуби са големи – особено при 2-ра батарея, 5 рота и стрелковите роти. Ранени почти няма. Който падне, е бил убиван от турците с щикове и приклади. От някои роти остават в строя едва към 15-на души, а почти целият им офицерски състав е убит. Оцелелите сибирци се оттеглят към втората отбранителна линия между „Копана могила“, „Левия люнет“ и Астраханския редут.
[[Файл:Dmitriev 003.jpg|thumbмини|300px|„Последният бой при Плевен, 10 декември 1877 година“, худ. [[Николай Дмитриев-Оренбургски]], (1889)]]
 
Едва в 8:30 часа от към с.[[Горна Митрополия]] е изпратен на помощ 10-ти Малоросийски пехотен полк. Трите му батальона се разделят по направления към Копана могила, Ляв люнет и Астрахански редут. Малоросийци, с цената на огромни човешки загуби и атака „на нож“, успяват да задържат настъплението на турците и дори да ги върнат назад. Осман паша усеща колебанието на своите табури и насочва в участъка държаните до момента в резерв 8 нови табура. Така до 9 часа турците завладяват и Левият люнет, а втората отбранителна линия е пробита. Турското настъпление се врязва като клин в руската отбрана, но така попада под кръстосан огън. Остатъците от Сибирския и Малоросийския полк поддържани от оръдията пред Копана могила 1 час водят престрелка с турските войски. Най-близката помощ е конницата на Лашкарев в Долна Митрополия, но тя бездейства по заповед на генерал Ганецки. Руското командване не бърза да изпрати помощ и изчаква да види посоката на основния турски удар. Когато Ганецки се убеждава, че турците атакуват с основните си сили направлението между Долна и Горна Митрополия, заповядва да влязат в боя полковете от общия резерв.<ref><span data-ve-clipboard-key="0.3559241444846337-0"> </span>
Ред 304:
 
В 10 часа откъм Горна Митрополия идват на помощ 11-ти Фанагорийски и 12-ти Астрахански полк. Те бързо се разгръщат в посока Копана могила и Левия люнет. Генерал Данилов заповядва на 18-ти Вологодски и 17 Архангелгородски полк, както и 2 батареи, стоящи в Долна Митрополия да атакуват десния турски фланг при Астраханския редут. Едновременно с това левият фланг на турците е атакуван от нови два руски полка – 7-ми Самогидски и 8-ми Московски. Свежите сили бързо отбиват турците и си възвръщат първата линия на укрепленията. Освободени са пленените руски оръдия. Гренадирите от Астраханския полк дори успяват да пленят 8 турски оръдия и голямото зелено знаме на пророка. В 11 и 30 часа турците не издържат на кръстосания руския натиск от три страни и започват бавно да се изтеглят назад на разстояние един пушечен изстрел. Когато вижда това генерал Ганецки заповядва на Данилов да изведе отново на първа линия всички оръдия и от там да организира следващата атака срещу отстъпващия враг.
[[Файл:0162plennii osman pasha.jpg|thumbмини|300px|Плененият [[Осман паша]], командващ турската войска в Плевен, се представя пред негово императорско величество [[Александър II (Русия)|Александър II]], худ. [[Николай Дмитриев-Оренбургски]]]]
Осман паша вижда отстъплението на своите и заповядва общо настъпление на целия резерв. В този решителен момент обаче турският резерв се оплита в обоза и едва три батальона са изведени на позиции, но това се оказа недостатъчно. В този момент 5-ти Киевски и 6-ти Таврически пехотен полк атакуват левия им фланг. Идват и двете стрелкови бригади на генерал-майор Скобелев. Румънски части откъм с. Опанец настъпват от север. Под напора на настъпващите руски войски и под убийствения оръдеен огън, турците се връщат към река Вит. Руските оръдия вече яростно обстрелват предмостието при Вит. Сред турците настъпва невъобразима паника-от едната страна на реката са отстъпващите войски, а от другата са резервите и обоза. Каменният мост е задръстен от бягащи турци и коли на обоза. Те са толкова много, че под напора им перилата на моста се счупват и мнозина падат във водата. Турските войници, които успяват да преминат обратно на десния бряг на Вит, се опитват да се върнат в Плевен, но са обкръжени от руски части. В този момент снаряд убива коня и ранява в крака Осман паша.
 
Ред 313:
 
== Загуби ==
На 10 декември русите губят над 1 7001700 души или 1 генерал, 57 офицери и 1659 нисши чина, като повечето са от 3-та гренадерска дивизия. Турските загуби са около 6 0006000 убити и ранени, пленени 10 паши, 128 висши офицери, около 2 0002000 офицери, около 40 000 войници, 77 оръдия и 7 знамена. Долната таблица отразява руските загуби в деня на сражението. Впоследствие много от ранените почиват от получените рани и броят на мъртвите достига 18 офицери и 542 нисши чина.
 
=== Руски загуби ===
[[ImageФайл:Plevna monument.jpg|thumbмини|300px|[[Плевенски параклис (Москва)|Паметник на героите на Плевен]] на площад „Свети Илия“ в [[Москва]], открит през 1882 г.]]
{| class="wikitable"
|+Руски загуби на 10 декември 1877 г. <ref>''Правиков Р.И.,'' Краткая история 10-го Гренадерского Малороссийского полка, Моршанск, 1889 г.</ref>
Ред 571:
 
=== Списък на загиналите офицери ===
[[КартинкаФайл:S6301245 6 4.jpg|thumbмини|300px|[[Свети Георги (Плевен)|Параклис-мавзолей „Свети Георги“, Плевен]]]]
{| class="wikitable"
|-
Ред 698:
 
== Съдбата на Осман паша и армията му ==
[[Файл:Пленени В.Верещагин.jpg|thumbмини|300px|Картината „Пленные“ („Дорога от Плевны“), показваща трагичната съдба на пленена армия на Осман паша.]]
След като се предава, [[Осман паша]] и личният му лекар са отведени за кратко в плен в град [[Харков]] (днешна [[Украйна]]). Противно на очакванията, пленничество не спира военната му кариера. След завръщането си е назначен за военен министър на [[Османската империя]] (1878 – 1885), а в [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] от 1897 г. е началник на армия.<ref>Енциклопедия България, т.4, Издателство на БАН, София, 1984, с.760</ref> Умира на 68 години през 1900 г.
 
Още веднага на 28 ноември/10 декември 1877 г. турската армия е обезоръжена и остава да нощува на мястото на предаването си, охранявана от руски и румънски войски. [[Великия княз|Великият княз]] по време на обхода на войските се натъква на грозна сцена – цялата румънска пехота се занимава с грабежи над турските войници. Влачат оръжия, сумки, шашки и пушки.<ref>Газенкампф М. Мой дневник 1877-1878гг. Санкт Петербург, 1908 г. с.207</ref> Руското командване се натъква на множество болни турски войници, настанени по къщите из Плевен.
 
На 7/19 декември пленените турски войници са разпределени по руските полкове – по 500 във всеки, които са длъжни да ги охраняват и изхранват. На 10/22 декември под конвой са предадени на Казашки №4 полк за последващото им преместване. През тези няколко дни умират от раните си, от глад, студ и болести около 8 0008000 души. Оцелялата армия на два пъти под румънски конвой е прехвърляна в [[Румъния]], като по пътя умират още 4 5004500 души. От Румъния, през Русия и по [[Черноморско крайбрежие|Черноморското крайбрежие]] и през Кавказката граница са предадени на [[Турция]]. Дългият им преход е наречен ''Поход на смъртта'', от който се завръщат от 40 000 едва 25 000 души.
 
== Памет ==
[[Файл:Панорама Плевенска епопея 1877.jpg|thumbмини|300px|Панорама „Плевенска епопея 1877“]]
На 10 декември 1977 г. в чест на 100-годишнината от [[Освобождението]] на [[Плевен]] от [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]] е открит музей – панорама [[Плевенска епопея (панорама)|„Плевенска епопея 1877“]]. Изграден е в [[Скобелев парк|Скобелевия парк]], непосредствено до редута „Кованлък“, където по време на 3-та атака от Обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения. Включен е в [[Стоте национални туристически обекта]]. Архитектурното тяло на Панорамата е направено да изглежда повдигнато върху 4 щика, които олицетворяват силата на оръжието, донесло свободата на България. Щиковете носят 4 хоризонтално разположени пръстена, 3 от които символизират 3-те атаки срещу Плевен, а 4-ят пръстен – декоративно-пластичен фриз – символизира блокадата на Плевен.
 
Ред 779:
{{coord|43|24|34.7|N|24|25|35.0|E}}
 
|[[FileФайл:Паметник 2 гренадирска дивизия1.jpg|център|безрамка|172x172px]]
|[[Файл:Паметник 2 гренадирска дивизия3.jpg|център|безрамка|133x133пкс]]
|[[Файл:Паметник 2 гренадирска дивизия6.jpg|център|безрамка|131x131пкс]]
Ред 872:
* http://statehistory.ru/books/Viktor-Petelin_ZHizn-grafa-Dmitriya-Milyutina/59
 
[[Категория:Обсада на Плевен| ]]
[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|Плевен]]
[[Категория:Обсада на Плевен]]