Теодора Палеологина Кантакузина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м излишна доп. точка (г.. --->г.); козметични промени |
||
Ред 12:
'''Теодора Палеологина Кантакузина Раулена''' ({{lang-el|Θεοδώρα Κομνηνή Καντακουζηνή Παλαιολογίνα Ραούλαινα}}, ок. 1240-6 декември 1300) е византийска аристократка — племенница на император Михаил VIII Палеолог и сестра на българската царица [[Мария Палеологина Кантакузина]]. Известна е с острата си съпротива срещу религиозната политика на вуйчо ѝ [[Михаил VIII Палеолог]] и с възстановяването на константинополския манастир "Св. Андрей Критски", където пренася светите мощи на патриарх Арсений Ауториан. Отличаващата се с високото си образование, Теодора Палеологина Кантакузина е важна част от константинополските литературни среди в края на 13 в.
== Биография ==
Теодора е родена около [[1240]] г. в Никея. Тя е третата дъщеря на Йоан Кантакузин и [[Евлогия Палеологина|Ирина Палеологина]]. Бащата на Теодора е ''епинкерний'', а по-късно и управител (дукс) на тракийските теми, а майка ѝ е дъщеря на великия доместик Андроник Палеолог и е сестра на бъдещия император Михаил VIII Палеолог. След смъртта на Йоан Кантакузин майката на Теодора се замонашва под името Евлогия. Теодора има още три сестри — [[Анна Палеологина Кантакузина|Анна]], [[Мария Палеологина Кантакузина|Мария]] и [[Евгения Палеологина Кантакузина|Евгения]]. Анна е омъжена за епирския деспот [[Никифор I Комнин]] и управлява като регент Епир след неговата смърт. Мария е омъжена за българския цар [[Константин I Тих Асен]], Егения става съпруга на куманския вожд и велик доместик Сиргиан.
През 1256 г. Теодора е омъжена за [[Георги Музалон]], а бракът е уреден лично от император [[Теодор II Ласкарис]]. Музалон притежавал скромен произход, но успява да се издигне до висшия дворцов сан ''"протовестиарий"'' благодарение на покровителството на самия император, с когото го свързва приятелство от детските години. Този брак вероятно имал за цел да издигне статута на императорското протеже. Това, както и постоянната антиаристократична политика на императора, предизвикват ненавистта на влиятелните аристократични фамилии. След смъртта на император [[Теодор II Ласкарис]], Музалон става регент на малолетния [[Йоан IV Ласкарис]], но няколко дни по-късно той и други членове на семейството му са убити от войници по време на преврат, извършен от аристократите по време на заупокойна служба за починалия император. Движещата ръка на заговора на аристократите се оказва вуйчото на Теодора, който бързо заема регентския пост на Музалон и се обявява за съимператор през 1259 г
През 1261 г. вуйчото на Теодора успява да завладее [[Константинопол]] от латините и възстановява Византийската империя, а Теодора е омъжена за новоиздигнатия протовестиарий [[Йоан Раул Петралиф]], издънка на влиятелното семейство на Раулите и висш византийски военачалник. От него Теодора ражда две дъщери — Ирина и Анна.
След смъртта на втория си съпруг Теодора се оттегля в манастир. Това е времето, в което Теодора излиза на обществената сцена заради въпроса, който разделя византийското общество по това време — за [[Лионска уния|уният с Католическата църква]]. Заедно с майка си Ирина и братята на втория си съпруг Мануил и Исак Раул Теодора влиза в ядрото на православната опозиция, която се противопоставя на планираната от вуйчо ѝ уния с Рим и реагира остро на низвергването на патриарх Арсений Ауториан, който отлъчил [[Михаил VIII Палеолог|Михаил VIII]] заради детронирането на [[Йоан IV Ласкарис]]. Заради активната си антиуниатска политика през 1277 Теодора и майка ѝ са заточени в една крепост на [[Черно море]]. По-късно Ирина-Евлогия успява да избяга и да намери убежище при дъщеря си Мария в [[Търново]]. В хрониката на Георги Пахимер се разказва, че Теодора дори е обвинена във ''вещерски машинации върху здравето на императора'' и за да бъде изпитана нейната невинност, тя била поставена в чувал с котки<ref>Gardner, A. The Lascarids of Nicæa, The Story of an Empire in Exile . Methuen, London, с 229, цитат на Пахимер под линия.</ref>.
Заточението на Теодора приключва през [[1282]], когато умира Михаил VIII Палеолог и на престола се възкачва братовчед ѝ [[Андроник II Палеолог]], който слага край на църковната политика на баща си. Това обаче не решава проблема с арсенитите — последователи на патриарх Арсений, които не признават правата на Палеолозите върху престола. По този случай през 1284 г. Андроник II свиква църковен събор в Адрамитон, на който се опитва да постигне помирение с арсенитите. На събора присъстват Теодора, сестра ѝ [[Анна Палеологина Кантакузина|Анна]] и майка им, но това не успява да вдигне схизмата. Теодора също е арсенит, но в това отношение тя е по-умерена от майка си. Теодора се сприятелява с новия патриарх [[Григорий II]], който става неин духовен баща.
Ред 27:
За последен път за Теодора Палеологина Кантакузиана се споменава през 1295 г., когато тя и девера ѝ [[Исак Раул]] са изпратени от Андроник II в [[Мала Азия]], за да преговарят със самопровъзгласилия се за император [[Алексий Филантропин]]. Мисията им обаче завършва без резултат. Тя умира на [[6 декември]] [[1300]] г.
== Бележки ==
<references/>
{{превод от|en|Theodora Raoulaina|452221292}}
[[Категория:Кантакузини]]
[[Категория:Палеолози]]
| |||