Обсада на Плевен: Разлика между версии

| страна2 = {{флагче с име|Османска империя|1877}}

| командир1 = {{флагче|Русия|1877}} [[Юрий Шилдер-Шулднер]]<br>{{флагче|Русия|1877}} [[Николай Криденер]]<br>{{флагче|Русия|1877}} [[Павел Зотов]]<br>{{флагче|Русия|1877}} [[Едуард Тотлебен]]<br>{{флагче|Румъния|1877}} [[Карол I (Румъния)|Карол I]]

| сила1 = 122 000

| сила2 = 50 000

=== Първа атака ===

{{Основна|Първа атака на Плевен}}

 

Основна причина за неуспеха на тази първа атака се смята лошото разузнаване, грешните карти на района, объркването на българските водачи в руската войска, храбростта на турските войници, както и военния гений Осман паша. Освен това русите се забавят при тръгването си от Никопол и така позволяват на Осман паша да се укрепи пръв в Плевен. Веднага след прекратяването на боя Осман паша заповядва окопаването на армията.

=== Втора атака ===

{{Основна|Втора атака на Плевен}}

 

Втората атака на Плевен е истинска катастрофа за русите. Загубите са изчислени на 168 офицери и 7167 войници убити и ранени. Турските загуби са едва 1200 убити и ранени.

{{Основна|Битка при Пелишат–Згалево}}

 

 

 

=== Трета атака ===

{{Основна|Трета атака на Плевен}}

На 26 август/7 септември започва усилна артилерийската подготовка за предстоящата атака и продължава до 10 септември. Решителният щурм е предвиден за 30 август/11 септември, когато е именният ден на царя. Руските генерали са смятали да дадат като подарък за царя падането на Плевен. Лично пристига цар [[Александър II (Русия)|Александър II]], румънския крал [[Карол I]] и [[Великия княз]] Николай Николаевич.

 

Започват ожесточени боеве при „Гривишките редути“, височините при с. [[Радишево]], „Зелените хълмове“, редутите „Кованлък“ и „Иса ага“. На 1/13 септември атаките по всички сектори са прекратени.

 

 

=== Боеве при Гривишките редути ===

* След втората атака – [[Ловеч]] е превзет от русите и Осман паша знае, че може да бъде атакуван успешно от юг. Изгражда в тази посока няколко укрепления. На изток от града също са построени нови, а някои съществуващи са подобрени.

* След третата атака – става ясно, че слабото място в отбраната е от юг, където генерал Скобелев успешно се вклинява с войските си. За целта там са изградени нови три укрепления.

 

* След падането на [[Битка при Горни Дъбник|Горни Дъбник]] и [[Битка при Телиш|Телиш]] – Осман паша разбира, че вече е напълно обкръжен и започва изграждането на няколко укрепления и на запад от Плевен.

== Блокада на Плевен ==

=== Действия на руската армия ===

 

Възелът на войната се затяга след третия неуспешен щурм. По всичко изглежда, че от изхода на битката при Плевен зависи до голяма степен и изходът на цялата война. За справяне със ситуацията е извикан героят от [[Севастопол]] – генералът от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]]. Още с пристигането си той заявява „''...четвърти щурм на Плевен няма да има“''.

 

Решено е Плевен да бъде напълно блокиран. За да бъде осъществена блокадата са мобилизирани и насочени към Плевен нови гренадирски и гвардейски полкове. Когато те пристигат през октомври, руското командване се насочва към прекъсване на османските снабдителни линии, водещи до Плевен. С превземането на с. Горни Дъбник, Телиш и [[Битка при Враца|Враца]] се слага край на снабдяването на армията на Осман паша.

* 6-ти с генерал-лейтенант [[Иван Ганецки]].

 

 

* Първото е по посока на шосето за [[София]]. Охранява се от 2-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 5-ти Киевски, 6-ти Таврически, 7-ми Самогидски и 8-ми Московски пехотен полк.

== Битка при Долна Митрополия ==

{{Основна|Битка при Долна Митрополия}}

Още през нощта на 28 ноември/10 декември Осман паша започва да прехвърляне на войските си на левия бряг на река Вит. Предвидено е позициите при с. [[Опанец (област Плевен)|Опанец]] – [[Търнене]] да прикриват пробива по фланговете. Осман паша разпределя войските си в четири бригади или около 25-хиляди души и 5-хиляди в резерв. Поради гъстата [[мъгла]], образувала се по поречието на река Вит, самото прехвърляне на турците през река Вит остава незабелязано. Казашки патрул от 9 хусарски Киевски полк успява още през нощта да открие движението при моста на река Вит. Към 12 часа през нощта началникът на първи отбранителен участък – генерал [[Александру Чернат]] се убеждава в тревожния сигнал. Известени са генерал-лейтенант [[Владимир Свечин]] и генерал-майор [[Михаил Данилов]].

 

 

Турците развиват настъплението си в посока с. [[Долна Митрополия]] към центъра на 9-ти Сибирски гренадирски полк. Те развяват огромно зелено знаме, символ на пророка, което означава, че няма да отстъпят. За прикритие използват впрегатни животни, но скоро са или убити или се разбягват от оръдейната стрелба. Първоначално турското настъпление е добре организирано. Отпред върви гъста верига от стрелци, зад тях втора верига и отзад поддръжка и резерви. Най-отзад се движи артилерията, а по фланговете има малки групи от конници. Руските стрелци изчакват турците да се приближат на 200 метра и дават над 10 залпа. 9 фунтовите им батареи буквално повалят турските вериги. Постепенно настъпващите табори се смесват толкова, че [[албанци]] с бели шапчици се бутат със [[сирийци]], а [[редиф]]ите вървят до [[башибозук]]а. Турските загуби в този момент са огромни, но тази нестройна маса от възбудени и високо ревещи хора продължава да върви през дъжда от куршуми. В 7:30 часа турците успяват да се приближат до центъра на Сибирския полк. Натискът им е убийствен – 16 табура (батальона) атакуват 1 полк, като зад тях идват нови 8 табура. Започва ръкопашен бой вътре в траншеите. 7 роти на Сибирци са отбити от траншеите си. 2-ра батарея (при укрепление №3), командвана от капитан Иванов, е превзета. По-голяма част от състава на батареята е избит, но оцелелите войници изтеглят 2 оръдия, а на останалите 6 взимат затворите. Шестте оръдия са пленени, а командирът е ранен. 3-та батарея (при укрепление №4), след като е заплашена от обкръжаване, се държи още известно време с картечен огън. Скоро и тя отстъпва, като са изтеглени 6 оръдия, а останалите 2, на които конете са убити, са изоставени. Така до 8:30 часа предната линия на отбраната е пробита, а руските загуби са големи – особено при 2-ра батарея, 5 рота и стрелковите роти. Ранени почти няма. Който падне, е бил убиван от турците с щикове и приклади. От някои роти остават в строя едва към 15-на души, а почти целият им офицерски състав е убит. Оцелелите сибирци се оттеглят към втората отбранителна линия между „Копана могила“, „Левия люнет“ и Астраханския редут.

 

Едва в 8:30 часа от към с.[[Горна Митрополия]] е изпратен на помощ 10-ти Малоросийски пехотен полк. Трите му батальона се разделят по направления към Копана могила, Ляв люнет и Астрахански редут. Малоросийци, с цената на огромни човешки загуби и атака „на нож“, успяват да задържат настъплението на турците и дори да ги върнат назад. Осман паша усеща колебанието на своите табури и насочва в участъка държаните до момента в резерв 8 нови табура. Така до 9 часа турците завладяват и Левият люнет, а втората отбранителна линия е пробита. Турското настъпление се врязва като клин в руската отбрана, но така попада под кръстосан огън. Остатъците от Сибирския и Малоросийския полк поддържани от оръдията пред Копана могила 1 час водят престрелка с турските войски. Най-близката помощ е конницата на Лашкарев в Долна Митрополия, но тя бездейства по заповед на генерал Ганецки. Руското командване не бърза да изпрати помощ и изчаква да види посоката на основния турски удар. Когато Ганецки се убеждава, че турците атакуват с основните си сили направлението между Долна и Горна Митрополия, заповядва да влязат в боя полковете от общия резерв.<ref><span data-ve-clipboard-key="0.3559241444846337-0"> </span>

 

В 10 часа откъм Горна Митрополия идват на помощ 11-ти Фанагорийски и 12-ти Астрахански полк. Те бързо се разгръщат в посока Копана могила и Левия люнет. Генерал Данилов заповядва на 18-ти Вологодски и 17 Архангелгородски полк, както и 2 батареи, стоящи в Долна Митрополия да атакуват десния турски фланг при Астраханския редут. Едновременно с това левият фланг на турците е атакуван от нови два руски полка – 7-ми Самогидски и 8-ми Московски. Свежите сили бързо отбиват турците и си възвръщат първата линия на укрепленията. Освободени са пленените руски оръдия. Гренадирите от Астраханския полк дори успяват да пленят 8 турски оръдия и голямото зелено знаме на пророка. В 11 и 30 часа турците не издържат на кръстосания руския натиск от три страни и започват бавно да се изтеглят назад на разстояние един пушечен изстрел. Когато вижда това генерал Ганецки заповядва на Данилов да изведе отново на първа линия всички оръдия и от там да организира следващата атака срещу отстъпващия враг.

Осман паша вижда отстъплението на своите и заповядва общо настъпление на целия резерв. В този решителен момент обаче турският резерв се оплита в обоза и едва три батальона са изведени на позиции, но това се оказа недостатъчно. В този момент 5-ти Киевски и 6-ти Таврически пехотен полк атакуват левия им фланг. Идват и двете стрелкови бригади на генерал-майор Скобелев. Румънски части откъм с. Опанец настъпват от север. Под напора на настъпващите руски войски и под убийствения оръдеен огън, турците се връщат към река Вит. Руските оръдия вече яростно обстрелват предмостието при Вит. Сред турците настъпва невъобразима паника-от едната страна на реката са отстъпващите войски, а от другата са резервите и обоза. Каменният мост е задръстен от бягащи турци и коли на обоза. Те са толкова много, че под напора им перилата на моста се счупват и мнозина падат във водата. Турските войници, които успяват да преминат обратно на десния бряг на Вит, се опитват да се върнат в Плевен, но са обкръжени от руски части. В този момент снаряд убива коня и ранява в крака Осман паша.

 

 

== Загуби ==

 

=== Руски загуби ===

{| class="wikitable"

|+Руски загуби на 10 декември 1877 г. <ref>''Правиков Р.И.,'' Краткая история 10-го Гренадерского Малороссийского полка, Моршанск, 1889 г.</ref>

 

=== Списък на загиналите офицери ===

{| class="wikitable"

|-

 

== Съдбата на Осман паша и армията му ==

След като се предава, [[Осман паша]] и личният му лекар са отведени за кратко в плен в град [[Харков]] (днешна [[Украйна]]). Противно на очакванията, пленничество не спира военната му кариера. След завръщането си е назначен за военен министър на [[Османската империя]] (1878 – 1885), а в [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] от 1897 г. е началник на армия.<ref>Енциклопедия България, т.4, Издателство на БАН, София, 1984, с.760</ref> Умира на 68 години през 1900 г.

 

Още веднага на 28 ноември/10 декември 1877 г. турската армия е обезоръжена и остава да нощува на мястото на предаването си, охранявана от руски и румънски войски. [[Великия княз|Великият княз]] по време на обхода на войските се натъква на грозна сцена – цялата румънска пехота се занимава с грабежи над турските войници. Влачат оръжия, сумки, шашки и пушки.<ref>Газенкампф М. Мой дневник 1877-1878гг. Санкт Петербург, 1908 г. с.207</ref> Руското командване се натъква на множество болни турски войници, настанени по къщите из Плевен.

 

 

== Памет ==

На 10 декември 1977 г. в чест на 100-годишнината от [[Освобождението]] на [[Плевен]] от [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]] е открит музей – панорама [[Плевенска епопея (панорама)|„Плевенска епопея 1877“]]. Изграден е в [[Скобелев парк|Скобелевия парк]], непосредствено до редута „Кованлък“, където по време на 3-та атака от Обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения. Включен е в [[Стоте национални туристически обекта]]. Архитектурното тяло на Панорамата е направено да изглежда повдигнато върху 4 щика, които олицетворяват силата на оръжието, донесло свободата на България. Щиковете носят 4 хоризонтално разположени пръстена, 3 от които символизират 3-те атаки срещу Плевен, а 4-ят пръстен – декоративно-пластичен фриз – символизира блокадата на Плевен.

 

{{coord|43|24|34.7|N|24|25|35.0|E}}

 

|[[Файл:Паметник 2 гренадирска дивизия3.jpg|център|безрамка|133x133пкс]]

|[[Файл:Паметник 2 гренадирска дивизия6.jpg|център|безрамка|131x131пкс]]

* http://statehistory.ru/books/Viktor-Petelin_ZHizn-grafa-Dmitriya-Milyutina/59

 

[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|Плевен]]